Новините днес

Elle / Тя

от DDL

„Срамът не е достатъчно силна емоция, за да ни спре да правим каквото и да е“. Това разкрива Мишел (Изабел Юпер) пред най-добрата си приятелка Анна по някое време от филма (Ан Консини) – разтърсващо наблюдение, което е релевантно към мотивацията на почти всеки персонаж в една история за заплетена мрежа от непристойни човешки поведения, които главозамайват зрителя отсамото начало.Тази реплика е една от многото убийствени такива в изтънченият сценарий на Дейвид Бърк, който от своя страна е адаптация на награждаваният роман на прочутия френско-арменски писател Филип Джиан – „Ох…“. Първоначалното намерение на Верховен е да премести събитията от романа в САЩ, но впоследствие решава да си остане в Париж, защото режисьорът заявява, че „нито една американска актриса не би се ангажирала с толкова аморална история“.

 Да се каже, че „Тя“ на Пол Верховен е най-голямата му класика в кариерата въобще, може би ще прозвучи преувеличено – особено за филм, в който изнасилената жертва получава оргазъм всеки път щом се срещне лице в лице със своя нападател. Но в края на краищата става дума за режисьор, който ни е дарил с шедьоври като „Първичен инстинкт“и „Стриптизьорки“ (все филми за силни жени, които „хващат“ живота за топките и не ги пускат, докато не изстиснат максимума от него), така че летвата за шика и изискаността не е чак толкова висока. След 10-годишна кино-абстиненция, този път холандският майстор се възползва от таланта на великата Изабел Юпер, за да създаде перфектния трилър, в който тъмната похотливост си партнира с тихата непокорност. Всякаш Михаел Ханеке се е събужда една сутрин, гълта едно от „странните си хапчета“и решава да направи един садистичен френски фарс.  А резултатът е филм, който ще върне Верховен отново под светлината на прожекторите след дългата пауза от киното.

„Тя“ стартира с тъмен екран, на фона на който се чуват звуци от пъхтене и скимтене, типични за един груб сексуален акт. Веднага след това виждаме как Мишел е повалена на пода, ударена по лицето и безсрамно изнасилена посред бял ден от мъж с маска тип „балаклава“. Крясъците от болка изпълват цялата стая. Но всъщност дали тази агония е резултат от нейното страдание или по-скоро от удоволствие? Типично по Верховен, изключително е трудно да се направи диференциация между двете крайности и така до края на филма проследяваме сложната палитра от реакции към посегателството, като всичко е миксирано със страх, ярост и възбуда. Мишел отказва да се възприеме като обект на изнасилванеи постепенно кара мъжете около нея да бъдат плячка на собствените й прищевки, независимо дали са сексуални или от друго естество.А нейните жертви (много от които са заподозрени в изнасилването) включват: Патрик (Лоран Лафит), новият й съсед, чийто брак с религиозна католичка дава храна за доста анти-клерикални нападки; Ричард (Шарл Берлинг), плахият бивш, който се стреми да бъде нещо повече от фалирал писател; Робер (Кристиан Беркел), любовник на Мишел и съпруг на най-добрата й приятелка и бизнес партньорка, както и Венсан (Джонас Блоке) – 20-годишният й син, който работи в „МакДоналдс“ и е на път да има дете от циничната си приятелка Жози (Алис Айзък).

Това, което прави „Тя“ такава приятна афера за сетивата се дължи на умелата способност на Верховен да „изкопае“ хумористичното и от най-смущаващите ситуации – дали ще е коледна вечеря, където Мишел гали крака на Патрик под масатаили сцената, в която Жози вече ражда син на Венсан, само за да забие със звучен шамар въпроса относно неговото бащинство, точно пред лицето на зрителя. „Летящият“ визионер на холандското кино неведнъж ни е удивлявал с трансгресивния си хумор в по-ранните му филми („Spetters”), като тази ниша продължава и в работата му в Холивуд, без значение дали ще е в научно-фантастичните „Робокоп“ и „Звездни рейнджъри“или в споменатите вече „Първичен инстинкт“ и „Стриптизьорки“. Другото впечатляващо и изненадващо нещо на „Тя“ е начинът, по който Верховен адаптира стила и светогледа си към една типична френска афера, изпълнена с множество любовници, семейни кризи и безотговорни родители. Както и в предишните си творби, и тук Верховен не пропуска безжалостната си критика към медията – в конкретния случай видеоигра за възрастни, която е създадена от компанията на Мишел и в чийто замисъл стои насилието от компютърно-генериран мутант, в който тя намира възможност да прокара своята извратена съпротива.

Цялото това пиршество не би било възможно без Изабел Юпер, която изглежда, че отново перфектно канализира и събира в един образ всички свои персонажи от предишните й филми досега (от „Лулу“ на Морис Пиала до „Пианистката“ на Михаел Ханеке“). Само тя е способна да изиграе сцена, в която да застане пред превъзбуден ухажор със свалени панталони и да бутне по такъв безгрижно елегантен начин кошче за боклук между краката му. Да, това наистина е доста перверзно (което не е чак толкова шокиращо, предвид кой я режисира), но важното в случая е начинът по който двамата комбинират своят талант в създаването на атмосфера, в която рядко пести от секс, насилие и садизъм, но в същото време разказва историята на една жена, която се възползва от всички мъже около нея, за да се освободи от собствените си окови. Техническите аплодисменти на „Тя“отиват при оператора Стефан Фонтен („Пророк“), който „къпе“ филма в топли натурални светлини, както и при композитора Ан Дъдли („Клетниците“, Американска история X”), който предоставя доста напрягаща музикална атмосфера с щипка Хичкок и Полански.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*