Новините днес

Рисувателна книга „Игра на тронове“

Зимата дойде и си замина (надявам се), но в сърцето ми все още се таи сковаващия мраз на ниските температури. Това е провокирано най-вече от все още далечния старт на седми сезон на „Игра на тронове“. Длъжен съм да кажа, че „Игра на тронове“ заема специално място в сърцето ми и десетте седмици, в които тече сериала по HBO, аз се чувствам нов и най-вече различен човек.

„Игра на тронове“ е попкултурен феномен, който ще остане като един от най-големите такива за столетието. Вдъхновеното от петте засега тома на Дж. Р. Р. Мартин телевизионно шоу успя да прехвърли качественото кино в телевизията, давайки огромен старт на един чисто нов жанр в седмото изкуство. Едва ли съществува вече човек от цивилизования свят, който поне веднъж да не се е сблъсквал с историята, независимо дали я следи или не. Неминуемо в такива ситуации се създава и нова индустрия с мърчандайз, която докарва дори повече приходи от излъчването на отделните епизоди. Такава е и случката с рисувателната книга, до която имах възможността да се докосна.

За пръв път разбрах за оцветяването за възрастни през изминалото лято, когато прочетох за т.нар. „мандала“. По своята същност „мандала“ се превежда като „кръг-обиколка“ и отговаря на тибетския термин „дкил кхор“, като и двете имат духовно значение в будизма. Аз нямам досег с будизма или с която и да било друга религия, но на пазара се появиха книжки за оцветяване с мандали, които, както винаги, са хит от отдавна в Щатите и Великобритания. Оцветяването за възрастни се препоръчва и от психолози, според които внимателната концентрация повишава мозъчната дейност, освобождава стреса и лекува изпънатите нерви.

Рисувателната книга „Игра на тронове“ не е мандала, а се оказа далеч по-сложна за изпълнение. Издадена у нас от издателска къща „Бард“ (които държат и правата върху томовете на Мартин“), книгата се оказа изключително приятно занимание в студените зимни вечери, когато бе твърде студено за кино. Излизайки под надслова „All Men Must Draw“, книгата се явява като уникално колекционерско издание, включващо десетки черно-бели рисунки на илюстратори като Ивон Гилбърт, Джон Хау, Томислав Томич, Адам Стоуър и Леви Пинфолд. Форматът на изданието също е интересен – идвайки под формата на квадрат с достатъчно големи страници, то илюстраторът, който живее във вас, ще се сблъска с достатъчно големи графики, които да оцвети с избран способ, било то моливи, пастели или бои. Нещо повече – всяка илюстрация е придружена с цитат от някой от петте тома в превод на Валерий Русинов.

Както споменах и по-горе – техниката на оцветяване може да варира. Хартията е достатъчно дебела, за да не позволи на течни консумативи като акварели или флумастри да „избият“ отзад и да захабят страниците. Аз нямам претенциите да разбирам от рисуване, но със сигурност такова оцветяване не бях правил никога. Тук са необходими поне малко заложби, ако искате да направите качествена рисунка. За последно бях оцветявал преди постъпването ми в училище, но сега се оказа, че това е далеч по-сложно, отколкото изглеждаше тогава. И най-важното – действието толкова поглъща, че скучните часове минават неусетно.

Препоръчвам да отделите малко средства и време и да пробвате, защото се оказа, че наистина помага. Най-малкото може да го пробвате с вашите деца или пък да запълните времето си до премиерата на новия сезон. Скоро едва ли ще четем „Ветровете на зимата“, така че най-добре да се отдадете по този начин на любимата история.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*