Новините днес

За кино с… Весела Петрова

„ЗА КИНО С….“ е новата рубрика в Popcorn Movies BG, в която кинокритици, блогъри и най-обикновени филмови маниаци ще застават пред еднаквите за всички въпроси и ще дават своето конкретно мнение по някои интересни теми. Очаквайте всяка седмица по един от специално селектираните приятели да излива себе си публично пред всички, за да разберем какви са неговите вкусове и филмови предпочитания!

Дойде време да си говорим за кино с една от най-перспективните млади актриси на нашето време. Веси ни удостои с честта да отговори на традиционните десет (с изключение на последния), хващайки я между репетициите на една от многото постановки, в които участва. Освен в тях, нея може да я видите и в хита от миналата година „11 А” на Михаела Комитова.

Ако все пак решите, че искате да гледате един млад талант на театралната сцена, то може да си изберете една от следните постановки, където тя участва:
„Госпожа Министершата“от Бранислав Нушич, сценична версия и постановка – Йосиф Сърчаджиев, сценография – Мартина Варийска ,в ролята на Соя;
„Котаракът в чизми“ по Шарл Перо, сценичен вариант и режисура Ивет Лазарова – Торосян,в ролята на Принцесата;
„Слънчево с гръмотевици“ от Кен Лудвиг, превод, преработка и режисура – проф. Андрей Аврамов,в ролята на Роузалинд;
„Казаларската царица“ по Иван Вазов, сценична версия – Юрий Дачев, постановка – Бина Харалампиева,в ролята на Иванова I-ва;
„Гласовете“, концерт-спектакъл, режисьор – Евгени Господинов;
„Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир, сценичен вариант и постановка Ивалин Димитров, сценография Петър Митев, в ролята на Бианка;
„Голямото надлъгване“ от Рей и Майкъл Куни, превод, сценична среда и режисура – проф. Андрей Аврамов, сценография и костюми – Теодора Лазарова , в ролята на Линда Кърууд;

Разбира се, киното е в основата, накарала Весела да учи за акриса. Ето какво казва тя за него.

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
Най-хубаво е като ще е кино да е кино! И все пак мисля,че не всеки филм заслужава големия екран,т.е. не смятам, че трябва да посетя салона при всеки опит на режисьора. Има филми, които задължително трябва да се видят на екран или поне така ни залъгват трейлърите 🙂 Усещането след като си видял и чул нещо на голям екран остава по съвсем друг начин в паметта и мисля, че е преживяване, което не може да се замени. Разбира се говоря за стойностните филми. В крайна сметка е въпрос на личен избор,може човек и да не желае куп хора да хрупат и коментират около него.

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
Този въпрос ме затруднява малко,тъй като баща ми беше дълги години директор на киното и както се досещаш с брат ми не сме пропускали филм. Но не знам защо първия отговор,който ми изникна в ума беше „Титаник“, явно пълния салон с плачещи хора ми е останал в съзнанието, пък и по онова време това беше истински бум. Със сигурност е филм,който се помни и то с детайли.

3. Имат ли българите кинокултура?
С напредването на технологиите киното и въобще филмите станаха лесно достъпни за всички. В този смисъл ми се иска да кажа,че имат или поне в известна степен. Друг въпрос е какво е нивото, защото хората обичат нещо „по-лекичко“ след края на работния ден,което има своите обяснения и все пак не мисля, че е достатъчно.

4. А какво мислиш за българското кино?
Българското кино върви нагоре,което много ме радва. Имаше доста дълъг застой последните 20 години, ако не и повече, но сега се вижда светлина и то ярка. Все повече филми има с награди от международни фестивали и то престижни. Натрупа се важен и плодотворен опит сред кинаджиите,което е изключително важно в тази област. Така че съм оптимистично настроена, че тепърва ще се направят качествени нови филми,които ще си заслужават големия екран 🙂

5. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Доста труден избор и все пак избирам Скорсезе с Де Ниро. И двете предложения са доста мъжки, трябва да призная. Мисля,че не съм изгледала достатъчно за да бъда абсолютно безрезервна в отговора си, но все пак Скорсезе взе превес, предполагам заради творчеството му като цяло. Всички са хора, които са направили много за професията и са учебници в своята сфера, да ме караш да ги сравнявам ми се струва непосилно, поне до този момент 🙂

6. Според теб, кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Страхотно е усещането, когато видиш нечия работа за първи път и с трепет очакваш следващата му. В този смисъл първият,който ми изниква е Паоло Сорентино. Гледах „ Великата красота“ по време на София филм фест,мисля, в кино „Одеон“ и атмосферата му ме завладя изцяло. Това е режисьор, който успява да те въвлече в своя свят по много фин начин и да те докосне на места,които не знаеш, че съществуват у теб. Друг такъв визионер разбира се е Алехандро Гонсалес Иняриту, чиито истории те погълват и не ти дават мира няколко дни, ако не и повече. Искам да спомена и още един човек,към който имам трепетно очакване и той е Йоргос Лантимос – човек, който тепърва ще продължава да ни изненадва.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
„ Лудият макс. Път на яростта“.
 Не бих казала,че го ненавиждам, но смятам,че е доста надценен и определно нямаше място сред номинациите за Оскар. Ефекти много, добра игра на Шарлиз Терон, но това е, няма нищо повече като сюжет.Лудия макс, в лицето на Том Харди,беше по скоро „Немия Макс“,с надежда да се прояви нещо повече в този персонаж и не,това така и не стана. Епичните сцени ми бяха на места откровено смешни в съчетание с музиката. Като цяло римейка не е по-добър от оригинала, според мен.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Аз не гледам много филми по два пъти или ако реша да го гледам повторно трябва да е минало доста време. Случвало се е да. Сега се сещам за „То“, от който винаги имах едно на ум като видех клоун. И реших да го гледам преди няколко години. Оказа се, че сега нищо не е такова, каквото беше останало в паметта ми и по скоро се забавлявах на някои от сцените.

9. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
Това е въпрос, който ме затормозява много, но трябва да напиша нещо и ще започна с „Великата красота“. Това е филм,който ми доставя наслада през всички сетива и задава въпроси, които няма да спрат да ме вълнуват. „ Седмият печат“ на Бергман, филм, който трябва да гледам през определен период от време, за да разбирам все повече и повече. И все пак съм момиче,не може без малко романтика, следващият ми избор е „Мемоарите на една гейша“. Историята е красиво-сурова,може би типично за тази култура, винаги ме просълзява 🙂

10. В кой филм би заменил главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?
В доста от филмите, които съм харесвала някога съм си представяла как аз бих изиграла нещо такова, но мисля, че е нормално предвид професията ми,даже полезно, ако мога да погледна от друг ъгъл персонажа. Предполагам това е и една от мечтите на младите актриси,а и не само,да изиграят силна женска роля за голям екран. За тази роля ще трябва да почакам известно време,защото е на по-зряла жена, но би си заслужавало чакането. Това е на Франческа Джонсън (Мерил Стрийп) в „Мостовете на Медисън“ . Перфектен екип и филм,който за мен има сантиментална стойност.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*