Новините днес

„Рицарят на седемте кралства“ на Дж. Р. Р. Мартин

Измина месец от зашеметяващия финал на „Игра на тронове“ и светът вече тръпне в трескаво напрежение за старта на следващия сезон, който се очаква да се завърти на телевизионния екран чак през лятото на 2017 г. Зимата във Вестерос дойде, но не и за Бениоф и Уайз, които очакват по-малко сняг на локациите за снимки и именно заради това догодина няма да има Великден. Свикнал съм да свързвам това време на годината с Джон Сноу и компания, вместо с неговите възкръсващи събратя и за съжаление чакането ще бъде повече от дълго.

Дълго ще бъде и чакането за „Ветровете на зимата“ – книга шеста от поредицата „Песен за огън и лед“, която Дж. Р. Р. Мартин бави и която едва ли ще видим скоро. Заради неговите предпочитания и бавно писане се оказва, че феновете в един момент остават „на сухо“ откъм вестероски дни, вечери и сезони. Хубавото обаче е, че Мартин пуска понякога по трохичка, която да задоволи гладът ни за троновски приключения. Малко или много, вселената им е огромна, обваща цели епохи и винаги може да се напише нещо, което да запълни празнините, създавани от HBO и личната претенциозност на автора.

Такава троха е „Рицарят на седемте кралства“, издадена в България от ИК „Бард“. Традиционният издател на Мартин пусна книгата през 2014 г. с превод на Валерий Русинов и успя да запълни нишата, създадена след „Танц с дракони“, която беше толкова приятна, че чак ми се иска пак да я прочета.

„Рицарят на седемте кралства“ се развива в света на Вестерос, но не по време на познатите от нас събития. Действието в книгата се развива по време на властването на Добрият крал Дерон Таргариен, около 100 години преди началото на борбата за надмощие межу фамилиите. Таргариен са все още непобедими, а наследниците им са пръснати из целия Вестерос, търсейки не само своята беля, но и чуждата.

Както е видно от заглавието, основната персона е рицар с името Дънкан Високия, който се среща за пръв път със своя скуайър Ег. Дънкан е младо, двадесетина годишно момче, което не е потомствен рицар или част от Кралската гвардия – той е странстващ рицар, наследил титлата си от своя бивш господар. Пътувайки към първия си самостоятелен рицарски турнир, той се запознава с осемгодишният Ег, чието истинско име е Егон, а фамилията му е Таргариен. Очевидно кралският наследник не е това, за което се представя първоначално, но именно потайността му се оказва решаваща за взаимоотношенията между рицар и скуайър и двамата започват своя поход из целия континент, където ще се сблъскат с разнообразни приключения.

Книгата се състои от три разказа, чието действие е хронологично. В първия разказ основното действие е свързано с изграждането на връзката между двамата главни герои, които попадат в редица спиращи дъха ситуации. Във втория разказ, Дънк и Ег се сражават срещу несправедливостите на млада кралица от малко владение, а в третият трябва да разгадаят самоличността на тайнствен рицар, появил се на поредния рицарски турнир.

Не е нужно да се дава повече от сюжета тук – ясно е, че действията и случките се въртят около традиционните политически интриги, които са в основата на цялата песен за огън и лед. Интересното обаче е, че внимателния читател може да срещне голям брой познати имена, които са част от оригиналната поредица и които или все още не са родени, или са деца, или пък имат огромно влияние за събитията, които ще настъпят след сто години. Трите разказа заемат общ обем от 303 страници, а в самото начало на книгата има много добро въведение, с което могат да бъдат припомнени основни моменти от историята на Вестерос (за повече информация може да се запознаете с голямата тухла с твърди корици, която разказва всичко за Вестерос).

Корицата е в традиционния стил за книгите на „Бард“, а хартията е на достатъчно добро ниво, за да не се мачка или къса лесно (особено ако прехвърляте често книгата от плажна чанта в друга).

С „Рицарят на седемте кралства“ може да се завърнете към света на словото на Мартин и да се надъхате достатъчно за един маратон с епизодите досега или пък с препрочитането на петте книги. Идеална залъгалка е за гладът за тронове и дава всичко онова, което сте свикнали да получавате от Мартин. Заслужава си отделеното време – почти толкова, колкото и четенето на разнообразни туитове от профила на Джордж.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*