Новините днес

Sully / Съли: Чудото на Хъдсън

от Радослав Тодоров

11 Септември 2001 г. е една от най-трагичните дати в американската история, изключително често бива използвана от холивудските студия да пускат тематични про-американски филми, които да се стремят да вдигат посърналиятнационален дух. Безспорно историята на американският пилот Чесли „Съли“ Съленбъргър, който с гросмайторски поглед и усет спасява живота на 155 невинни пасажери, аварирайки самолета върху река Хъдсън, звучи като перфектното заглавие за премиера на въпросната дата – още повече, когато разбрахме, че режисъор ще е може би една от последните истински живи културни икони и символ на острият американски патриотизъм – Клинт Истууд и институцията Том Ханкс.

Всички очаквахме поредната сладострастна, предраматизирана и изключително сантиментална история за силата на американския дух. Това се оказва химера, защото „Съли” е един изключително прецизен, реалистичен и жив филм, който като че ли с лазерен скенер успява да копира почти перфектно истинските събития и истинските герои на лентата. „Съли” не е проамерикански филм; „Съли” не е изпълнен с политически намеци, а скромно поставя акцента върху обикновеннте хора. След откровено провокативният и строго пропаганден „Американски Снайпер”, който накара доста хора и то негови дългогодишни фенове да му обърнат гръб – Клинт Истууд все пак се завръща отново и напомня на най-добрите си години, показвайки ни един стегнат, изключително акуратен и следващ плътно събитията сюжет.

Неслучайно забравяме, че въпреки всичко, Клинт е един от най-големите майстори на режисъорският стол, който може да разкаже една история перфектно, особено когато не е ръководен от собствените си политически пристрастия.

Не може да се твърди че „Съли” ще бъде запомнен, защото самия му потенциал не е толкова голям и със сигурност ще избледнее с времето, но това не пречи да заявим, че това е един перфектно направен филм, който разказва чудесно една истинска и уникална история, без капка излишни емоции и доза нравоучение. Том Ханкс успява да ни представи поредното си адекватно и живо изпълнение, превъплъщавайки се в самият „Съли” – обикновен човек, който извършва своят дълг само за да бъде смазан от медийната машина. Това е един антимедиен филм, който строго критикува търсенето на сензации и залиняването на човешкият фактор.

За разлика от вдъхновяващият Том Ханкс, неговият партнъор Аарън Екхарт е може би най-слабото звено, защото стои като че ли излишен, като розова кръпка на кафяв панталон. Персонажът му не дава абсолютно нищо на самата история, а самия Екхарт не се чувства комфортно. Абсурдния мустак, който го оприличава на комсомолец. му седи нелепо като театрален реквизит -допълнително доказателство, че понякога някои роли трябва да се дават на по-неизвестни и близки до първоизточника актъори.

Силната страна на „Съли” собствената енергия, своят собствен живот. Той успява изключително добре да улови живота и това му доставя това усещане наизключителна достоверност. Знам го от собствен опит – през 2012 г. летях от „Ла Гуардиа”, второто по големина летище в Ню Йорк и то именно в същия самолет за Северна Каролина. Успях да се телепортирам чрез този филм в моите спомени, което говори колко добре е съграден той. Животът на Ню Йорк е хванат – хората, работниците, пасажерите, тези малки фрагменти, толкова искрени и човешки – те правят от „Съли” наистина нещо малко по-различно. Другото понякога няма чак такова голямо значение.

Самият филм разказва доста подробно историята на Съли, аварията, приземяването, евакуацията на хората, медийното торнадо около него, малките фрагменти от живота му, опитите да се създаде сензация, опитите героят да бъде превърнат в жертвен агнец. Всичко това в едва час и половина, което превръща „Съли” в най-краткият филм на Клинт Истууд. Историята не е изсмукана от пръстите и не разчита на излишни драматични баластри. Всичко е в реално време, дори и аварията, показана във е точно 218 секунди, колкото е и точната. Точно този стремеж да не се бяга от реалната история е нещото, което ме накара да харесам „Съли” толкова много.

Колкото и клиширано да звучи, „Съли” успява да изпълни целият си потенциал перфектно. Без да дразни, без да подучва зрителя, без да манипулира – той разказва историята за един човек, който върши своят човешки дълг и успява да спаси десетки хора от сигурна гибел; и всичко това, разказано чрез истинско кино. Ето това е Клинт Истууд, който харесвам.

2 Comments on Sully / Съли: Чудото на Хъдсън

  1. Жана Стефанова // септември 12, 2016 at 10:50 am // Отговор

    Филмът е много добър! Заслужава да се гледа! Ревюто е добро, но текстът е пълен с граматични грешки и това разваля ефекта от статията. Явно пълен и кратък определителен член са висши понятия за автора. Следващият път прочетете текста поне един път преди да го публикувате.

Вашият отговор на Радослав Тодоров. Отказ

Your email address will not be published.


*