Новините днес

За кино с… Ники Станчев

Ники Станчев е един от най-перспективните млади режисьори, които имат възможността да работят на българската киносцена. Роден през 1986 г. в София, Ник е работил по филми като „Hitchhiking For Diamonds“, „The Girl from the Vile Land“ и „Shaking“. Често може да го видите и като коментатор по различни телевизии, където говори за кино.
С Ник имахме опцията да се видим в „Часът на Милен Цветков“, където си говорихме за наградите „Оскар“. Нямаше как да изпуснем такъв кадър, така че:
Дами и господа, за кино с Ник Станчев!

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
И двете. Като професионалист се интересувам и вълнувам от много филми. Доста от тях, и то качествени, не излизат по родните ни кина, освен ако не са на фестивал и прожекции в кина като Дом на Киното или Люмиер. Следователно като един истински българин, аз често прибягвам до торент сайтове. Позитива на домашното „кино” е и, че си сам. Можеш да се насладиш на историята, без никой да ти пречи или занимава, особено ако филмът е по-дълбок и го приемаш лично. За мен посещаването на киносалони е за нови филми и събития, както и главно за ентъртейнмънт такива. Тогава можеш да се насладиш максимално на многото вложени пари, изразени във визия, звук, ефекти и цялостна епичност. В крайна сметка киното е кино, а не ТВ, именно защото магията му е най-силна на широк екран.

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
Хаха… “Смотаняци 2”. Помня, когато нашите ме заведоха началото на 90-те на този филм. Чесно казано, тогава не долових изцяло хумора, и то най-малкото, защото филмът е пародия на доста други филми, който не бях гледал, но се забавлявах.

3. Имат ли българите кинокултура?
Българите като цяло нямат култура, какво остава за кино? Въпреки това има хора и хора и ще излъжа, ако кажа, че няма и такива. Моята среда и познати ценят това изкуство и подхождат с отношение, но масовият зрител го пречупва доста по-повърхностно и вяло. Не влага страхопочитание в него. За това има и вина епохата, в която се намираме. В днешно време има прекалено много предлагане и не толкова качество. Нормално е зрителят просто да консумира, без да оценява. Въпреки това, нека го прави с възпитание.

4. А какво мислиш за българското кино?
След дълго забвение, то започва лека полека да си проправя път към света, макар и с много малки стъпки. Ако трябва да сме честни, то ние никога не сме имали качествени филми, издържани във всеки един аспект. Говоря особено за така наречените ни “класики”. Дали поради социализма или поради криворазбрано правене на кино, то  и преди 90-те години не ни се е отдавало много. Ако загледаме 90% от старите ни ленти, то ние ще видим доста театрална актьорска работа, сляба визия в заснемането, вяла музика, а за звука не искам и да говоря. Ако днес си пуснете филмът „Вчера” от 1988 г. ще установите, че е странно кратък – 75 минути. Визуално изглежда като ленти от 60-те години и то не само на американското, но и на и руското кино („Иваново детство” е по-впечатляващ визуално), а драматургично не е кой знае какво. Добре, че е новият полъх на актьори за времето си като Христо Шопов, Георги Стайков и Чочо Попйорданов, лека му пръст. Е… разбрахте ми гледната точка. И за да не съм възприет като хейтър ще отбележа, че за мен има 3-4 наистина издържани български филма спрямо времето им на създаване и това са „Момчето си отива”, „Козият Рог”, „Всичко е Любов” и „Орисия”.
И все пак финално да се върна в съвремието. В днешно време вече имаме световен киноезик като визуални похвати, силни модерни актьори и повече жанрови идеи. Това са проекти като „Дзифт”, „Виктория” и „Каръци“.

5. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Хъм… какво ще кажеш за Финчър и Брад Пит? Режисьоро-актьорските тандеми са велико нещо. Моят любим такъв е Куросава/Мифуне.
Все пак бих избрал Скорсезе с Де Ниро. Първото, защото съм De Niro guy, a не толкова Пачино и второ поради факта, че двамата имат 7 коренно различни филма заедно и то все класики, докато Копола и Пачино работят само по света на „Кръстникът”.

6. Според теб кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Нолан, Пол Томас Андерсън, Вилньов, Аронофски и разбира се Тарантино. В това число ще добавя и най-младият бъдещ класик, а именно Деймиан Шазел! Само на 30 години вече се доказа на света с филми като „Камшичен Удар” и „Ла Ла Ленд“!

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Един от най-яките въпроси, който някой ми е задавал!  Това ще да е “След утрешният ден”. Филм, за който доста хора бяха хайпнати, а реално е изключително нелогичен, нереален, клиширан, лишен от каквато и да е емоционалност спрямо проблематиката си.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Определено. Подрастващото съзнание възприема по един начин филмите и с времето усеща, че нещата не са такива, каквито ги помним.
В позитивен аспект ще отбележа шедьовърът на братята Коен – “Няма място за старите кучета”. На първо гледане ми бе интересен, допадна ми, но далеч не усетих гениалността му, докато не го гледах втори път след няколко годии и достигнах до заключението, че това е тяхният magnum opus!
В негативен аспект това е поредицата „Роки”. С изключение на първият, който е истинският шедьовър, бях много повлиян (и като бивш спортист) от Роки 3 и Роки 4. След време разбираш, че са изключително комерсиално направени, без особена дълбочина в драматургията и надграждане на образите. Четвъртият си е направо 50% музикален клип с монтаж и музика за тренировка.

9. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
„Имало едно време в Америка” – дълъг и брилянтен е. Ще ми заеме доста от времето, пък и ще ми действа аналитично и меланхолично за живота.
„Пришълци” на Камерън. – все пак ми трябва и малко качествен ентъртеймънт за запълване на времето.
И… накрая ще сложа сериалът „Викинги”. Ако така и така ще съм сам и трябва да оцелявам, нека имам няколко сезона на сериозен мъжки сериал с историческа стойност, оспорващ вярата, религията и еволюцията ни.

10. В кой филм би заменил главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?
Не бих казал велик филм, защото явно е такъв какъвто е с правилните хора и актьори, но определено можеше да свърша по-добра работа в „50 нюанса сиво”, белким вдигна поне малко качеството на еротика и сексуалността като емоция и възприятие.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*