Новините днес

„Тайната на прогонващия духове“ от Джоузеф Дилейни

„Тайната на прогонващия духове“ е третата издадена на български език книга от поредицата „Хрониките Уордстоун“, която имах удоволствието да прочета. След като първите две книги, озаглавени „Чиракът на прогонващия духове“ и „Проклятието над прогонващия духове“, написани от Джоузеф Дилейни и инспирирали филма „Седмият син“ на Сергей Бодров, бяха прочетени от мен и причислени към част от любимите фентъзи поредици, то дойде време да приключа и с третата, за съжаление – последно издадена от поредицата, дело на Intense/Локус пъблишинг.

Поради едни или други обстоятелства, поредицата е с прекратено издаване в България, за което може единствено да съжаляваме. Тук идва и моментът, в който можем реално да видим отражението, което филм хвърля върху книгата, върху която е базиран – след като „Седмият син“ беше провал от кинематографична гледна точка, то негативното влияние бе оказано и върху книжната поредица. Това пък от своя страна е знак, че едно явление винаги трябва да се наблюдава от всички възможни ъгли, преди да бъде взето решението за неговото игнориране.

Пред „Тайната на прогонващия духове“ стои и въпросът как Дилейни се справя с развиването на историята. След като първите две книги бяха наистина добри, то третата отново може да бъде поставена на това ниво, разказвайки за следващите приключения на Прогонващия и на Том Уорд, неговия чирак. След като в първите две книги дуото се справи със сериозни опасности, надвиснали над Графството, то сега е време да сменят местоположението и да се отправят на дълъг път до дестинация, в която ги очаква още по-голямо зло. Разбира се, това приключение би било немислимо без намесата на младата вещица Алис и майката на Том, за която се разкриват все повече и повече тайни от зловещото й, гръцко минало.

За пореден път на показ имаме не само развитието на Том като герой, но и задълбаване в изключително интересното минало на Прогованщият духове, чиято съдба се оказва белязана не само от многобройните богърти, вещици и духове, но и от две жени, които са формирали характерът и духът му. Плътно до него, Том вече почти изчиства лигавото си и на моменти предателско отношение, за да се посвети на житейската си мисия и все повече и повече да се превръща в новия Прогонващ духове.

„Тайната на прогонващия духове“ е и най-дебелата от трите книги, като се запазва традицията за допълнителни бележки в края на страниците, взети от личния бележник на Том. Това оформление ми допада поради простата причина, че изпуснати детайли могат много лесно да бъдат проверени с разгръщането на книгата, вместо с безкрайно ровене назад, което да загуби от времето за четене, особено ако то е ограничено поради една или друга причина.

Както и преди, стилът на Дилейни сработва и тук – използването на достатъчно разнообразни митологични същества от легендите на Великобритания, плюс изключителния стил на писане, спомагат за „смразяването“ на кръвта на читателя. Независимо, че поредицата може да се причисли към таргет групата на малко по-големите тийнейджъри, то без абсолютно никакъв проблем по-възрастните читатели (като мен) могат да изпитат същото удоволствие, както и по-младите. Това е една от особеностите на Джоузеф – използвайки познати и не чак толкова познати по нашите ширини същества, той едновременно ни запознава с тях и ни кара да се страхуваме, което е един от най-големите плюсове.

Особено много съм доволен и от мненията на авторитетните издания, отпечатани на задната корица. Според „The Times“, книгата е „идеална за читателя, който е надраснал Хари Потър“. Всъщност аз съм от хората, които са израснали с Хари Потър и потапянето в един подобен и в същото време коренно различен свят е удоволствие, което не бива да се изпуска.

„Тайната на прогонващия духове“ е също толкова интересна и добре написана, както и първите две книги. Препоръчвам да й обърнете внимание, защото само с повишаването на интереса към книгите ще имаме възможността да видим и други преведени на български език, а интерес със сигурност няма да липсва. Трябва единствено да видите колко забавен може да бъде Дилейни и колко по-прекрасни са героите, отколкото тези в „Седмият син“. Моля ви, Intense, действайте!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*