Новините днес

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ – оригинален сценарий от Дж. К. Роулинг

Не успях да ревюирам „Фантастични животни и къде да ги намерим“, когато филмът излезе по кината през есента. Тогава бях занемарил нещата около сайта поради ред причини и искрено съжалявам, че не споделих мнението си за творбата на Дейвид Йейтс.

За филмово ревю вече е късно (филмът дори излезе на блу рей в България, както виждате от снимката по-горе), но за мое голямо щастие, в ръцете ми попадна оригиналния сценарий на филма, писан от Дж К. Роулинг и издаден у нас от „Егмонт“, които държат правата върху цялата „Хари Потър“ поредица.

Трябва да започна оттам, че съм фен на Хари Потър от момента, в който в ръцете ми попадна първата книга преди много, много години. Все още в предпубертетно състояние, магията на „Хари Потър и философският камък“ ме държи до ден-днешен. Спомням си и денят, в който на пазара се появи седмата, последна книга, озаглавена „Хари Потър и даровете на смъртта“. Бях вече студент в първи курс и живеех в „Младост 1“ на Окръжна болница, а най-близката ми книжарница беше едно павильонче на хотел Плиска. Бях там цял час, преди да отворят и се сдобих с първата бройка. До вечерта я бях изчел. Това ми действие ми костваше освобождаване от изпит по „Основи на управлението“, който впоследствие взех на поправителната сесия. И до ден-днешен обаче, Хари Потър е по-важен за мен, отколкото някои по-важни уж занимания.

Важно е да отбележа, че в това кратко ревю ще боравя със спойлери, така че, ако не сте чели седемте книги за Хари Потър и не сте гледали филма с Еди Редмейн, то е по-добре да прекратите дотук и да се върнете тогава, когато имате готовност.

Запознатите със седемте книги са срещали много пъти името на Нют Скамандър. Той е автор на едноименния учебник, по който Хари и съучениците му се изучават още от първи курс (впоследствие започват да учат по „Чудовищна книга за чудовища“ в трети курс при проф. Рубиъс Хагрид, но това е друга тема). Нют и неговата история не се споменават на други места, но никога не е късно той да стане главен герой и ето, че години след приключването на книжната и филмовата поредици, той се превръща в основен персонаж.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ не съответства на едноименната книга, която Роулинг издаде преди години с благотворителна цел. Както споменах, това е сценарият, написан от авторката и използван от Дейвид Йейтс за създаването на едноименния филм.

Написана по правилата на сценарното изкуство (за справка използвах Сид Фийлд и неговата книга „Киносценарият: Основи на киносценаристиката“), книгата обхваща цялата история, която ни отвежда в Ню Йорк и пристигането на Нют Скамандър (Еди Редмейн), заедно с куфар, пълен с фантастични животни. В Ню Йорк се оказва, че действа страшна сила, която кара мъгълите да потреперват. Още от началото на филма става ясно, че това е злият Гриндълуолд, който е в разцвета на силите си и издирва даровете на смъртта. Гриндълуолд е толкова страшен образ, че дори Волдемор в първата си фаза бледнее пред злините му. Още в началото, Нют се среща с обикновения мъгъл Джейкъб Ковалски (Дан Фоглър) и низвергнатата от тамошното Министерство на магията Тина Голдстийн (Катрин Уотърстън). Тримата трябва да се изправят пред куп перипетии, докато разкрият защо ги преследва Пърсивал Грейвс (Колин Фарел), който впоследствие ще извади изключителен коз от големите си ръкави.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ идва на българския пазар в твърда корица, която е дело на дизайнерското студио „МинаЛима“, собственост на Мирафора Мина и Едуардо Лима, които са графични дизайнери не само на филма, но и на останалите осем от поредицата Хари Потър. Самата корица следва стилистиката на книгите от 20-те години на миналия век, а рисунките вътре са ръчна изработка.

Интерес за мен представляваше преводът на книгата, дело на Ралица Ботева. Поради обстоятелството, че гледах отново филма и веднага след това се захванах с книгата, то впечатление ми направи разликата в репликите. Оказа се, че субтитрите за пълнометражката са писани от Христо Дерменджиев, откъдето идват и разликите между дигиталното творение и книжното такова.

Всичко останало обаче е налице. Дори като сценарий, историята увлича точно толкова, колкото и филма. Явно Роулинг ще го кара все така и не смята скоро да издаде пълноценна история (за справка може да се провери и „Хари Потър и прокълнатото дете“, която е сценарий на пиеса и едновременно с това осма книга от поредицата). Сценарият се чете леко, а детайлността е на високо ниво и може да служи и при евентуални пиеси, играни от деца-актьори. Би било добре някое училище да се замисли дали не би било добре да въведе това като извънкласно занимание – поне по този начин децата ще придобият любов към четенето.

Интересно е и цветовата заигравка с корицата. Основният цвят се сменя при различна светлина. Ако в затъмнена стая книгата изглежда черна, то на светлина черното прелива в тъмносин цвят. При снимане и използване на светкавицата, боята става светлосиня.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ трябва да намери място в библиотеките не само на киноманите, но и на верните фенове на Хари Потър, които нямат нищо против отново да се потопят любимото имагинерно място. Хубавото е, че следват още цели четири филма, което означава още четири книги. Ако „Егмонт“ ги издадат и тях в същата стилистика, то рафтовете с Хари Потър ще станат още по-магически.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*