Новините днес

Arrival / Първи контакт

от DDL

 

“Един ден Дени Вилньов наистина ще създаде уникален шедьовър”.

 Едно твърдение с противоречиви мнения. Всеки човек, обсебен от седмото изкуство, с изострени рецептори, вкус и цени истинското кино е наясно с факта, че канадският филммейкър постига триумф след триумф в последните 6 години – от „Изпепелени“ през „Затворници“и„Враг“до миналогодишният „Сикарио“. Други „разбирачи“ го заклеймяват като претенциозен и емоционално манипулативен шарлатан, а аз определено не спадам към тази категория. Докато воайорствам и се наслаждавам на брилянтното му творчество към днешна дата, попадам под хипнотичният лабиринт от напрежение и безупречно оркестрирани емоционални нюанси, на които е способен да ни увлече – само си спомнете продължителното напрежение в „Затворници“или във визуалната и емоционално наситена картелна опера „Сикарио“. Вилньов със сигурност има чудесен поглед над гореизброените неща, неговите образи са едновременно елегантни и отблъскващи, като са съчетани със способността му да те потопи в нереални и дълбоко обезпокоителни светове. Канадецът е перфектен в създаване на настроения (независимо дали са положителни или отрицателни), като не се опитва да навигира зрителя в конвенционални истории, решения и клишета.

Базиран върху научно-фантастичният разказ на Тед Чанг (носител на престижната награда „Хюго“ за най-добър разказ) Story of Your Life”, „Първи контакт“разказва за лингвиста Луис ( Ейми Адамс) и ученият Йън (Джереми Ренър), които са привлечени от американските военни, за да комуникират с извънземни, наречени „хептаподи“ (заради техните седем пипала). Чувайки запис на техните глухи ридания (наподобяващи наполовина шум на кит, наполовина музика от метална машина), Луис осъзнава, че трябва да бъде в тяхно присъствие, за да ги разбере.В момента на „срещата“ й с хептаподите, които се появяват от мъглата зад стъклената стена, тя установява, че истинският им език не се говори, а по-скоро само се пише. За да открие защо тези същества са тук и дали идват с мир, Луис и Йън се опитват да овладеят техния нелинеен език, при който комуникациите нямат ясно начало и край.

Времето винаги е било една от най-подходящите теми за научна фантастика, но все повече и повече в киното се застъпват и акцентите към мъката и огорчението – „Гравитация“ на Алфонсо Куарон, „Интерстелар“на Кристофър Нолан или „Дървото на Живота“ на Терънс Малик (последният не влиза точно в научно-фантастичния жанр, но пак се корени от него). В тези филми копнежите за времето и пространството се борят срещу човешката болка – или оцеляваме или се отдалечаваме в тъмното пространство, в опит превъзмогнем нашата скръб. В „Първи контакт“ тази мъка също е преодоляна, но определено с друг подход. В своя разказ Тед Чанг рови дълбоко в лингвистиката и в т.нар. хипотеза на Сапир-Уорф – теория, която обсоновава тезата, че възприемането ни на света и мисленето по различен начин се оформят и определят от езика, който говорим.  И всичко това е представено в контекста на политически разделената ни планета, която е застрашена от погрешното тълкуване на намеренията на извънземните и поставяне основите на война, която не предвещава нищо добро на човешката цивилизация. В този ред на мисли, най-голямата опасност, пред която е изправен светът представлява едно просто неправилно разбиране – проблем, който чисто теоретично човекът би трябвало да успее да реши. Езикът създава своята реалност и „Първи контакт“ използва този механизъм доста стилистично и концептуално. Филмът „прелита“ през месеците, в които Луис и Йън се опитват да разгадаят езика на хептаподите, но го прави по толкова непретенциозен и поглъщащ начин, че зрителят остава с впечатлението, че е минал само един ден. Тези преходи не са някакви обикновени бележки, нито режисьорски своеволия и важничене. На първо гледане тези моменти могат да се сторят досадно дълги, но всъщност те са параван към крайното значение на филма: „Вече не съм сигурен дали вярвам в началото и края“. Вилньов иска да играе доста изтънчено с вътрешните ни зрителски ритми и определено се справя перфектно с това. С повече от конвенционалната си история, канадският режисьор загатва за нещо много сериозно – колкото повече човечеството научава нови неща за извънземните, толкова повече се страхува от тях. Както и факта, че 12 различни държави изследват 12 различни групи извънземни пришълци, които (може би) заплашват и без това крехкия глобален мир. Затова и „Първи контакт“е толкова очарователен, интимен и вълнуващ – филм, който не гледа към звездите, а вътре в тях.

Вилньов допринася много и за визуалният финес на филма – нещо, което предвещава само добро за римейка на „Блейд Рънър“. Работата му с операторa Брадфорд Йънг (Selma”и A Most Violent Year”) предоставя ярка образност от празната крайезерна къща на Луис до лагера в Монтана, който се намира извън сложно изработения извънземен кораб. Специфичната оранжева екипировка, предназначена в случай на биологична опасност се превръща в застрашително черно, докато се усеща как мрака се задава зад ъгъла, а безупречната музика на Йохан Йохансон успешно прибавя щриха към атмосферата на историята.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*