Новините днес

За кино с… Йоана Мирчева

„ЗА КИНО С….“ е новата рубрика в Popcorn Movies BG, в която кинокритици, блогъри и най-обикновени филмови маниаци ще застават пред еднаквите за всички въпроси и ще дават своето конкретно мнение по някои интересни теми. Очаквайте всяка седмица по един от специално селектираните приятели да излива себе си публично пред всички, за да разберем какви са неговите вкусове и филмови предпочитания!

Този петък имаме удоволствието да си говорим с Йоана Мирчева. Йо е силно замесена в прекрасния проект „Пощенска кутия за приказки“ и много често може да я засечете, разказвайки поредната си добра история. Нейни избрани произведения могат да бъдат прочетени в книгата „Слепи срещи“ (изд. „Artishok“), а съвсем нормално би било да знаете, че съвсем наскоро песен по неин текст бе отличена на музикалния конкурс „Бургас и морето“.
Повече от Йо може да откриете в личния й блог „Flashing Lights“, след като разберета какво мисли тя за киното в нея. 

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
И двете! Зависи кой филм, с кого искам да го гледам и в какво настроение съм. Разбира се , че е по-яко да гледаш апокалиптични разрушения на голям екран, както и всички филми, които ти предлагат да се потопиш в друг свят чисто визуално. Това с времето някак си разкара от топ местата в боксофисите готините филми, които просто залагат на сюжет и добра актьорска игра и те май остават „за вкъщи“. Но няма как да правиш само едното или само другото.

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
Майка ми ме заведе да гледаме заедно „Армагедон“. Беше някакъв кино салон на два етажа, с маси и сепарета, пушеше се вътре. Целият ми спомен за мястото е много сюрреалистичен. Съдрахме се от рев, когато Брус Уилис умря. И аз, и тя, и всички женки, които седяха около нас. Това мое ударно кино начало според мен ме беляза форевър и сега мога да се разплача на какво ли не в един филм. Красива природа, баба и дядо се държат за ръка в парка, гълъбче не може да лети, умрели домашни любимци и още, и още… Моите любими кино нинджи Стаси Кара и Зузи Аспарухова, с които ходим на прожекции на новите филми, доста ми се смеят като заподсмърчам. „Армагедон“ е виновен!

3. Имат ли българите кинокултура?
Не мисля. Дори в световен мащаб не вярвам да има нации с някаква цялостна невероятна кинокултура. Има група зрители с по-високи познания, вкус и очаквания и цаката е тази група да се разраства. Иначе масовият вкус навсякъде е един и същ, затънал в посредственото, където зрителят казва „тъпо, ама става за един път“. Затова трябва да преминаваш към другата група, не за да се изтъкваш колко разбираш от кино, а за да имаш НУЛА толерантност с това филми да ти губят времето с клишета и простотии.

4. А какво мислиш за българското кино?
Тъй като нови филми има „от дъжд на вятър“ всичко се гледа под мега лупа. И лъсват цял куп слабости. За мен един от най-големите проблеми на бг киното е диалогът. Аз го гледам и от професионална гледна точка на сценарист и съм 100 пъти по-критична от останалите зрители, пък и ясно, че едно е да го направиш, друго е само да дуднеш как не става. Затова търся позитивните неща и не хейтвам, но истината е, че вълнуващите истории са рядкост. Мога да се сетя, че последния филм, който ми хареса- „Урок“. Мисля, че трябва да се правят филми в различни жанрове, да се експериментира малко, а не все тегавиня, братче. Съвсем скоро в продукция влиза филма „Спри до мен“, на който съм съсценарист и който разказва за роуд трипа до морето на двама 18-годишни пича с китара. Една истинска и готина история на супер младия режисьор Десислав Атанасов. Яко е, защото в последните години младежки филм с много музика просто не е правен! Не е нужно да се търсят екзистенциални проникновения. Трябва да има от всичко. Както българските сериали ставаха все по-добри, когато се вдигна и количеството на продукции, така вярвам, че това би се случило с киното. Но трябва да влезе в ритъм!

5. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Да ти кажа, много време бях ядосана на Де Ниро за участието му в този дебилен филм „Dirty Grandpa“. Разсъждавах дни след това какво може да е го накарало да изрича ужасяващо лоши и вулгарни думи, да се прави на малоумен и да си разваля имиджа по подобен начин. Дори и много кинти да са му дали, жизнено важно за някой от такъв ранг е да остане на високо, да пръска „стардъст“ и да си знае мястото, времето и качествата. Пачино в това отношение е доста по -„classy”. Като добавим и факта, че в последните години Скорсезе върви повече с Ди Каприо, мисля да се спра на втория вариант.

6. Според теб, кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Алехандро Гонсалес Иняриту без да се замисля. Той вече е висш пилотаж като разказване на история, визия, избор на сюжети. Неговото кино ме кефи и ме кара да мисля. Уес Андерсън също е брилянтен и няма как да го изкопираш. Всички истории на земята вече са разказани, нищо чак толкова оригинално не може да се измисли, но пък е важно КАК разказваш тези истории и как даваш още една от всички милиардни гледни точки. Твоята лична. Иняриту и Уес Андерсън вече са емблема и тръпна за всичко, което предстои да направят.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Чак да ненавиждам не, но бях зверски отегчена на новия „Стар Трек“, но доколото чувам хората му се кефят. Други пък са разочаровани от „Warcraft“, а аз се забавлявах искрено.
Дори приятелите, в които се кълнеш , че имате сходни предпочитания, могат да те изненадат с някое изказване.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Аз гледам повторно предимно филми, които ми харесват и те все така си ми харесват след това. Може и да е имало нещо преминало в графата „ абе, не е чак толкова тъпо“, или „не е чак толкова яко“, но като цяло първите впечатления си остават.

9. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
„Изкуплението Шоушенк“
. Гениален и далеч неполучил всичко, което заслужава. Съвършена приказка за надеждата, най-удовлетворяващият край евър и какво ли още не. Гледала съм го десетки пъти. Даже си купих от една книжарница в Щатите книжка с всички версии на сценария. Не съм я прочела, но знам , че си я имам!
Другият филм ще е „Апокалипто“. Мега филм, не знам защо Мел Гибсън е така подценен като режисьор.
Ще си взема и „Закуска в Тифани“. Което ми няпомня , че ще си взема и червилото!

10. По скалата от 0 до Interstellar, колко е яко най-якото ти ревю, което някога си писал/а?
Е, имало е някои, които са се получили яко, но чак да са Interstellar-ски…Пък и предпочитам да пиша за филми, които са ми харесали, освен ако не се почувствам ограбена и изнасилена от филма (като „Dirty Grandpa“), тогава трябва да спася максимално количество граждани! Но в крайна сметка колкото хора, толкова и вкусове. И винаги някой, някъде там харесва нещо, което другите мразят и обратното. Затова, който е решил да прави кино , трябва да действа смело без да се впечатлява какво говорят за него. Филмите ти , думите ти, образите ти …никога не знаеш кой докосват и на кого помагат. И само заради това си заслужава.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*