Новините днес

Doctor Strange / Доктор Стрейндж

Дойде есента и сетивата на киномана в мен се настроиха отново за комиксова екранизация от Марвел, при това в година, в която екранизациите по графични новели взимат  своя връх. „Dr. Strange“ е последният за годината комиксов филм, след като вече гледахме „Deadpool“, „Batman v. Superman: Dawn Of Justice“, „Captain America: Civil  War“, „X-Men: Apocalypse“ и „Suicide Squad“. Без да правим класации на това кой е най-добрият от всички, то нека разберем кой всъщност е доктор Стрейндж.

За мнозина от вас (от нас), д-р Стрейндж е нов образ. Ако не сте чели комикси, то най-вероятно не сте запознати с личността му, с приключенията му или с живота му. Тъй  като в България все още нямаме добре развита комиксова култура, то много герои, както на Марвел, така и на DC, са в процес на първично откриване. Желязната завеса ни е  лишила от множество аспекти на културата, в това число и комикси. Бледи признаци за познанство в д-р Стрейндж има в издаваната преди години поредица „Новите отмъстители“, но там той присъства единствено като образ в две-три от книжките, без да се показва нещо повече.

„Dr. Strange“ е поредния филм, в който виждаме една origin история на герой, който тепърва ще навлиза във все по-добре развиващата се Marvel Cinematic Universe. Филмът е втори поред от т.нар. „трета фаза“ на развитие на филмите, която започна с „Captain America: Civil War“ и която ще включва предстоящите „Guardians Of The Galaxy  vol.2“, „Spider-man: Homecoming“, „Thor: Ragnarok“, „Black Panther“, „Avengers: Infinity War“, „Ant-Man and the Wasp“, „Captain Marvel“ и един все още неозаглавен филм, който ще се яви продължение на „The Avengers“. Както виждате – разнообразието е изключително голямо и поради това виждаме множество нови визии, нови насоки на  главните герои и нови приключения, които разширяват комиксовия свят.

„Dr. Strange“ е режисиран от Скот Дериксън и представлява визуален спектакъл, в който продуцентите от Marvel най-накрая разширяват визията си и представят нещо  наистина иновативно. Визията тип „Inception“, плюс включването на актьор като Бенедикт Къмбърбач са успешния ход, който успява да матира не само конкуренцията, но и показаното до този момент. Самият Дерикъсн е огромен фен на доктор Стрейндж и дори сам е вложил пари за създаването на концептуално видео, само и само да получи работата.

Разбира се, основния плюс на филма е именно споменатия вече Къмбърбач. Великанът на сцената представлява сериозен коз, който прави внушителен удар върху цялата индустрия – изборът на актьор от такава величина идва точно навреме, за да еволюира жанра и да го превърне в едно по-добро място за киноманите. Именно репликата „ебаси Къмбърбача“, която се използваше във Фейсбук през изминалите няколко дни от любимите ни Зузи и Стаси олицетворява напълно впечатленията, които изникнаха в главата ми веднага след надписите. Интересното е, че Къмбърбач е първият избор от студиото за ролята, а ролята идва в ръцете му като чист късмет. Заради ангажиментите му в театъра (той играе Хамлет на Шекспир), Бенедикт без малко да се размине със Стивън Стрейндж. От Марвел реагират светкавично и изместват премиерата от юли 2016 г. за ноември 2016 г., което автоматично позволява на Къмбърбач да изпълни ролята на лекаря-магьосник. Не, че щяхме да сме разочаровани от втория избор – за негов заместник е бил заплануван Хоакин Финикс, който обаче отказва поради последващите ангажименти с вселената на Марвел и следващите включвания на героя във вселената.

Казано накратко – доктор Стивън Стрейндж е блестящ неврохирург, който представлява симбиоза между Хю Лори от „Д-р Хаус“ и добре познатият Тони Старк. Гений в работата си, то той е абсолютна противоположност в личния си живот – живеещ в изключителен пентхаус насред Ню Йорк, колекциониращ маркови часовници и шофиращ изключително скъпи автомобили. Нелеп инцидент с колата му го превръща в инвалид за цял живот – неговите ръце, които го правят професионалист в лекарската професия, са вече неизползваеми въпреки множеството интервенции, които се налагат. Изпаднал в житейска дупка, Стрейндж открива древно движение насред Катманду, което извисява умът над тялото и скоро той започва да научава същността на магиите и съществуването на алтернативни пространства. Бързо навлизащ в новото си поприще, Стрейндж се оказва изправен срещу бивш ученик на движението – антагониста Каесилиус (впечатляващ за пореден път Мадс Микелсен), който пък иска да помогне на новия си учител да завладее света.

Не само Къмбърбач обаче е перлата в цялата корона. Редом до него стоят Тилда Суинтън в ролята на Древната (избрана за ролята сред имена като Бил Най, Морган Фрийман и Кен Уотанабе), Чиуетел Еджиофор като мастър Мордо и Рейчъл Макадамс, която пък е духовната (и понякога физическа) половинка на Стивън. Би било немислимо да не се упоменат колко добри включвания правят цитираните личности – именно общия тандем с Бенедикт превръщат „Dr. Strange“ в едно от най-добрите Marvel заглавия изобщо. Визуалната прилика на Бенедикт с комиксовия Стрейндж пък подпомага още повече сетивата за едно напълно завършено вливане на умствен серум главата на зрителя, сливащ комикс и филм в едно. Ролята на Древната по принцип следва да бъде поверена на мъж, но визията на Дериксън и талантът на Суинтън способстват за изчистването на този проблем – ролята е по-скоро титла, отколкото маргинализация на половете и именно това позволява изборът да бъде насочен в тази ниша.

Както вече споменах и по-горе – филмът изобилства от визуални ефекти, които този път са нечувано добре направени. Стилът „Inception“ все още работи и трансформациите на сградите и огромните пространства са внушителни, особено ако се потопите в тях пред голям (най-добре IMAX) екран. Именно това, успоредно с добре направения сценарий, превръщат „Dr. Strange“ в добър филм.

Неминуемо запознатите с комиксите (или поне с всички филми на Марвел) биха останали учудени поради някои сценарни пропуски, които не биха развалили кефа на обикновените гледащи, но все пак те същестуват. Лошото е, че основната такава стои във фундамента на сценария и това са именно проблемите с ръцете на Стрейнж. Още от начало се вижда препратката към Отмъстителите, които виреят в същият този Ню Йорк, където се подвизава и Стрейндж. Това води до въпроса защо технологиите на Тони Старк не помогнат за възстановяването на проблема вместо традиционната медицина. Това ме човъркаше през цялото време и смятам да се заровя по-дълбоко в комиксите, за да открия отговор на въпроса си. Изпусната е и темата за смъртта на Дона, малката сестра на Стрейндж, която го вдъхновява да се превърне в изключителен лекар.

От друга страна, застъпената тема за спиритуализма е още едно ново предложение от страна на Марвел. Независимо, че сме виждали магьосници (спомнете си Тор и Асгард), досега никога не бяхме виждали извисяването на духовното над материалното в такъв филм. С оглед на факта, че тепърва ще виждаме доктор Стрейндж в следващите филми, то с интерес бих проследил какво ще се случи оттук нататък в тази насока. Според Кевин Файги, концепцията за магията е инспирирана от „Матрицата“ на Уашовски и работата на Станли Кубрик и Хаяо Миязаки. Изключително вдъхновение, ако трябва да бъда точен.

„Dr. Strange“ е добро попадение и се радвам, че успях да го гледам, дори със леко закъснение. Цялостната визия, актьорската игра на всички и вдъхването на живот на нов персонаж превръщат Marvel вселената в едно по-добро място, което тепърва ще продължава да се развива. Какво повече да иска един комикс-фен?

Не забравяйте, че имате още време, в което да се включите в нашата специална игра с награди, посветени на Dr. Strange.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*