Новините днес

За кино с… Наталия Иванова

Наталия Иванова е една от най-интересните ни събеседнички в рубриката „За кино с…“. Завършила журналистика в СУ, тя преминава през „Под моста“ и Live Music Now Bulgaria“, преди да се озове в „Програмата“ (programata.bg).

За българското кино, за Кжищоф Кишловски и за „Широко затворени очи“ на Кубрик – вижте какво има да каже Наталия в нашето интервю.

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
Ако съм в кино, помня целия контекст около прожекцията – конкретния ден, реденето на опашка, дали съм била сама или с компания, реакциите на околните, атмосферата, дори времето навън. У дома се фокусирам повече върху самия филм, понякога го спирам, гледам някоя сцена повторно, заглеждам се в детайли, имам време да мисля повече. Оценявам и двете преживявания и се радвам, че са толкова различни едно от друго.

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
Помня по-скоро екрана, отколкото филма – с родителите ми ходехме в кино „Левски” срещу парка Заимов. За съжаление вече го няма, но си спомням, че бях впечатлена и поизплашена от загадъчната атмосфера на салона. Иначе имам бегли спомени от „Мулан”, ако е дошъл тук навреме, съм била на 6.

3. Имат ли българите кинокултура?
Не мисля, че подобно обобщение е правилно – познавам много хора с висока кинокултура, познавам и хора, които не се вълнуват от кино, както и такива, които просто не са имали шанс и/или мотивация да разберат повече. Често това е свързано и с медиите – телевизията например носи огромна отговорност за масовата кинокултура, защото хората невинаги могат да си позволят билет за по-голям екран. Ето обаче, че БНТ в неделя вечер излъчва страхотни филми като Мандарини на Заза Урушадзе, който беше номиниран за Златен Глобус и Оскар за чуждоезичен филм, а често хващам и страхотни фестивални филми по телевизия BiT. Струва ми се обаче, че на първо място е важно хората да опитат от тази порция без предубеждения.

4. А какво мислиш за българското кино?
Страшно харесвам работата на Петър Вълчанов и Кристина Грозева – Урок, както и новия им филм Слава. Често чувам да ги обвиняват в „тежък социален реализъм”, но за мен говорят за близки проблеми по адски искрен и човешки начин. Жажда на Светла Цоцоркова също е много хубав филм, харесах и дебюта Жалейка на Елица Петкова. Мога да дам още примери, но също така съм съгласна, че голяма част от киното ни „тежи” неоснователно, а друга набляга на исторически период, от който смятам, че е време да се откъснем. Най-много от всичко в нашето кино ми липсват чувство за хумор и самоирония.

5. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Скорсезе и Де Ниро.

6. Според теб кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Много режисьори от днес вече са емблеми – Кристофър Нолан, Тарантино, Дейвид Линч, Ридли Скот, Алехандро Иняриту, Алмодовар, Терънс Малик, Ларс фон Триер, братя Коен. Интересна е посоката на по-пресни имена като Йоргос Лантимос (Омарът), Андреа Арнолд (Американски мед) u Деймиън Шазел (Камшичен удар, La la land).

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Доста екшъни и касови продукции с обща оценка 6+ не са ми интересни. Това е до вкус и нагласа – дали гледаш кино, за да се изключиш от света, или за малко да се ангажираш със света на някого, дори да тежи доста.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Да, такива са Козият рог и Широко затворени очи на Кубрик – първият път беше изпълнен с неудобство и срам, по-късно вече разбрах за какво говорят.

9. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
„Декалозите” на полския режисьор Кжищоф Кишловски. Така обаче ще надхитря условието, защото са 10 едночасови истории, които изследват темите на Десетте божи заповеди през няколко човешки истории за обикновени хора. В тях има от всичко – смях, сълзи, избори, решения, страхове. Още не съм гледала всички и се радвам – хубаво е да знаеш, че пазиш нещо за по-късно. Ако се считат само за един филм, ще взема „Песни от втория етаж“ на Рой Андершон, за да се сещам колко абсурден е светът, и нещо с Луи дьо Фюнес, за да се смея и да ми напомня на детството.

10. В кой филм би заменил главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?
Доста от персонажите на Жана Моро (най-вече от времето на новата вълна във Франция) заради свободата им.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*