Новините днес

Batman: The Killing Joke

от Светослав "sarkoma" Богданов

„Madness, as you know, is like gravity. All it takes is a little…push. „

Комиксът „Batman: The Кilling Joke” написан от Алън Мур и илюстриран от Брайън Боланд е издаден през 1988 г. от DC  Comics. Много критици определят този комикс като „Един от най – добрите графични романи създавани някога!”. Книжката печели наградата Айснер за „Най-добър Графичен Роман“ през 1989 г. и се появява в списъка на „Ню Йорк Таймс” като бестселър през май 2009 г под номер 3. Личното ми мнение като огромен фен на комикса е, че трябва ЗАВИНАГИ да е под номер 1, но това са си мои предпочитания. Тим Бъртън и Кристофър Нолън толкова харесват графичния роман, че създадените от тях образи на Жокера са вдъхновени именно от тази история. Основни персонажи в книжката са Батман, Жокерът, Комисар Гордън и Барбара Гордън. След това напълно заслужено хвалене на комикса е време да обърнем внимание на темата на това ревю, а именно пълнометражната анимация “Batman: The Кilling Joke”.

Разликите спрямо графичния роман не са особено големи, но все пак ги има. Историята в анимацията започва с едно щуро преследване на банда мошеници. Батман и Батгърл, която все още се обучава за партньор на Прилепа, са по следите на открадната бронирана кола с пари. Историята се завърта по такъв начин, че Барбара и Брус стигат до сексуални отношения върху един покрив, което малко поразрушава партньорството им. Чрез това 35-40 минутно въведение в анимацията DC поставят границите на отношенията между Батгърл и Батман, създавайки спойката на близост между двамата и превръщат по – късната вендета срещу Жокера в лична.

„Madness is the emergency exit. You can just step outside, and close the door on all those dreadful things that happened. You can lock them away… forever.“

„DC Comics” много отдавна престанаха да издават анимации само за деца. В „Batman: The Killing Joke” границата на рейтингът е съвсем надскочена. Заради бруталните сцени на насилие и голота, анимацията е класифицирана с рейтинг „R”. Кървавите сцени следват почти една след друга, Батгърл пребива почти до смърт един от бандитите, Жокерът прострелва Барбара в корема, а малко след това се споменава, че най – вероятно я е изнасилил, защото е открита гола и пребита. Осакатява я, счупвайки гръбнака и с което я приковава в инвалидна количка до края на дните й. Комисар Гордън е отвлечен, съблечен гол, измъчван с ток и накаран да гледа на огромни монитори кадри с окървавената си и гола дъщеря. Кой баща би издържал на подобна гледка? Почти докаран до лудост, комисар Гордън е поставен в клетка където безсислието, болката и унижението унищожават малко по малко рационалното му мислене. Всичко това се случва защото, Жокерът иска да докаже, че всеки може да се побърка като него ако има „ просто един лош ден”.

„Един лош ден може да съсипе всеки!”

Колко е необходимо за да откачиш? Ще издържиш ли да виждаш как бременната ти съпруга се примирява с отчаянието, че живее в мизерия? Ще издържиш ли да виждаш как, независимо от силната си воля се мъчи, а ти си неудачник и слабак с разбити нерви който не може да и даде дори това, което е жизнено необходимо за нея? Колко ще издържиш, за да виждаш как усмивката и помръква с всеки изминал ден, защото всичко, което получава от теб са нервни кризи и сривове? Най – вероятно няма да е много дълго. Именно това представлява Жокерът преди да се превърне в Кралят (никога не съм харесвал Принцът) на Престъпността! Жалка отрепка, която няма силата да се изправи срещу собствените си провали. Неудачник, който прецаква и най – малките шансове в живота си. Дребен човечец с нестабилна нервна система, склонен към агресия и подтисничество към по – слабите нему. Но жалкия човек, все пак обича, изпитва любов към съпругата си. Именно поради тази причина решава да предприеме нещо. Да извърши престъпление. Да направи Големия Удар! Неприятностите обаче следват бъдещия Жокер по петите…Няколко часа преди да направи големите пари, бременната му съпруга умира при нелеп инцидент. Какъв прекрасен ден, нали? Колко от вас познават болката от загубата? Онова състояние на меланхолия, което обгръща и стиска в лапите си. Тъгата, която сякаш разяжда душата и същността ти? Как изведнъж всеки познат детайл предизвиква вълна от много тъжни спомени, а липсата не може да бъде запълнена с нищо…поне в началото? Съсипаният човек, сломен и разбит до неузнаваемост е принуден да направи обира, независимо какво му се е случило…За съжаление дори тук лошият късмет го преследва. Помните ли сцената от Тим Бъртъновия „Батман” когато Жокера пада в киселината? А знаете ли, че вдъхновението за нея е именно от “Batman: The Кilling Joke”? Точно това се случва и с неудачния човек…С тази разлика, че сам скача в киселината с идеята да избяга. Персонажът, който олицетворява Жокера в миналото е един напълно обикновен несретник, когото можете да срещнете навсякъде. Помните ли в класа си невзрачния типаж, комуто се случват винаги неприятности? Ето това е Жокерът. Няма я тази мистерия около персоната му. Маниакалната същност е обвита в един напълно човешки облик, комуто се налага да живее със собствените си грешки, подбуди, желания и терзания. Алън Мур е облякъл чудовището, лудостта и садизъма на Жокера в една човешка, ранима обвивка. Изградил е човешко същество което има своите притеснения и житейски проблеми.

„This situation. It reminds me of a joke…“

…See, there were these two guys in a lunatic asylum…and one night, one night they decide they don’t like living in an asylum any more. They decide they’re going to escape! So, like, they get up onto the roof and there, just across this narrow gap, they see the rooftops of the town, stretching away in the moonlight…stretching away to freedom. Now, the first guy, he jumps right across with no problem. But his friend, his friend daredn’t make the leap. Y’see…y’see, he’s afraid of falling. So then, the first guy has an idea…He says ‘Hey! I have my flashlight with me! I’ll shine it across the gap between the buildings. You can walk along the beam and join me!’ B-but the second guy just shakes his head. He suh-says… he says ‘What do you think I am? Crazy? You’d turn it off when I was half way across!”
Според моето скромно мнение, анимацията е страхотна. Изключает нужната, но не особено добре получила се въвеждаща част, която е представена само за да ни покаже отношенията между Батман и Батгърл.
Палец горе.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*