Новините днес

За кино с… Драгомир Симеонов

„ЗА КИНО С….“ е новата рубрика в Popcorn Movies BG, в която кинокритици, блогъри и най-обикновени филмови маниаци ще застават пред еднаквите за всички въпроси и ще дават своето конкретно мнение по някои интересни теми. Очаквайте всяка седмица по един от специално селектираните приятели да излива себе си публично пред всички, за да разберем какви са неговите вкусове и филмови предпочитания!

Едва ли Драго има нужда от представяне – със сигурност сте чели негови статии, било то в L’Europeo Bulgaria, EVA или в Webcafe; Слушали сте го по „Дарик“ радио, а е напълно възможно и да сте го виждали с бутилка Jameson в ръка, докато отсява за пореден път участниците в „Done In Sixty Seconds“.
Няма как да не сме щастливи, че той се съгласи да участва в нашата рубрика!

Дами и господа, за кино с Драгомир Симеонов!

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
Филмите са като жените: добре е да се научиш да ги чакаш, да ги уважаваш и да се срещаш с тях на кино. Не да ги дърпаш, щом ги забележиш, да сваляш наред каквото ти падне и да ги зарязваш, ако не ги разбираш. Ходенето на кино е възпитателен ритуал, точно толкова важен, колкото и културата на общуване или хранене. Но за да продължим метафората, с която започнахме – домът все пак е оптималното място за повторна среща, когато си трайно впечатлен и искаш да удължиш удоволствието.

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
Родителите ми започнаха да ме водят на кино преди да мога да концентрирам вниманието си върху двучасови ленти и да следя действието. Бях на 3-4 и когато нямаше на кого да ме оставят (а то обикновено беше така) ме мъкнеха с тях. Спомням си, че гледах „Апокалипсис сега” в скута на баща ми още в края на 70-те. Първият филм с кристално ясен спомен от началото до края обаче беше „Зората на Зулу” в кино Сердика. В краят му зулуските войни напускаха бойното като победители поле на фона на гигантски слънчев кръг, а аз подсмърчах, защото бях за другите.

3. Имат ли българите кинокултура?
Имат добри кино познания, богат списък с изгледани филми и солиден запас от заучени реплики. Ако под кинокултура разбираме и задължително хрупане на нещо в салона – това също е налице. И все пак си мисля, че по важно е не кога колко консумираш, а какъв вкус проявяваш. Но това, уви, не е проблем само на родната публика.

4. А какво мислиш за българското кино?
Прилича ми на поразен от инсулт актьор, който бавно започва да възвръща способността да ходи и говори, но е много далеч от предишните си умения. Мисля си, че проблемът идва от синопсиса. Съвременните ни кинаджии винаги много добре формулират за какво искат да е филма им и той обикновено не е за това. Ако пропуснат тази част и просто снимат, ще се получи по-добре. Оставете синопсиса на зрителя, ако не искате да страдате от разминаването.

5. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Копола и Пачино нямат силна връзка. Среща ги случайността и макар двамата да са забележителни творци, имената им не са обвързани (Копола плюс Дювал или Брандо е по-съдбовно). При Де Ниро и Скорсезе не е така. Те са кармично свързани още в зората на кариерата им. Всъщност Скорсезе поставя Де Ниро на картата с „Коварни улици”, а Боби му връща жеста, като буквално спасява приятеля си от наркотичното блато и му тиква в ръцете сценария на „Разярения бик”.

6. Според теб, кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Ако бях отговорил преди десетина години на този въпрос с Финчър, Нолан, Иняриту, Пол Томас Андерсън, Александър Пейн или Жьоне, щеше да изглежда мъдро, но сега е очевидно и банално. Ето защо предпочитам да направя по-рисковано предположение с младата вълна. Следете внимателно работата на Джеръми Сулние (Green Room, Blue Ruin) Джеф Никълс (Shotgun Stries, Take Shelter, Mud, Midnight Special) и Тобиас Линдхолм (Ловът, Похищението, Война) и пак ще си говорим след десет години. И тримата нямат още 40, а са великолепни разказвачи.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Не мога да дишам претенциозния псевдоинтелектуален напън на Паоло Сорентино, наречен „Младост”. Освободете се от мита за „европейското”, махнете звучното „-ино” и простете на Кайтел и Кейн. След това с ръка на сърцето си признайте, че претенцията не е гаранция за качество и спрете да въздишате по филми, които едвам сте издържали, ама иначе ще ви вземат за пейзани.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Да, случвало се е. Уви, не в посока на очарованието. Има филми, които стареят лошо, времената се променят и дори носталгията не успява да ги носи достатъчно дълго по течението. Най-много се дразня на такива обаче, които се успели да ни заблудят с евтини трикове. Примерът е с „Обичайните заподозрени”, който има култов статут и впечатляващ каст, но колкото повече го гледам, толкова повече виждам сюжет с дупки като рибарска мрежа. Мога да приема неопитност, но не и подценяване на умствения капацитет на зрителя. И така, докато ахкаме и охкаме как Кевин Спейси е изиграл всички накрая, пропускаме да отчетем, че неуловимият Кайзер Созе, чиято тайнственост е така настоятелно пазена, вече има серия от полицейски снимки и всички го знаят кой е, докато се прави на хитрец в полицейския участък. Ама че тъпотия…

9. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
Големият Лебовски
(обожавам забавлението, което братя Коен навремето сами си спретваха с филмите си), Седем (опитите да бъде имитиран този филм сами по себе си са смъртен грях) и Мементо (в който най-забавни са ми грешките, които Нолан не иска да видите, понеже сам той не е видял навремето).

10. По скалата от 0 до Interstellar, колко е яко най-якото ти ревю, което някога си писал/а?
Е, разбира се, че е Interstellar, защото се отнася именно за този филм и разкрива тайната му, която няма нищо общо с науката, космоса и прочее фантастични али-бали. Това е визията на Нолан за съвременното кино, ама повече няма да ви кажа, трябва да го прочетете. Харесвам си и един анализ защо „Джурасик Парк” е алюзия за развода и последствията му, но тогава ще трябва да включим Indominus rex в скалата.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*