Новините днес

„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ на Рансъм Ригс

Не знам дали щях да обърна внимание на „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ на Рансъм Ригс, ако Тим Бъртън не беше започнал екранизацията на романа с участието на Ева Грийн в главната роля. Филмите на Бъртън обаче са задължителни за всеки уважаващ себе си киноман, а допълнението „Ева Грийн“ в такава продукция е само черешката върху огромната сметанова торта, която шеф Бъртън приготвя.

Със сигурност екранизацията е била изненада и за самият Рансъм Ригс, който публикува едноименния си хорър роман през 2011 година. „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ е първият роман от трилогията, която той създава и която се превръща в бестселър, а популярността на автора в световен мащаб расте с всеки изминал ден. Интересната история, книжното оформление и фотографиите, съпътстващи книгата са достатъчен фактор, за да се трогнат читателите и да дадат популярност на Ригс, който тепърва следва да развива писателските си заложби.

За още по-голямо щастие, от издателска къща „Бард“ пускат книгата през миналата година, директно последвана от своето продължение. Първото издание се изчерпва изключително бързо, а покрай предстоящия филм можем да се радваме на допечатка, който вече е на пазара, плюс предстоящо издаване на третата, финална книга.

Какво обаче е чудатото на книгата и кои са децата на мис Перигрин? Останах учуден от факта, че историята не само стъпва върху вече познати сюжети (да ме извинява Ригс, но съм сигурен, че идеята е взета от „X-Men“), но и в същото време предлага страшно много нови неща, които успяха да смразят свикналата ми с хорър кръв. И не само я смразиха, а и започнаха да ме човъркат да се вглъбя повече в поредицата, докато очаквам едноименния филм през следващия месец.

Джейкъб е шестнадесетгодишно момче от Флорида, което няма особено дълбока връзка със своите богати родители. Израснал с фантастичните истории на своя дядо, Джейкъб става свидетел на неговата странна смърт и моментално започва да изпитва желанието да разследва обстоятелствата около кончината. Мистериозните фотографии, които намира в дома му, не го оставят на мира и дори се налага да се обърне към психиатър. Желанието обаче е по-силно от всичко и скоро се оказва на самотен остров край Уелс, където дядото е израснал в сиропиталище. Разкриващ тайните на острова, скоро Джейкъб става част от домът на мис Перигрин и неговите обитатели, които по странен начин познават дядо му.

Навлизащ все по-дълбоко в мистериите на дядо си и неговото отдавна изгубено семейство, Джейкъб ще се окаже в странно времево пространство, където нищо не е така, както изглежда…

„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ е точно толкова чудата книга, колкото подсказва и заглавието. Както споменах и по-горе, историята взима вдъхновение от множество съвременни фантастични книги, комикси и филми и успява да се развие по свой собствен и уникален начин, който се среща за пръв път на книжния пазар. Особено важно е да се обърнем към оформлението на книгата. Споменатите фотографии присъстват и тук, пръснати между страниците на романа и даващи много по-ясна представа за сюжета. Мнозина биха обвинили Ригс в кражба на въображението на читателя. Така реагирах и аз, когато разлиствах за пръв път книгата. Впоследствие обаче се оказа, че снимките са само малка част от доброто впечатление и не само, че не дразнят, но и получават своето време. По време на четенето се усетих, че отделям много за детайлното им разглеждане, а след като обсъдих и книгата с приятели се оказа, че не съм единствен. Ефектът, приложен от Ригс е толкова голям, че се чудя по какъв Начин визионерът Бъртън ще успее да ги внедри в едноименния филм.

Книгата се състои от 364 страници, а изданието е с твърди корици. Като минус бих определил големия шрифт, който подпомага по-бързото четене, а с него и по-бързото приключване на историята. За щастие обаче има още две книги, които ще ме върнат при мис Перигрин и Джейкъб и ще успея да преглътна този леко болезнен факт.

Добро впечатление прави и това, че всеки герой, представен вътре, е достатъчно добре развит. Авторът не се фокусира върху един или друг герой, а оставя достатъчно време за всеки един от тях и по този начин читателят ще може да избере на кого да симпатизира. Тепърва предстои да се разбере какво ще се случи, а и не трябва да забравяме, че филмът ще бъде достатъчно добре направен визуално (съдейки по трейлъра). Очертава се есен, посветена на мис Перигрин и това може само да ме радва. Препоръчвам книгата на всички, които искат да задоволят читателските си потребности с нещо ново и любопитно – със сигурност си заслужава. Междувременно може да се насладите и на чудесните плакати, които публикувах преди време. Приятно четене (и гледане).

Leave a comment

Your email address will not be published.


*