Новините днес

За кино със… Зузи Аспарухова

„ЗА КИНО С….“ е новата рубрика в Popcorn Movies BG, в която кинокритици, блогъри и най-обикновени филмови маниаци ще застават пред еднаквите за всички въпроси и ще дават своето конкретно мнение по някои интересни теми. Очаквайте всяка седмица по един от специално селектираните приятели да излива себе си публично пред всички, за да разберем какви са неговите вкусове и филмови предпочитания!

Огромна чест за нас е гостуването в рубриката на Зузи Аспарухова – неуморната енергия на българското интернет-пространство. Зузи е любителка на котките, силните емоции, екстремните провокации и най-вече качественото кино. Нейни текстове могат да бъдат прочетени в едни от най-големите интернет-портали, а всеки петък може да я слушате по радио FM+ в „Ива от сутрин до обед“, където представя най-интересното от малкия и големия екран.
Зузи обича да говори на висок глас, поставяйки простотиите и глупостите там, където им е мястото.

Дами и господа, за кино със Зузи Аспарухова!

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
Тъпо ще е да кажа „само на кино“, защото кой човек в днешно време гледа филми само на кино. Така че и двете. Киното е отделен свят, кеф и магия, и независимо дали ви го вдига на голям екран или удобно на дивана вкъщи, трябва да се консумира често и с удоволствие. Разбира се, качествените, нови и галещи сетивата филми, трябва да се гледат на кино. Няма друго чувство, като това да разцепят нечия глава като диня и ти да го видиш бомбастично и на голям екран.

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
Тотално запечен ми е този въпрос, тъй като имам много ясни спомени как нашите отиват на кино, докато съм много малка… Дали са ме взимали на някакъв филм? Истината е, че ми е пълна мъгла. Но първото си кино, голямо и грандиозно, което помня адски добре, беше „Цар Лъв“. Залата е номер 1 на НДК – тотално лошо място за гледане на филми, от какъвто и да било характер, местата са някъде на втори балкон – и досега вярвам, най-добрите в тази конкретна зала, ако ще гледате нещо, и аз рева – в средата и в края на тази епична анимация. Обичам киното много преди да гледам „Цар Лъв“, но големият екран ме плени тогава. Както и филмът. И двете не са променили и до днес.

3. Имат ли българите кинокултура?
Пффффф… българите нямат култура за возене на ескалатор, ти за кино ме питаш. Не, разбира се! И не е, защото ядат безобразно шумно пуканки, кашлят, кихат или отделят течности и газове, докато филмът тече. Както се казва, нищо човешко не ни е чуждо, но гледането на тъпотии в гигантски количества, говоренето по време на някой филм и тоталната липса на елементарна култура на публични места, са неща, които не мога да им простя. Количествените натрупвания наистина водят до качествени изменения, при нас с обратен ефект и липсата на филми като „Бърдмен“ по кината по миналата година, са доказателствата за това. Както и тоталното възходство на „Бързи и яростни“ и плаченето на финалните надписи на последната му част… Както казах, гледай ги как се возят на ескалатор и за друго не питай.

4. А какво мислиш за българското кино?
Тук може би е редно да ти кажа, че не мисля за него изобщо. Или поне не мисля за него като за кино. Но това би било крайно, лошо и неетично. Затова ще кажа, че гледам на него със снизхождение. Но е честно да си призная, че давам шанс от време на време на някой български филм. И в повечето случаи, се проклинам затова впоследствие. И все пак, последният български филм, който ми хареса беше „Урок“. Но за да обобщя кратко темата за българското кино и моят поглед и мисли върху него, ще цитирам Дюи от един епизод на „Малкълм“, който казва: „Нищо не очаквам и пак съм разочарован.“

5. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Къв е тоя въпрос, сега!? Ако избера едните, другите няма да изчезнат в облак от черен дим, нали? Надявам се, това не е тази игра!? Иначе сега сериозно. Ако трябва да избирам между режисьорите, винаги бих избрала Скорсезе. Да, „Кръстникът“ е безобразен шедьовър, мога да го гледам винаги и всеки път ще е близо до оргазъм. Да, филмът е ментална полюция, от тия най-хубавите рано сутрин. Възбужда сетивата, душата и те кара да искаш да хванеш калашника и да бягаш, за да станеш част от мафията… пък и Брандо. Off topic – винаги бих избрала Брандо. Но все пак, Скорсезе е създал ебаси му и шедьоврите. Никога няма да забравя първия път, когато гледах „Шофьор на такси“ и „Разяреният бик“, добавям също и великолепните „Ню Йорк, Ню Йорк“ и „Добри момчета“, нали говорим за Де Ниро. Но и по-новите му неща. The Departed, сори, но мразя българския превод на този филм, „Злокобен остров“ и последният му епос на похотта – „Вълкът от Уолстрийт“. Как да не харесаш филм, чиято първа сцена е Леонардо Ди Каприо, който шмърка кока от най-якия задник на някаква похотливо-секси мацурана!? Ми, няма как! Та, след тази логорейна плява от моя страна, краткият отговор на въпроса ти би бил – Скорсезе с Де Ниро.

6. Според теб, кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Ние живеем във време, в което все още живи и работещи на пълни обороти режисьори, вече са емблеми на световното кино. Говорихме за един по-горе. Но ако трябва да дам име, за мен това е Уес Андерсън. Както каза един приятел: „Уес Андерсън от край време не е просто човек, който прави кино. Той е жанр в киното.“ Човекът е художник-разказвач. Кукундрел от най-висока класа. Модерна версия на Луис Карол, който е създал своя Страна на чудесата, със свои правила и на който това не му харесва, да не скача в дупката. А за тези, които не вярват – „Фантастичният господин Фокс“, Moonrise Kingdom и „Град хотел „Будапеща“ на repeat.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Единственият филм, който ненавиждам е Sleep на Анди Уорхол, но това не е кино, поне не в смисъла, в който аз го разбирам. Има филми, които не харесвам обаче. Последният, по който хората се прехласваха и аз не разбрах защо, беше „Марсианецът“. Да, бе, приличен филм, но чак номиниран за „Оскар“. Айде, бе! Определено не лапам и манията по последния „Батман“, както и разните адаптации по видео игри.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Да, няколко пъти. Филмите са като книгите. Хванеш ли ги в неподходящия момент или възраст, вероятността да не ги разбереш и съответно – да не ги харесаш, е много голяма. По-добре изчакай и си дай шанс отново. Не случайно има някакви неща, които са класики. Съответно са гледаеми във вечността и всеки уважаващ себе си киноман, трябва да ги е изгледал поне веднъж. Разбира се, случвал се е, както положителният, така и отрицателният ефект. Сега не мога да се сетя за конкретни примери, но резултатът винаги е като да видиш бившето си гадже и да установиш, че носи чорапи със сандали. Казваш си: „Наистина ли съм си падала по този?“ Ми, да, леко те е срам и започваш да се съмняваш в собствения си здрав разум и добър вкус, но да приемем, че просто си бил в такъв период от живота си. Вярвам, че киното, подобно на много неща, не е просто: ти, седнал удобно, гледаш някаква случка на екран. Финалното усещане от един филм се базира на настроения, място, време и хората, с които го правиш. Бе, като секс е. В този момент не си бил във форма. Случва се. Пробваш пак. Ако пак не се получи, значи някой някъде не си е свършил работата добре.

9. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
Зависи за какъв период ще съм в тази изолирана среда. Защото три са крайно недостатъчни. Но ако приемем най-страшния вариант, тоест, че ще съм там завинаги, то вярвам, че в един момент ще изперкам и киното ще ми е последната грижа, така че… „Завръщане в бъдещето“ и трите части. Съжалявам, но ги броя за един филм, пък и ще успея да ги събера на един диск, така че дори няма да заемат място. Нещо на Милош Форман. Истината е, че не ми пука какво, но ако трябва да избирам… най-вероятно „Амадеус“ – режисьорската версия, защото е дълга и пълна с качествена музика. И нещо по книга, за да ми напомня за литературата, която вече няма да успея да прочета, защото нали… такова… ще се мре. Затова, или „Закуска в Тифани“ или „Да убиеш присмехулник“, обожавам и двата. Ще го реша в последния момент.

10. По скалата от 0 до Interstellar, колко е яко най-якото ти ревю, което някога си писал/а?
По принцип любимият ми филм на Кристофър Нолан е Inception и ако трябва да сравнявам нещо яко, ще е с него, но ще ти го простя, тъй като към Interstellar пазя специален сантимент. Нали вече казах, колко е важно мястото и хората, с които гледаш един филм? Напоследък често чувам, че не разбирам от кино, че имам лош вкус и май не съм гледала „важната класика“ в седмото изкуство, която и да е тя. Та, в отговор на въпроса ти – нито едно. Обичам да си чеша езика и пръстите, защото писането като цяло ми доставя удоволствие, но колкото до писането на ревюта – нещо не ги умея. Питай хората, които ме познават. Можем само да съжаляваме нещастните души, които са се излъгали някога да ме четат.

3 Comments on За кино със… Зузи Аспарухова

  1. Светослав "sarkoma" Богданов // юли 1, 2016 at 1:18 pm // Отговор

    Егати якото ревю.
    Искрено се забавлявах докато го четях. Не съм съгласен с всичко казано, но това не е от особено значение, а и мнението на Зузи си е изцяло патентовано. Евала на „Popcorn movies BG“ за страхотното „земно“ ревю.

  2. Пълни глупости и лигоч. Някой сериозен събеседник?!?

Leave a comment

Your email address will not be published.


*