Новините днес

Fifty Shades Darker / Петдесет нюанса по-тъмно

 

„50 нюанса по-тъмно” е обидно нещо. Обидно за всички, които поне веднъж през живота си са гледали филм, пък дори и български. Обидно за всеки, който дори веднъж в живота си е правил секс и си е позволил да изпита удоволствие. Точно когато си мислехте, че след „50 нюанса сиво” популярните екранизации, имащи безразсъдството да нарекат себе си „седмо изкуство” не могат да паднат по-ниско и по-дълбоко, ето че започнахме да копаем дъното с продължението на псевдоеротичната трилогия.

Лошата режисура на Сам Тейлър-Джонсън в първата част се трансформира в покъртителна във втората под вещото ръководство от Джеймс Фоли. За зла беда и сценариста смениха – предполагам в обявата за работа един от основните критерии е бил да бъде създаден най-слабия диалог в историята на кинематографията. Тъй като никой не е отговорил на обявата,  т.нар „авторка” на романите е наела работата да свърши нейния съпруг. Този човек, ако не беше толкова лош в професионалното си поприще, щях лично да предложа да бъде канонизран заради тегобата, която трябва да носи, живеейки и работейки с въпросната г-жа Е. Л. Джеймс.

При главните герои промяна няма – Джеймс Дорнан в ролята на Крисчън Грей, с добра физика и излъчване на шестокласник, и Дакота Джонсън като Анастейжа Стийл, сексапилна и емоционална като магаренцето Йори. Дакота не е просто актриса- тя е символ. Символ на покъртително лошия развой на киноиндустрията и зрителския вкус. Докато бабата на девойката, Типи Хедрен, играе главната роля в шедьовъра на един от най-добрите режисьори, раждала майката Земя – „Птиците” на Хичкок, а майка й Мелани Грифит има собствен прочит на актьорската игра, то малката издънка Дакота за съжаление носи днешния ден със себе си – бездарен, начервен, носещ приходи, многократно надхвърлящи бюджета на филма, с художествената стойност на брошура от хипермаркет. Единственото по-грозно нещо от Дакота във филма е отчайващият й сив пуловер, който носи на работа като секретарка в издателство и най-вероятно я е срам дори да го изхвърли.

Уж еротичен филм, уж BDSM, a то – жива мъка, която носи само меланхолия и нещастие на главната героиня. Не знам коя школа са завършили виновните за трагичното представяне на еротичните сцени, но съм почти убедена, че са гледали доста български филми. Лицето на Дакота Джонсън не потрепва в миговете на удоволствие, на скръб, тъга, очакване и радост. Тя има една-единствена физиономия, която върви в комплект с поглед на полово неузряла крава и щедро я ползва по време на целия филм. Никога не съм виждала по-ясно изписано на лицето на някого, че секса не му доставя никакво удоволствие. За господин Грей, на който се пада нелеката задача да възбуди някакъв апетит в героинята на Анастейжа Стийл, няма какво много да се каже, тък като той основно ходи гол, усмихва на една страна и си пише по Вайбър с гаджето по време на най-напрегнатите си работни срещи. Дали кастинга не си е свършил работата, или желаещите на са били много, но едва ли Крисчън Грей се харесва на някого, различен от девойки в предпубертетна възраст. Чувала съм, че по-скоро предизвиква майчински инстинкт и даже има два случая, в които на млади майки им е тръгвала кърма при вида на детската му физиономия.

Не може да не споменем, че две актриси си свършиха добре работата в този филм. Едната е непреходната Ким Бейсинджър, която е и единствената причина да не си прережа вените по дължина по време на прожекцията. Дамата на Ордена на Сексапила – г-жа Бейсинджър, е в ролята на Елена – фризьорка и най-добра приятелка на майката на Крисчън, върху която малкия Криси се е учил на любов като малък. История, стара колкото панелните строежи в Народна Република България. Анастейжа лудо ревнува младия милиардер от бившата му любовница, и разбира се има защо – Елена е платиненоруса бизнесдама и малката книжарка Ана стои до нея като 20 стотинки до банкнота от милион долара.

Другата добра актриса е гледащата в една точка бивша „подчинена” на Крисчън Грей, изиграна от Бела Хиткок (хубава фамилия), от която се изисква да има празен поглед, да стои на улицата по яке и веднъж да възпоризведе изстрел с дамски пистолет. Това момиче би било да бъде добра странична история във филма, но от дадените й 75 секунди нейната героиня изобщо не се разбира какво върши там и дали не е някой случайно преминаващ, влязъл в кадър статист. Претупано ни разказват, че по време на почти целия филм, тя е следвала двойката Анастейжа – Крисчън. За съжаление от къде и как се появява, какво прави, защо го преследва, как го преследва – това не се уточнява. Хиткок е там като присъствие и всъщност е добра, не само защото се е навила да участва във филма, а и защото актьорката игра в малкото й отделено време се получава.
Дотук с актьорския състав.

Повествованието е дори по-лошо, като включва и 7 минутна екшън сцена, в която Крисчън Грей катастрофира със собствения си хеликоптер, докато лично го управлява, а до него седи непозната чернокожа. Сцените с катастрофата в гората носят в мен милия спомен за „Смарагдовата гора” от 85-та. Надявах се Крисчън да си загуби паметта, да го открие местно индианско племе и повече никога да не го видим. Но за зла беда, тъкмо когато семейството на милиардера разбира от новините за „инцидента” и се събра в хола на чай и поредната порция празни приказки и хаотични движения, младият г-н Грей влетява на бял кон в апартамента, леко изпотен и по тениска и кожено яке. Естествено – как иначе милиардер, влюбен в книжарка, да преживее катастрофа, освен по кожено яке. И за да е още по-натрапчиво сладникаво, това се случва точно в 12 ч. през нощта на рождения му ден. И, о, изненада, картонената кутийка с подарък, която Анастейжа му е дала дни по-рано, стои непокътната в джоба на коженото му яке (помните инцидента с хеликоптера от преди 30 секунди, нали?).

По време на филма има нещо като благотворителен маскен бал, който е олицетворение на срещата между „Широко затворени очи” и „Криворазбраната цивилизация”. После има и друго безмислено парти, за рождения ден на Крисчън. Изобщо, пари и празници да има.

Но нещо със сигурност го няма, и то е секса. За филм, който претендира да има еротичен заряд, филма включва няколко „секс” сцени в миоснерска поза, последната от които уж трябва да е леко садистична. Садизмът в случая идва от това, че се „провежда” в  т.нар червена стая за мръсен секс в апартамента на Крисчън Грей. Нищо друго садистично няма, като изключим може би момента, в който той непохватно маже гърдите й с нещо като спирт за разтриване при настинка.  И отново мисонерска. Колкото и да чакате, те тази поза си могат, тази си ползват, и няма да я сменят.

Блудкавата еротика в целия филм се се редува с дълги, протяжни сцени, в които те ходят, дишат и мислят мълчаливо.

Интригата за третата част на филма се заплита на работното място на Анастейжа. Лошият й шеф в издателсттото, който я сваля, таи някак скрита омраза към Крисчън. Дали това има предистория или не, няма да ви казвам, но със сигурност има.  И както си седи и чете неиздавани романи в работно време и предизивква сексуален интерес в прекия си началник, Анастейжа до толкова го предизивква, че в състояние най-вероятно на амок той изрича стандартната фраза, присъща на 98% от мъжкото население в нашата галактика – „Мога да те накарам да свършиш, както никой до сега не е успявал” Изтъркано, изтъркано, та чак прозира творческата импотентност на целия набързо скалъпен екип.

Единственото свършване, на което аудиторията се зарадва, беше края на самия филм. Романтиката е докарала до преддиабетно състояниe половината публика в салона, другата половина нетърпеливо чака да се измъкне от киното на нисък старт.

Преди да сложим край на това излишно дълго ревю, е редно да споменем и нереално лошия превод на филма. В никоя галактика кinky fuckery не означава содомия. Содомията е съвсем различно психологическо състояние, което искам, но нямам желание да опиша, но тази глупава грешка би могла да накърни качествата на филма в съвсем различна посока А филма е просто блудкав и безинтересен, но в никакъв случай не предизвиква към нетрадиционни сексуални практики. Съжалявам, че ще разочаровам противниците на първия филм, които го заклеймиха като неморален и промотиращ садо-мазото. Филма е толкова ниска топка, че не може да накара никой уважващ себе си човек да се подведе сексуално по темата.

Но ако ви е скучно около Свети Валентин и единственото ви разнообразие би могло да е дали леща или боб да сготвите, тогава може да си причините „50 нюанса по-тъмно”. Халал да ви е.

2 Comments on Fifty Shades Darker / Петдесет нюанса по-тъмно

  1. Светослав Богданов // февруари 10, 2017 at 10:35 am // Отговор

    А не мерси, това не си го причинявам. Предпочитам да гледам „Мъпетите“ или „Телетъбис“ или което и да е предаване по Канал 1 (по-големите знаят какви извращения са тези…интересни…предавания… (блях)). В най-лошия случай ще си пусна „Улица Сезам“…

  2. I should apologize to all the East Asians who are going to be offended by this, but… speaking as an American, is the embrace of globalism by East Asian elites bad for us? An immigration rencsittiorist Japan doesnt do us any favors. The media will not permit the public to see it as a model. But there are billions in the third world and many billions to come. China, certainly, could soak up alot of African migrants that might otherwise head here. Korea and Japan could mop up alot of southeast Asians. We've had to contend with a tremendous influx of MesoAmericans. We wont be able to handle much more.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*