Новините днес

War Dogs / В голямата игра

от Радослав Тодоров

Едно от по-очакваните заглавия за това лято – „В голямата игра“ успя донякъде приятно да изненада и да подкоси първоначалните ми притеснения, че ще бъде изгубен в собствената му амбиция. Напук на индикациите, филмът ни представя една доста реалистична интересна и праволинейна история, която е пропита със солидна доза цинизъм и която не се стреми да ни праща нравоучителни послания. „В Голямата Игра“ е симпатично-откровен филм, който не обръща гръб на проблемите, а ни ги показва в целият им блясък, защото е наясно със собственият си потенциал. Режисъорът Тод Филипс, който познаваме от редица комедии като трилогията „The Hangover“, “Due Date”, и “Old School” успява да ни покаже малко по-различно амплоа от досегашното. Майстор на съвременната комедия, Тод Филипс не се притеснява успешно да борави с новите „добродетели“ на обществото, каквито са материализмът и егоизмът, и да ни ги представя под една леко иронична, но пък доста акуратна форма. Не се лъжете – „War Dogs” е всичко останало, но не и комедия. Ситуациите на героите са реалистични, техните идеали са в крак с времето в което, живеем и няма нищо лошо в това да уловиш есенцията на това време, дори и тя да е негативна.

Наподобявайки на пръв поглед хибрид между класиката „Goodfellas” на Скорсезе и „Lord of War”, “War Dogs” определено няма амбицията на гореспоменатите заглавия, но има собствена идея и послание, които следват повече от успешно своята мисия. Героите не са особено симпатични, но не предизвикват и негативни чувства за нас, просто защото ние успяваме да се категоризираме с тях – млади хора, които са готови на всичко, за да гонят собственото си благоденствие в свят, в когото на никого не му пука за теб и най-злото куче доминира в голямата градина, осеяна с човешки боклуци. В главните роли виждаме младият Майлс Телър, който всички обикнахме от брилянтното му превъплъщение в „Whiplash” и естествено култовият Джона Хил – най-новата аморална икона в световното кино и може би най-голямото буре с барут от Джо Пеши насам. Химията между Джона и Майл не е никак лоша и въпреки че в нашето съзнание те трудно излизат от стереотипа на хлапаците, които познаваме от по-старите им роли, то се прокрадва една доста приятна енергия в общите им сцени, което говори добре за актъорските им лимити.

Историята е адаптирана от книгата „Arms and the Dudes” на Гай Лоусън, чиито първоизточник е статия, публикувана в списание „Роулинг Стоун“; Става въпрос за двама доста опаки и далновидни младежи с леки морални дефицити, които опортюнистически успяват да открият доста добра ниша в сенчест бизнес като търгуването с оръжия. Естествено, тук хитроумния поглед към американският военен апарат и целият абсурд, наречен световна военна промишленнст не е пропуснат, но с едно страхотно чуство за реализъм и яснота. Точно този брутално честен и откровен намек е интегриран в една доста добра документална сцена, която буквално крещи „Идиоти, войната е пари и нищо друго“. Историята ни запознава след това с главния протагонист – героят на Майлс Телър, който е поредният млад drop-out от Университета, стремящ се само и единствено да преуспее в живота и да носи хляба за младото си семейство. Неговите дейности включват масажиране на богати и извратени богати чички и продаване на спално бельо в Старчески домове. Съдбата го среща с неговият братовчед и приятел от детинство, изигран от Джона Хил. Тип, който е готов да продаде дори собствената си майка, за да преуспее и да изкара повече пари. „Парите карат света да се върти“ се пее в една от най-култовите песни в бележитият мюзикъл „Кабаре“ и това е мотото на героят на Джона, около което се въртят и неговите мотиви и действия. Видимо понатежал (качил около 30 килограма за ролята), на моменти превключвайки в някои сцени към покойният Крис Пен с някои мимики и жестове, прояждайки нашето невинно подсъзнание с ехиден и дебилен смях и грабейки с двете шепи от всяка една възможност – героят на Хил е квинтесенциалният егоист, изпълнявайки своята роля повече от адекватно.

Откривайки ниша, която позволява на всеки един дребен търговец на пушки да продава оръжие директно на американската армия, (благодарение на Дик Чейни и неговата политика), двамата младежи много скоро стават играчи, които се мъчат да намерят своето поле в огромната геополитическа карта. Скоро изпадат в редица кризисни ситуации, в които единствено амбицията да забогатеят и материалният нагон са техни тихи спътници. Дали докато се промъкват през Йордано-ираксата граница в камион пълен с контрабандни пистолети или докато пре-опаковат евтини китайски патрони в склад в Албания, младите дилъри са поставени под огромна опастност – защото търговията на оръжие определено не е безопасен занаят и в него и най-малката пукнатина в мазилката може да значи сгромолясване на целия таван над клетата ти главица.

„War Dogs” само по себе си не е изключително оригинален филм и не е нещо, което не сме виждали до този момент, но можем да видим вдъхновението на режисъорът към редица други филми, свързани с истинската концепция за война – възхода на аморала. Неслучайно класиката на Де Палма – „Scarface” е една от основните мотивации на нашите герои, както и истинноста и прозрачността на човешките отношения, както в интимен, така и в приятелски план. В подържащи роли виждаме завръщането на любимецът Сидни Полак и естествено поредната роля на Брадли Купър, който играе много важна роля – тази на моралният стожер, чрез който измерваме степента на промяната в героят на Майлс Телър. Образ, който събира всички негативни черти в главните персонажи и се появява в моменти, в които като че ли нашето чувство за праведност се събужда, само за да го смаже с тежкият си тексаски ботуш.

Финалът е смело бих казал цинично-брилянтен. Дори когато в теб се появи някакво чувство за съжаление и някакво покаяние – звукът от отварящ се куфар с пачки буквално изпепелява всяка една индикация на добродетел. Това е и нещото което ме впечатли в този иначе на доста моменти нешлифован и несъвършен филм – неговата брутална откровеност. Рядко може да се види такава в съвременното американско кино. Тод Филипс не се притеснява да излиза от зоната на собствения си комфорт и да танцува с човешките пороци. Те съществуват, те са тук, те движат нашият модерен свят и ние ги приемаме.

Дайте шанс на „War Dogs”, най-вече заради Джона Хил, добрата режисъорска работа на Тод Филипс и завръщането на нещото, което отдавна липсва в съвременен Холивуд – мъничкото дързост и откровеност, дори и те да бъдат цинични.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*