Новините днес

За кино с… Цвети Цанева

„ЗА КИНО С….“ е новата рубрика в Popcorn Movies BG, в която кинокритици, блогъри и най-обикновени филмови маниаци ще застават пред еднаквите за всички въпроси и ще дават своето конкретно мнение по някои интересни теми. Очаквайте всяка седмица по един от специално селектираните приятели да излива себе си публично пред всички, за да разберем какви са неговите вкусове и филмови предпочитания!

Само два дни след рождения ден на днешната ни гостенка сме особено развълнувани от факта, че тя се съгласи да ни разкаже за киното в личността й и написа дълги и предълги отговори на нашите откровени въпросчета. Ако някога сте попадали в групата „Препоръчай филм“ във Фейсбук, то със сигурност знаете, че Цвети Цанева е една от най-дейните участнички там. Освен запален киноман, тя е и главен редактор на женското онлайн списание „Хера“.

Дами и господа, за кино с Цвети Цанева.

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
За някои филми – определено на кино. Ако визуалните решения или звуковият дизайн са толкова релевантни за цялото внушение – значи киното е задължително. Има филми, които гледаме вкъщи, не за друго, а защото желанието или удобното време за някой определен филм ни заварват у дома. Също така по-старите и независимите филми са за вкъщи, защото не ги въртят по кината. Когато си правим маратони – няма как да не е у дома. Но дори и така, трябва си качествен екран и звук, компромисите с тях са обидни.

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
„Лунен пътешественик” в село Видима, Троянско, на летен лагер съм била. Бях онемяла, главата ми не можеше да побере видяното, ефектите, музиката. Филмът е от 1988 г. , не помня аз на колко съм била, но магията се роди тогава. Осъзнато помня „Списъкът на Шиндлер” и как всички плакаха в салона. Тогава, макар да не знаех много за войната, евреите, Холокоста, усетих мощта на киното над хората, масовото въздействие, да сграбчиш публиката като един.

3. Имат ли българите кинокултура?
За да кажа такова нещо, значи, че самата аз смятам, че имам, а това в твърде суетно и снобарско. Не е задължително да имаш кинокултура, за да харесваш киното и да си пуснеш любим филм в петък вечер. Дразни ме, че мнозинството нямат никаква култура на зрители в зала. Звънят телефони, ядат, сърбат, закъсняват, разместват всички, говорят високо. Това е неуважително и затова все повече избягвам да гледам касовите филми на кино.

В десетилетия халтура и соц реализъм няма как да го имаме от раз това поведение, вакуумът е твърде голям. Този вакуум ни затвори и в един друг – на локалното мислене: „хубаво си е, защото си е наше”. Грандиозна ограниченост. Но как да имаш кино култура, като не си възпитаван в уважение към изкуството, като добрите филми са се показвали рядко и колко години след това още не можем да избягаме от предразсъдъците, патриотарството, локалното. Невъзможно не е, но иска желание и отнема време. Пак казвам – не е и задължително. Не осъждам никого, защото нямам претенции за себе си, че имам кинокултура. И без това е твърде е относително, че да ми е критерий.

4. А какво мислиш за българското кино?
Мъчно ми е за него, както ми е мъчно за цялата ни култура, липсва ми като присъствие. Разбирам творците и искам да продължават да работят, въпреки всичко, с любов и умение. Но и те трябва да се постараят. Има ужасна неадекватност като чисто технически параметри, липса на добри истории и смислена визия. Добро кино не се прави непременно с пари, а с идеи, с интересна история, с мотивирани образи. От друга страна, публиката е все по-претенциозна, образована и иска качество. И затова много хора днес казват: „Българското кино не става”. Има проблясъци, има таланти, но те трябва да избягат от локалното, да гледат много, да пътуват и да се учат да разказват.

5. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Тарантино и Самюъл Джаксън. Шегата настрана: сега, когато следя с вълнение новините около Irishman, надявам се – Скорсезе с Пачино и Де Ниро! Пачино със Сидни Лъмет, Скорсезе с Ди Каприо също не е лошо. И все пак, ако трябва да избирам: Де Ниро със Скорсезе – просто той улови всичките му лица и ги разгърна в едни от най-добрите филми изобщо правени.

6. Според теб, кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Този въпрос позволява широка интерпретация, защото някои съвременници вече са легенди – Уди Алън, Скорсезе, Тери Гилиъм, Вим Вендерс, Ридли Скот, Дейвид Линч, Миязаки. За да си емблема на световното кино, трябва да имаш разпознаваем стил, да създаваш образи, които да премахват различия между хората и те свободно да се идентифицират с тях, да превърнеш филмите си в универсален език на общочовешки истории. Легенда може да стане преди всичко този, който е безкомпримисно честен с изкуството си, интересен е като човек и не изпуска творческото си его от контрол. За мен това вече може да се каже за Тарантино, Педро Алмодовар, Уес Андерсън, Тим Бъртън, братята Коен, П. Т. Андерсън, Кристофър Нолан, Алехандро Иняриту, Дейвид Финчър. Това е моят киноопит, аз принадлежа на времето си и това са за мен. Всеки може да си добави или махне от този списък. Следя Дени Вилньов, Джим Джармуш и Н. В. Рефн също, Аронофски, Куарон, след „Омарът” – и Лантимос. Все нещо интересно има около тях. Какво ли значи емблема.. ? Ето, Ксавие Долан вече са го обявили за гений, пък е толкова млад, а някои още не могат да приемат за велики Антониони или Трюфо, жените все още отсъстват от голямата сцена, но няма нищо окончателно, етикетите винаги са относителни и това е прекрасно.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Няма такъв филм. Самата емоция ми е чужда. Но ме дразнят претенциозните, твърде арт филми и тъпите смешки, кървавите хоръри. Такива филми просто не гледам. Побъркват ме руските филми, знам колко е ограничаващо, но рядко гледам. Все пак след някакъв опит трябва да знаеш кое е „твоето нещо”. Избягвам някои режисьори, като Триер или Майкъл Бей, актьори като Адам Сандлър. Не искам киното да ме огорчава или разочарова, да ме ядосва с глупави сцени или клишета. Гледам филми, които ме вълнуват на момента, филми, препоръчани от близки на вкуса ми хора, а не такива, които някой е казал, че са „задължителни”, класика и т.н. Вече пестя и времето, и енергията си и спирам навреме филма. Има толкова хубави филми и толкова малко време за гледане.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
На 180 градуса – не. Ако филмът ми е харесал за повторно гледане, значи не може мнението да се промени тотално. Но има филми, които съм харесвала като малка, а сега умишлено няма да гледам. Знам, че ще са ми смешни и жалки, предпочитам да мисля за тях с любов и носталгия. Случва ми се най-често при повторно гледане да развивам и обогатявам преживяването. Това става с опита междувременно, в общуването с хора, които също обичат киното. Разговорите за кино понякога са по-важни от самите филми. Това обогатяване и надграждане е най-вълнуващото пътуване за мен, защото отразява и моето лично пътуване.

9. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
Изкушаващо е да взема най-любимите ми филми, които никога няма да ми омръзнат, но едва ли. Вероятно такива, които на момента ще ми паснат на настроението от бездънната ми watchlist-а или филми, които очаквам с нетърпение и не съм гледала все още. Ще грабна нещо импулсивно и в последния момент и само ще проследя някакви подробности – кой е правил музиката, сценаристът, монтажистът, ако са ми е непознати, по кои други филми са работили и други в тоя дух. Обичам да си навръзвам филмите в една по-обща картинка. Ако изолирана среда значи време за мислене, бих взела първия “Ghost in the shell”, който гледах преди няколко месеца. Там ми е сложно и предизвикателно все още.

10. По скалата от 0 до Interstellar, колко е яко най-якото ти ревю, което някога си писал/а?
Аз не съм писала много ревюта и „ревю” едва ли е точната дума, но две за българските „Виктория” на Майя Виткова и „Никой” на Андрей Андонов в Hera.bg, където съм главен редактор, и три за Zadkadur.com – на „Конгресът” (А. Фолман), „Далеч от безумната тълпа” (Винтерберг) и „Бютифул” (А. Иняриту). Това, от което съм доволна, е „Конгресът”. Получи се добре. Ревютата за българските филми са ми особено скъпи, защото са си за нашия сайт и там търся определена гледна точка. Най-якото ми ревю не е още написано, това знам със сигурност.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*