Новините днес

Star Trek: Beyond / Стар Трек: Отвъд

Не съм треки; Никога не съм бил и познанията ми в областта на Star Trek са изключително бедни. Както знаете, аз съм от дивите фенове на Star Wars вселената и съм отделил дълги месеци и години от своя живот, за да изучавам Галактиката на Лукас. Това ми отне време и така и не успях да се потопя изцяло в Trek общността.
Всъщност сравнително смешната война между „трекита” и фенбойчета“ на „Междузвездни войни” няма почва у нас. Ние сме изключително далеч от културата на двете поредици и „битката” между тях, особено след като дълги години сме били изолирани от Желязната завеса. За тази неприязън се чу преди няколко години, когато по торент тракерите се появи филмът „Fanboys”. Тогава мнозина фенове на едната или другата поредица решиха, че ще пренесат словесните си схватки и на наша територия, което е повече от глупаво – никой няма дълбоки познания върху вече петдесетгодишната история на Star Trek, за да твърди, че е истинско „треки” и може да обори с факти поколенията, израснали с „Междузвездни войни”, които навлизат у нас дори по времето на социализма.

През 2016 г. пък е немислимо изобщо да се споменава за опитите за надмощие на едната или другата фракция, след като Джей Джей Ейбрамс се оказа огромното обединение между двата франчайза. Богът на нърдовете и гийковете е олицетворение на детските им (ни) мечти и именно той доказа, че един човек е способен да режисира филми от две конкурентни направления на фантастиката; да го направи толкова добре, че да спечели обичта на всички и на всичкото отгоре да се превърне в легенда.

“Star Trek: Beyond” е третият филм от „новите” части за историята на космическия кораб „Ентърпрайз”. Новият поглед стартира през 2009 г. и успя да намери своето място под слънцето, а продължението му „Into Darkness” затвърди позициите и успя да спечели и новите поколения, които или бяха чували за Star Trek от бащите и дядовците си, или просто са попадали на стари епизоди на някой от сериалите по кабелните си мрежи.
Този път обаче, вместо Джей Джей, на режисьорския стол сяда Джъстин Лин, познат най-вече с работата си по превърналият се в безумие опус на люлинските тунинг шмекери „Бързи и яростни”. До каква степен Лин успява да хване Star Trek вселената и има ли място той в този свят? Нека разберем.

„Star Trek: Beyond“ отново разчита на блестящия си каст, съставен от Крис Пайн в ролята на капитан Кърк, Закари Куинто като Спок, трагично загиналия преди няколко седмици Антон Йелчин като Чеков, Карл Ърбан като доктор Боунс, Зоуи Салдана като лейтенант Ухура, Саймън Пег като Скоти (Beam Me Up, Scotty! The Scenario!) и Джон Чу в ролята на Сулу.

Чисто сценарно, филмът ни оставя там, където приключи предния – в дълбокия космос, където корабът U.S.S. Enterprise е на петгодишната си мисия, изследващ космоса и търсещ контакт с нови раси. След едно от поредните си преживявания, Кърк и компания попадат на изпаднала в беда представителка на извънземна раса, чиито екипаж е пленен в неизследвана мъглявина. Екипажът на „Ентърпрайз” се впуска на помощ и претърпява крах, благодарение на мистериозния злодей Крол и неговите подчинени. Всички се пръскат и пред Кърк стои задачата да спаси своя екипаж, подпомогнат от Джайла (София Бутела), също попаднала под обстрела на Крол.

Пред зрителите се разиграва чист екшън, подплатен от уменията на Лин да режисира мащабни сцени, но този път – с космически кораби. Именно тук се крие разковничето и масата фенове остават недоволни. Мнозина не смятат Джъстин Лин за визионер и вместо на политически манипулации, те стават свидетели на мащабни батални сцени, които по някакъв начин не удовлетворяват фенските им истания.
Аз обаче съм окей с това. При положение, че не съм изцяло запознат с Трек-вселената, то режисурата на Джъстин Лин по никакъв начин не ми попречи да се насладя на филма. Първо – обичам да гледам космически битки и второ – успях да достигна достатъчно ниво на удовлетвореност, благодарение на голямото разгръщане на героите.

Като основен персонаж, криспайновия Кърк претърпява огромна метаморфоза спрямо предните филми. Той вече е натрупал своя опит, не действа импулсивно и притежава всички качества, които един лидер трябва да притежава. Неговата ментална половина, а именно Спок, успява да се загуби в историята и стои по-скоро като второстепенен персонаж, отколкото като втория основен. Прекрасното обаче е, че сценаристите отдават огромната си почит на Леонард Нимой и смъртта на актьора рефлектира във филма, „убивайки” неговия персонаж. Мъката на Спок по Спок е разковничето, което стои и във влошаването на взаимоотношенията на героя с любимата му Сулу.

Дали заради смъртта на Йелчин или не, но върху неговия персонаж се спирах през цялото време. Получил достатъчно екранно присъствие, Йелчин е прекрасен и според Ейбрамс, никой повече няма да играе този образ.
Както споменах и по-горе, мащабността на сцените не е толкова величествена и по това „Star Trek: Beyond“ се различава от предшествениците си. Не отричам качествата на „Into Darkness“ в това отношение, но тук всичко ми подейства изключително добре, а саундтракът, поверен на музиката на Beastie Boys, е повече от вълшебен.

Политически коректен, достатъчно цветен и разнообразен откъм събития, образи и препратки към цялата Star Trek вселена, филмът работи на прилично ниво и не задължава аудиторията да бъде запозната с дребните детайли на историята. Тази година се навършват и петдесет години от стартирането на поредицата и очевидно продуцентите са искали да отпразнуват повода с филм, който да даде ново начало на историята и тепърва да развива вселената. Като зрител, който няма основни познания, то това „празнуване” ми се струва добро и вече съм в очакване на следващия филм, за който вече бе анонсирано, че ще върне на голям екран Крис Хемсуърт, който е баща на Кърк. „Star Trek Beyond“ е и основната тема на последния брой на авторитетното списание Empire, което пуснало специален едишън по повода, а допълнителната книжка с информация служи като енциклопедия за такива като мен.

Star Trek Beyond заслужава да получи своите дни слава по кината. Не знам дали ще остане във вечната история на Star Trek, но това не пречи да осигури наслада на кино-сетивата ви. Още по-хубавото е, че Enterprise все още е някъде там, в космоса, продължавайки своята дипломатическа мисия.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*