Новините днес

Warcraft / Warcraft: Началото

от Начев

Филмът „Warcraft” е обявен през 2006 г., когато играта „World of Warcraft” има близо осем милиона играчи. „Warcraft” съществува много преди WoW и всички по-запалени геймъри са играли навремето стратегията „Warcraft III: Reign of Chaos” и експанжъна ”The Frozen Throne”. Без съмнение е, че вселената на Warcraft заслужено е сред най-разпознаваемите и обичани от почитателите на фентъзито. Студиото зад игрите-  Blizzard Entertainment, е известно с перфекционизма си, а синематиците им (клипове от игрите) имат стойност не само за геймърите:

 

Въпреки дългогодишното закъснение, “Warcraft: Началото” е повече от добре дошъл. След „Завръщането на краля” имаше няколко изцяло неуспешни фентъзи филма, сред които „Хрониките на Нарния”, „Ерагон” и „Златният компас”. Повечето кинодейци не посмяха да стъпят в жанра, в който до днес една трилогия засенчва всичко останало.

1image

От самото обявяване на филм по Warcraft” насам стана ясно, че студиото Blizzard ще има творчески контрол върху филма. По ранния Warcraft” е работил Сам Рейми, режисирал трилогията „Спайдър-Мен”, известен и с хорър поредицата The Evil Dead, но интерес към проекта проявил Дънкан Джоунс– запален геймър, режисьор на две страхотни научнофантастични заглавия- Луна с участието на Сам Рокуел и Кевин Спейси и „Първичен код” с Джейк Джиленхол. Като фен и доказано талантлив кинодеец, Дънкан Джоунс, син на Дейвид Боуи, решил да се свърже с Blizzard и Universal и да види какво предлага трактовката на Рейми. Разкрил, че в в тогавашния вариант за филм липсвало разбиране за “Warcraft”, най-вече относно орките- при Рейми те били обикновени чудовища, злодеи, каквито никога не са били в игрите на Blizzard. Дънкан Джоунс предложил на Blizzard да започнат заедно отначало.

2image

Екипът, с който разполага Дънкан Джоунс в Warcraft: Началото”, е феноменален. Сценарист на филма е Чарлс Левит („Кървав диамант”, „Кей Пакс”), композитор е Рамин Джавади, известен с музиката си в „Игра на тронове” и Огненият пръстен, оператор е Саймън Дъган („Великият Гетсби”, „Аз, роботът” ), но не на последно място- за ефектите на филма отговарят както WETA Workshop ( „Властелинът на пръстените” ), така и Industrial Light & Magic, които вече надскочиха себе си веднъж във „Възходът на планетата на маймуните”. Творческият талант на хората зад филма е повече от внушителен. Първоначалният бюджет на филма пък е едва 100 милиона долара (колкото на „Задругата на пръстена”), което с основание накара публиката да смята, че в Warcraft” ще се залага повече на правдоподобност чрез практически ефекти, за сметка на CGI каши като в „Хобит”.

3image

Warcraft: Началото” е прекарал рекордните 2 години в постпродукция. Филмът трябваше да излезе на 18 декември миналата година, но Disney избраха същата дата за Meждузвездни войни: Силата се пробужда”. Тогава Universal и Legendary подвиха опашки и забавиха допълнително очакването за “Warcraft”, докато то не стана точно десет години.

Рекламната кампания на Warcraft” бе неадекватна. Трейлърите до един бяха посредствени, а за някои и отблъскващи; постерите бяха тъпи и сякаш за друг филм, а в музикално отношение веднъж дори по някаква причина се открои група The Prodigy”, които някои счетоха за дъбстеп. Производственият бюджет от 100 милиона долара бе подкрепен впоследствие от нови 60 милиона долара, заради първоначалните негативни отзивите от феновете относно презентацията на филма.

Талантливият Дънкан Джоунс бе твърдо решен да развали така нареченото проклятие над филмите, адаптации на видео игри. В свое интервю споделя, че е показал филма на свои близки, които го харесали, а самият той знаел, че филмът е добър. Преди Дейвид Боуи да почине на 10 януари тази година, също успял да види филма на сина си,. Е, иронично, че Warcraft” прилича много повече именно на „Лабиринт”„Уилоу”, и „Приказка без край”), отколкото на новa eпика от категорията на „Властелинът на пръстените”:

Винаги личи обаче колко страст и труд е вложен в Warcraft”, и то на много нива. Не само Дънкан е играл WarcraftРобърт Казински (Оргрим Дуумхамър) също е отявлен почитател, прекарвал между 12 и 18 часа на ден в World of Warcraft”:

Орките на Дънкан Джоунс в “Warcraft” са не просто пълнокръвни персонажи, но и може би най-добрият CGI Motion capture, който някога сме виждали на екран. В историята остават на’витата на Джеймс Камерън, но и също маймуните на ILM от възобновената поредица за „Планетата на маймуните”. Детайлът по орките е изключителен, гласовете на всички актьори, озвучаващи орки, са удар в десетката- от Даниел Ву като Гул’Дан до Роб Казински като Оргрим. На снимачната площадка Дънкан Джоунс изградил дори „оркски лагери” за актьорите, чиито персонажи принадлежат към Ордата. В тези оркски лагери актьорите се учели как да се движат като орки, да говорят като орки, а като резултат и актьорите се научили как да взаимодействат по-добре помежду си.

А доброто взаимодействие е нещо, което не се вижда сред хората. Въпреки че интерес за роли във филм за Warcraft през годините проявявали имена като Джони Деп и Колин Фарел, в Warcraft: Началото” зрителят е изправен срещу треторазряден актьорски състав. Сред най-„разпознаваемите“ лица са Бен Фостър, Травис Фимел и Доминик Купър.

Андуин Лотар е единственият приемливо изигран персонаж от човеците. Травис Фимел (от сериала „Викингите”) е симпатичен и адекватен, за разлика например от Бен Фостър, изначално неправилен избор за магьосника Медив. Бен Фостър няма осанката на магьосник, нито годините, а най-малко излъчването. Сцените с него често се превръщат в театър на абсурда, цирк на Hallmark или AXN.

w4image

Доминик Купър, познат на някои от сериала на АМС Preacher”, е също поредният класически пример за miscast. Сценографията можеше да го подкрепи с по-величествена корона, с по-внушително наметало, но е спорно дали и те биха помогнали на слаботелесния (и слабохарактерен) персонаж, който дори моли за смъртта си.

Скептичност предизвиква и присъствието на Бен Шнецер и неговия девствен мустак, но ето че неговата актьорска игра е сред най-поносимите във филма. Нецеленасочено, персонажът на Кадгар е нещо като обобщен образ на средностатистическия играч на WoW, в което има чар.

5image

Очаквах в отношенията между Медив и Кадгар сценарно да е вложено повече, както например в книгата на Джеф Груб „Последният пазител”; най-малкото да се откроява връзка, типична за всеки магьосник и за чирака му, но това никога не се случва. Младият Бен Шнецер по-скоро успешно си партнира с Травис Фимел, но встрани от тях двамата, от страната на Алианса, отношенията са най-често абсурдни: сплетни, неприязън, липса на актьорски качества и правдоподобна интеракция между актьорите. Хората се държат помежду си пасивно агресивно, дори когато сценарият не го изисква, говорят с неестествен тон и речник. Особено разочароващ е Бен Фостър, който успешно би бил заменен с някой (който и да е!) по-възрастен актьор, който да изиграе иначе величествения образ на Медив, който трябва да е противопоставим на страшилището Гул’дан.

Симетрията в “Warcraft” липсва. След показания грифон на Алианса, трябва да видим ако не дракон на орките, то поне един wyvern (крилат двукрил дракон на орките от игрите). Ако ще видим елфи, било то за секунди, нека някъде има и тролове. Ако има джуджета, къде са гоблините? Липсва всякаква равностойност между орките и хората: един орк изглежда достатъчно eдър и внушителен че да победи собственоръчно 3-4 човека.

Още в пролога, вдъхновен според Джоунс от уестърните на Серджо Леоне, битката продължава секунди- спряна е при първия замах на орка. Къде са продължителните сблъсъци между орки и хора, с които игрите на Blizzard ще останат запомнени?

6image

Warcraft” е направен от фенове за фенове. В това любовно писмо към игрите се виждат познати от почитателите дестинации, герои. За всекиго, с отношение към Азерот, е впечатляващо да види за първи път на големия екран градовете Даларан, Стормуинд, Айрънфордж. При орките също се виждат познати образи: един култов персонаж, бил той и без реплики, няколко отбранителни кули, адаптирани 1:1 от игрите. Но далеч по-запомнящо се и истински fan service би било зрителят да види повече сгради от игритe, а защо не и как се изнася злато от златните мини или как се секат дърва за ресурс…

7imae

В сюжетно отношение Warcraft: Началото” допуска грешки, които видяхме в „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта”. Прекалено много са сюжетните линии, ненужно е количеството персонажи, прекалено рязък е монтажът. Личи се, че липсват много минути oт първоначалната версия на филма: понякога намираме герои не където са били в предишната сцена, и без обяснение. Прекалено набързо например Медив избира трета страна в конфликта, недостатъчно се разбира за полуорка Гарона (която в игрите е полуорк, полудренай); Гарона, също мискастната чрез Пола Патън, би могла да бъде много по-провокативен персонаж най-малко заради произхода си; да бъде свързващата тъкан между орките и хората. Вместо това, тя напомня на по-евтин вариант на Небюла от „Пазителите на галактиката”, а бивните в устата й са бездетайлни и като закупени за 50 стотинки от ку-ку магазин.

В последната третина юздите на филма са окончателно изпуснати. Объркващо е темпото, недобре си кореспондират CGI-а и практическите ефекти, герои се появяват и изчезват на случаен принцип. Дънкан Джоунс видимо се е стремял да създаде филм, който да се хареса и на фенове, и на масовата публиката, но средностатистическият зрител би се объркал сред лавината от имена и неизбистрените мотивации и решения. Така например в изтеклите от Comic-Con 4 минути от филма Гул’Дан заявява много по-категорично и изчерпателно какво изисква от орките и какъв е планът му. Ако не бях чел официалната предистория на филма от Кристи Голдън (и не бях почитател на игрите), нямаше да разбера достатъчно за клана Фростулф и за Дуротан, който в главна сметка е главен герой в Warcraft”, въпреки че екранното му присъствие е сведено до минимум. При положение, че “Warcraft” е предвиден като трилогия, нямаше да е лошо да разберем повече именно за Гул’дан, връзката му с Нер’зул, Килджейдън и Саргерас. Не изключвам възможността да се намекне за тези отношения в режисьорската версия, в която Дънкан твърди, че място намират и тролове, и някои други неща. Така например както в „Луна”, така и в „Първичен код” се чува песента на британския изпълнител Чесни ХоуксI Am The One And Only”„Луна” е аларма, а в „Първичен код” е рингтон). Бард изпълнявал мелодията в Warcraft, но и това можело да се види и чуе едва в режисьорската версия.

8image

В крайна сметка е редно да се даде шанс на Warcraft: Началото”, защото иначе фентъзито окончателно ще изчезне като жанр в киното, а и защото продължението би могло да бъде на съвсем друго ниво. В една пълна, режисьорска версия на Warcraft: Началото” би се разбрало каква е била истинската авторска визия на Дънкан Джоунс, без намесата на костюмарите” oт Холивуд. Намеренията му са били благородни: да се уважи изцяло историята на играта в детайли, при това от самото й начало, вместо да се започне направо от историята на герои като Артас или Трал. Вероятно Warcraft: Началото е най-добрият филм по видео игра, колкото и ниска да е летвата, а като нищо е и сред най-добрите фентъзи филми въобще. Видимо създаден с много фенщина и желание, Warcraft: Началото” в никакъв случай не е катастрофален, както някои се опитват да го изкарат, но очевидно е, че Дънкан Джоунс не е разполагал нито с бюджета, нито с актьорския състав, който един толкова амбициозен филм изисква.

9iamge

Leave a comment

Your email address will not be published.


*