Новините днес

Адаптация по „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун

Нека започна оттам, че нямам нищо против Дан Браун. Описван от мнозина като автор на „джънк“ литература, Браун се оказа попкултурен феномен, който върна славата на конспиративните книги, натрупа милиони и въпреки критиката, той не се отказва и продължава да пише романите си. Славата му стигна дотам, че три от неговите книги са филмирани от режисьора Рон Хауърд („Обратна тяга“), а в главната роля и в трите се оказа не кой да е, а носителят на две награди „Оскар“ Том Ханкс.

Дали лъже, дали копира или дали пише боклуци, мен това не ме интересува. Факт е, че книгите на Браун се прочитат на един дъх, пленяват въображението и достигат до милиони читатели чрез масивната реклама, която се прави от издателите на автора. Отделно, неговите книги са перфектни пътеводители към много места в Европа и представят интересни факти (различни от неговите теории за религията и тайните общества), които допълнително носят приходи в касичките на съответните туристически дестинации.

За пръв път се сблъсках с него още като ученик, когато „Шифърът на Леонардо“ беше тема по всички медии, а продажбите на книгите в България наложиха да бъдат направени допечатки. Нещо повече – с тази книга се отвориха още повече атеистичните ми сетива, а вярвайте – те са особено докачливи и не обичат да им се говори за религия.

„Шифърът на Леонардо“ беше и пътят към обновяване на интереса към произведенията на великия италианец. Мнозина пък дори чуха за пръв път за този или онзи проект на Да Винчи, което ги накара да се разровят в дълбоки исторически томове, за да научат нещо ново. Дори това да са ползите от книгите на Браун, то те не са никак малки и преди критиката да пристъпи към ново оплюване, то нека да видим какво се появи на българския пазар преди няколко дни.

Издателска къща „Бард“ е носителят на авторските права на книгите на Браун за страната и като такова се старае да не забравяме за него. След като две от книгите на Браун получиха и луксозни издания, то сега е време да видим защо преиздават „Шифърът на Леонардо“ с твърди корици и цветни илюстрации. Well, книжното тяло наистина е чудесно, както може да бъде видяно от снимката:

picture_1

Имаме си пълноценна книга, която има не само обложка, но и твърда корица с основния протагонист върху нея, но и цели двадесет страници с цветни снимки, които дават по-ясна представа за описаните в историята артефакти, картини, сгради и други произведения. Стилово е запазено оформлението на главите, а корицата е адаптирана от Megachrom. Именно корицата блести най-много – с искрящ и стилен червен цвят, тя мигновено „придърпва“ окото към нея и кара бъдещият читател да я сложи при останалите книги на път към касата. Синопсисът и информацията за Браун са поместени на крилата, което мигновено прави изданието с една идея по-стилно.

Недостатъкът? Адаптацията. Да, точно така. Не мога да проумея защо, по дяволите, книгата трябва да бъде адаптирана за млади читатели, попадащи в категорията „young adults“? За мен адаптирането на книга има смисъл тогава, когато тя трябва да бъде насочена към току що прохождащите в четенето, сиреч – ученици в началното училище, най-много до четвърти клас. Нещо подобно бе направено от „Уолт Дисни“, които адаптираха „Силата се пробужда“ на Алан Дийн Фостър, но там е оправдано. Тук обаче решението, което идва не от кого да е, а от самият Браун. След малко рисърч и ровене в официалния му сайт попаднах на т.нар. „Education’s Guide“, който дава насоки на учители за това как точно трябва да се изучава книгата. Е, програмите на училищата на запад със сигурност са в пъти по-иновативни, интересни и най-вече – полезни за учениците, особено ако ги сравним с програмите, които ежегодно се опитват да внесат интерес в родните ученици. Засега без особен успех.

Иначе Робърт Лангдън си е същият. Той се оказва в Париж, търсейки Светия Граал, заедно с френската си спътничка Софи Нево. Мистериозно убийство в Лувъра и преследващ ги, самобичуващ се албинос, превръща приключението в осеян с тайни шифри и послания трънлив път, по който може да се измъкне само именития професор по криптология. Орязването обаче идва точно там, където е най-интересно. Самобичуването, провокирано от религията, е оставено на заден план и по никакъв начин читателят не може да осъзнае до какво води религиозната слепота. Жалко, наистина жалко, че изданието трябва да бъде цензурирано по такъв начин. Като родител бих дал на детето си оригинала, ако прояви желание към такъв тип литература. Идеята за адаптация трябва да работи там, където текстовете имат нужда от осъвременяване на езика, а не от изрязване на батални сцени.

Иначе можеше да бъде пълнокръвно и чудесно издание, което да краси личната ми библиотека. Както казах и по-горе, а и както е видно от снимките, книжното тяло е страхотно и се радвам, че все пак ще застане рамо до рамо с останалите книги на Дан. И все пак, адашче – защо ти трябваше така да си режеш книгата?

Leave a comment

Your email address will not be published.


*