Новините днес

Suicide Squad / Отряд самоубийци

„Suicide Squad“ представлява всичко онова, което филмът НЕ трябваше да бъде и се справя прекрасно с това си начинание. Колкото и да не ви се иска да го приемете, то фактите са факти и трябва да свикнете – комиксовата суперзлодейска екранизация се проваля на почти всички фронтове и не ни остава нищо друго, освен да пуснем по една Killer Croc-одилска сълза, продължавайки напред по кубратпулевски към вечната надежда, че DC и Warner ще се съвземат от поредния емоционално лишен от чувства кино-удар.

Да го кажем така – Дейвид Ейър е лигльо и това го знае не само всяко хлапе, но и всеки зрител, имащ поне малко сиво вещество в главата си. О, да, ще кажете – защо си толкова прост? Та това е е режисьорът на „End Of Watch“! Оу, сириъсли? Един добър филм заради актьорския си състав и вече трябва да превъзнасяме режисьорчето? No way! Първата грешка на филма беше още с обявяването на режисьора и беше повече от ясно, че въпросителните са прекалено много. Второ – нима някой е мислил, че филм, в който участват Уил Смит и Джай Кортни, ще представлява нещо повече от излагация на highest level? Все още не мога да обмисля защо, гад демн ит, „Suicide Squad“ предаде фенските ми желания на вятъра, издухвайки всички надежди от главата ми за добро изживяване. Едва ли ще успея да простя на Warner, че арката им от огромна, взаимосвързана вселена започва да се проваля все повече и повече, а едва в началото на своя житейски път. След като Batman v. Superman не бе приет добре от критиката, то се очакваше голямата ножица, която действа по монтажа на „Отряд самоубийци“ да реже липсата на качество, а не да го предлага за апликация с гланцово блокче, изпъстрено от още по-големи грешки. Уви, никой не пита феновете какво желаят!

„Suicide Squad“ накратко – след „смъртта“ на Супермен в гореспоменатия филм, американското правителство е силно обезпокоено от възможните опасности, на които може да бъде подложена Америка. Светът вече е свидетел на свръх-хора и само една малка искра би била достатъчна, за да подпали трета световна война. Идеята за превенция хрумва на Аманда Уолър (Вайола Дейвид) – висш правителствен агент, която прокламира идеята си да събере в отряд най-големите престъпници и злодеи, които светът познава. Заловени от Батман (Бен Афлек) и Светкавицата (Езра Милър) и позиционирани в строго охраняем затвор, пред Дедшот (Уил Смит), Харли Куин (Марго Роби), Килър Крок (Адевале Акинуое-Агбае), Бумеранг (Джай Кортни) и Диабло (Джей Ернандез) се появява възможността да получат нов шанс в живота си, помагайки на властите да се пребори срещу новата заплаха, надвиснала над света – древно, магическо зло, събудило се от дълбините на древността и заплашващо устоите на съвременния свят. Екипът от самоубийци е ръководен от хард солджъра Рик Флаг (Джоуел Кинамън) и всички те трябва да дадат всичко от себе си и възможностите си, за да се справят срещу опасността.

Дотук добре. Всичко това го видяхме в трейлърите, предхождащи премиерата. Всеки един от героите е представен още в началото с кратка origin story, в която става ясно кой кой е и кой кого. Немиуемо, най-голямо внимание е обърнато върху Дедшот и Харли Куин. Тук се намесва и (уж) големия жокер на филма, а именно Жокера на Джаред Лето. Всеки зрител би подминал с безразличие останалите герои, съсредоточавайки се върху най-интересния и най-очаквания персонаж. Кой всъщност обаче е Жокера и има ли той почва в новия филм? Има ли Джаред Лето възможността да бъде качествен Жокер или е просто поредното му гримирано изпълнение, което по никакъв начин не би ни впечатлило? За огромно съжаление, прекрасния по принцип Лето е толкова посредствен, че се губи в целия сценарий. Шок и ужас, Готъм се надига на бунт – или поне така биха възкликнали масово еквивалентите на кафявите ни медии, ако те съществуваха в света на DC Comics. Обикновен и най-вече лишен от идентичност – това е може би най-правилното определение за новия Жокер. Разбира се, никой не очаква той да притежава клоунските възможности на Марк Хамил, гангстерското поведение на Джак Никълсън или психопатското излъчване на гаргантюантската роля на Хийт Леджър. Едва ли съществува простак, който би очаквал Лето да копира поведението на някой от изброените титани. Джисъс Крайст, Лето! Защо, да те вземат мътните, не показа себе си и възможностите си? Останах толкова разочарован, че дори обмислях бойкот на прожекцията. Нервите ми обаче намериха спасение върху билета, накъсан на ситни парченца и след това почти изядени с цел запазване целостта на ноктите на двете ми ръце. Ако бях Тити Папазов, може би щях да се разплача от яд заради никому ненужния Жокер, лишен от възможността да бъде прекрасен.

За сведение обаче, липсата на мотивация у Лето се компенсира повече от добре (и най-вече неочаквано) от самата Марго Роби. Йес, бейби! Марго е перфектния избор за сърдечната тръпка на Лето. Не само изключително красива на външен вид, но и чудесно изпълняваща ролята си. Да, именно тя е психопаТката във филма и прави „Suicide Squad“ поносим. Това момиче заслужава всички адмирации, които съществуват на този свят. Героинята й е толкова добре изградена, че може да послужи за пример, най-малко на масата хрантутници в едно българско кино училище, което няма да споменавам, но само ще кажа, че се намира на „Раковска“. Отдадена напълно на изпълнението си, Роби показва най-доброто, което изобщо някога е показвала на екран. Тя е и личността от целия отряд самоубийци, която мигновено се превръща във всеобща любимка на публиката. Всеки уважаващ себе си фен на DC трябва да постави екшън-фигурка на пиедестал в дома си и всяка сутрин да се кланя, изпълнявайки сложен вуду ритуал в чест на добрата актьорска игра.

Всичко останало куца. Сценарият е плосък, лишен от оригиналност и стоящ далеч от поредицата комикси, събиращ на едно място злодеите на DC. Екшънът, колкото и да се опитва да изобилства, издиша като спукана надуваема топка на плажа в Шкорпиловци. Няма нито една добре заснета бойна сцена, която да оставя „без дъх“ зрителите. Бездушното простанство не предлага абсолютно нищо, което да накара краката на зрителите да престъпват нервно от посока в посока – всичко се движи по гладката повърхност на сценарния линолеум, предизвикващ риск от подхлъзване и последваща черепно-мозъчна травма.

Визуалното заблуждение, че филмът ще изобилства от неоново-електрикови цветове е лъжа – цветни са само рекламните материали и двете плитки на Роби. Дори зелената коса на Жокера е незабележима на фона на пастелите, обливащи екрана и правещи на моменти кадрите неразбираеми. Другият минус е ужасната микстура на саундтрака – не може на едно място да се смесят Куин, Бийонсе, Рик Рос и Ди Енимълс и да се очаква екзалтирана публика. Такова музикално престъпление е достойно за отбелязване на стената на срама (или плача, както искате я наричайте) за вечни времена, а музикалните редактори следва да бъдат незабавно санкционирани и изпратени да работят в „СКАТ“ или „Алфа ТВ“.

„Suicide Squad“ ме натъжи страшно много и не ми позволи да се отдам на настроението си, което ме беше обвхванало през целия ден преди прожекцията. Гледайки финалните надписи (има и пост-кредит, да си знаете), започнах сериозно да се замислям за самоубийство. Не за друго, а защото „Отряд самоубийци“ би бил подходящ за отряд от самоубийци.

3 Comments on Suicide Squad / Отряд самоубийци

  1. Абе тоя, автора, е баси хейтърчето.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*