Новините днес

„Таркин“ на Джеймс Лусино

Свикнал съм всеки месец да чета минимум по една Star Wars книга, и то благодарение на огромната издателска експанзива, която „Егмонт България“ предприеха за феновете на Сагата в нашата държава.

Този път нещата леко се позабавиха, но очевидно имаше защо. „Таркин“ на Джеймс Лусино беше и една от най-чаканите книги от новия канон – отзивите за нея в интернет бяха достатъчно добри и още от есента беше ясно, че рано или късно ще успеем да я видим на български език.

Моф Таркин е един от възможно най-интересните герои в „Междузвездни войни“ и същевременно един от най-неразвитите в „Епизод IV: Нова надежда“. Държащият на каишка Дарт Вейдър е толкова заинтригуващ, че по искане на милиони фенове, Джордж Лукас го представи и в „Епизод III: Отмъщението на ситите“, където образът на Питър Къшинг е специално изграден от специалистите по CGI. През годините са правени много опити за проследяване историята на мофа, но сега, за пръв път, от „Дисни“ имат логично обяснение на цялата житейска история, благодарение на „новия“ канон. Не знам дали е нужно за хиляден път да обяснявам каква е разликата между новия и стария, но със сигурност трябва да затвърдя мнението си, че съм изключително доволен от това развитие на нещата и представянето на нови истории, и то наистина част от Сагата, е зашеметяващо изживяване.

Автор на „Таркин“ е Джеймс Лусино, познат на множеството фенове на Войните с работата си по заглавия като тези от поредицата „The New Jedi Order“, „Inside the Worlds Of Star Wars Trilogy“, „Darth Plagueis“ и „End Game“, както и някои други книги, най-интересните от които са от света на друга обичана филмова поредица, а именно „Индиана Джоунс“. „Таркин“ обаче е съвсем друг сорт книга и ако си мислите, че може да я дадете на тепърва изграждащите се като фенове малки джедаи у вас, то жестоко се лъжете.

Точно поредицата „за възрастни“ радва с това, че е насочена към наистина големите читатели, които са навлезли доста по-дълбоко в Сагата и са запознати не само с повечето герои и имена, но и с тежките политически събития, които всъщност са основата, върху която стъпва целия свят на „Междузвездни войни“. „Таркин“ е такава книга – тя разглежда не само героят Уилхъф Таркин, но и поредица от тежки по значимост политически събития, които изграждат цялостната история.

Уилхъф Таркин, когото познаваме като зловещия моф от „Нова надежда“, дал заповедта за унищожаването на Алдераан, е човек, роден във Външния пръстен на Галактиката на планетата Ериаду. Израснал в деспотично семейство, той пробива пътя си през тежки семейни традиции и още по-тежко обучение в академиите на Републиката. Бил се на страната на джедаите във Войната на клонираните, Уилхъф бързо показва огромните си амбиции и се доближава максимално близо до Шийв Палпатин, превръщащ се по-късно в зловещия император. Действието в книгата се развива малко след изтреблението на джедаите, но Лусино пише така, че преплита два времеви континуума и успоредно с основната история, читателят се сблъсква периодично с миналото на Таркин, в която вижда как момчето се превръща в зловещия слуга на Империята.

Освен миналото на Таркин, читателят ще се конфронтира с още две неща, които са от особена важност за цялата вселена. Първо – ставаме свидетели на зараждането на бунтовническото движение, което всъщност накрая ще преобърне развитието, и второ – отделено е достатъчно много време на един несигурен, но утвърждаващ себе си като агресор Дарт Вейдър, който тук е далеч от фигурата, която е в познатите ни филми, но постепенно се превръща в бойната машина, която всъщност представлява. Отношенията Вейдър – Таркин – Палпатин са на преден ред и освен напрежение, читателите ще видят и прекрасни диалози, от които тръпките са гарантирани.

„Таркин“ се различава от другите книги, излезли до този момент, не само заради стила на Лусино, но и заради методиката, по която се развива историята. Липсата на напрегнати моменти от битки или приближаващата евентуална смърт на главен герой е заменена от симпатията, която се поражда в четящия, докато става свидетел на житейската нишка на Таркин. Един от най-големите антагонисти се превръща в любим герой дори на тези, които смятат, че унищожаването на Алдераан и Звездата на смъртта са абсолютното зло. „Таркин“ е книга, която ще ви преобърне представите за злите герои и ще ви накара да се превърнете в почитатели на ситския план. Понякога и ние имаме нужда от по-малко джедаи и повече сити, нали?

Leave a comment

Your email address will not be published.


*