Новините днес

Beauty And The Beast / Красавицата и звяра

Quelle Belle!*

 Най-вълшебното творение на Дисни за последното десетилетие ни връща надеждата в книгите, любовта и любовта към книгите. И любовта към Гастон, разбира се.

 Френската приказка, стара колкото света, която спираше дъха през 90-те ми всеки ден от вече амортизирана пиратска касетка, окончателно открадна сърцето ми с екранизацията на Бил Кондън с Ема Уотсън и Дан Стивънс.

Зашеметяваща, пъстра и добре разказана приказка, в която всеки цвят е емоция, а всяка нота е любов.

Представянето на разточителния живот на млад принц, за когото красотата е в обвивката, изключително добре рисува живота на аристокрацията във Франция от XVIII век – огромното количество злато в интериора, достъпно само и единствено благодарение на данъците, събирани от работещите селяни.

За щастие, омагьосването на принца този път получава повече екранно време, отколкото в класическата анимация на Дисни, за да направи границата между лукса в стил Гетсби и самотния живот на звяра още по-осезаема. Дрескод „бяло и флорални мотиви” срещу мрак, тъмнина и несресана козина. А там, докато Звяра се дави в собствения си гняв и меланхолия, в едно село с тесни улици и още по-тесногръди хора, Ема Уотсън пее по калдъръма и учи малки момиченца да четат. Тука някъде едва доловимата политкоректност на филма става съвсем осезаема, в което няма абсолютно нищо лошо. По улиците в селото на Бел има доста повече чернокожи, отколкото в анимацията,  и със сигурност много повече, отколкото в оригиналната приказка. Добро кастинг решение, което в никакъв случай не натрапва усещане, че филмът иска да бъде харесан от всички. Изключение прави може би само избора на библиотекаря, защото приемете политнекоректното ми съмнение колониалната империя да третира чернокожите си поданици с качествено образование.

 В потъналото в провинциална тишина блато, с население от неграмотни и тесногръди илитерати, и по стечение на лоши обстоятелства обитавано от Красавицата, има и втори диамант, освен нея.

Дами и господа, ветеранът от Войната, интимният блян на всяка селска мома и вдовица,  а и на оказва се значителен процент от мъжете, мосю Гастон. Мосю Гастон. Пауза. Дишай дълбоко. Люк Евънс в ролята на селския красавец е най-привлекателното нещо с Х и У хромозома, доближавало се пред кинокамера в последните 100 години. Абсолтно съвършен актьор, който дори открадва шоуто на Ема Уостън, с правилната си мандибула, бели зъби и устни като нахапана праскова. Истински мачо – агресивен, глупав и влюбен в единствената, позволила си да му се опъне – Бел. Брилянтно разгърнат образ, с всички вербални и невербални характеристики, които героят носи, леко хиперболизирани за допълнителна достоверност.  Верният му паж, Ле Фу (в ролята  Джош Гад), е представен в стилистиката на провинциален гей-фризьор, видимо и дълбоко влюбен в господаря си. Гей-усещането на Ле Фу към Гастон не третирам като нещо ново, тъй като съвсем леки догадки за това могат да се открият и в анимацията от 1991 година. Тази изключително симпатична хомосексуална препратка е и причината филмът да бъде забранен в Малайзия, разрешен за над 16 годишни в Русия, а в САЩ „The Henagar Drive-In” в Алабама отказа да прожектира филма заради „противоречие с християнските ценности”. Всъщност, макар и гей, Ле Фу е част от антагонистите, което е още едно доказателство, че филма не търси одобрение на всяка цена. Не би и могло да бъде така във филм с лош герой ветеран от война, който изпада в блажен унес при изричането на думата „вдовица”.

Филмът дава отговори на няколко неразкрити до сега въпроси – защо Звяра заключва бащата на Бел, какво се е случило с нейната майка и какво е било семейството на омагьосания принц. Изключително майсторски и поучително разказано, за да ни докаже още един път смисъла на голямото кино, без значение дали е предназначено за деца или възрастни – да ни научим да мислим, ценим и обичаме.

Романтичната Бел от селото се превръща в силна и независима, феминистична Бел в омагьосания замък. Играта на Ема Уотсън е толкова поглъщаща, истинска и носеща ясно послание за силата на женски дух, воля и непоколебимост. Образът, който тя създава в Бел, ще остане за поколения напред един от най-силните образи на феминистка в киното.

Омагьосаните хора, превърнати в предмети, са точни копия на любимите от детството ни Люмиер и  Когсуърт, изиграни от Юън Магрегър и Негова светлост Иън МакКелън. Всъщност, за да се разкрие напълно пред вас цялото великолепие на актьорския състав, трябва да изгледате приказните няколко последни минути, в които всички биват преобразени обратно в човешкия си облик.

Абсолютния апогей на филма, в който окончателно разбираме колко достоверна е заявката му за шедьовър подрежда историята, а с всяко вдишване зрителя поема красотата на филма. Образът е изграден с пълния капацитет на достиженията на анимацията и кинематографията с песента „Бъди наш гост”. Блястящи костюми, великолепен грим, богаство във всяка секунда, абсолютно съвършена постановка. Това ще бъде любимата филмова песничка на всички момичета, родени след 2017 година. Забравете Елза, да живее Бел!

Разбира се, няма да спестим и моментите, които леко ме озадачиха. Ария на Звяра – абсолютно излишна, с единствена цел да покаже колко променен е той и вече изпитва любов. Със сигурност имаше с какво друго да се запълнят тези излишни 3-4 минути, в които Звяра пее самотен на върха на кулата, под снега. Излишна доза чувствителност е придадена на образа на Звяра; той е далеч по-хуманен и податлив на влияние, което малко омаловажава усилията на Красавицата да разкрие човешкия му образ. Тук Звяра е получил добро образование, а не просто притежава огромна Библиотека. Приказката, стара като света, доказа правилото, старо като света – никога, ама никога не си лягай с някого, ако на нощното му шкафче няма книги.

Накратко, това е блокбъстъра на годината, и по мои наблюдения ще постигне и дори задмине успеха на „Замръзналото кралство”, поне що се отнася до мърчандайз.  А в сърцата на порасналите момичета от 90-те години и в очичките на малките момиченца, които вчера бяха с татковците си на кино, остава само да търсим красотата, която е невидима за очите.

 *каква красота (фр.)

4 Comments on Beauty And The Beast / Красавицата и звяра

  1. Любима моя приказка от детските години и често си я пускаме у дома. Още от времето на видеокасетите, които си пазя все още. Не мога да разбера обаче как може да възхвалявате и адмирирате един вид точно това, което дразни хората най-много, а именно тази гей нишка, която се прокарва във филма. Дори хората с подобна сексуалност, в която няма нищо лошо, отричат нейното присъствие във филма. Дори ТЕ! А авторката в половината текст говори именно заради това. По тази логика нека в „101 далматинци“, „Мулан“ и всички други класически приказки да бъде сложим тази либерална нишка. Това са класически приказки, защото се опитват да показват и градят в децата основите на ценностната система, която да се допълва от семейството им. Нямам нищо против различните хора, обогатяват света и го правят уникален, но си има някакви норми. Лично за мен това ревю е безсмислено след като разглежда въпросната нишка почти през цялото време!

    • С оглед на това, което се случи с Moonlight, то няма как авторката да не обърне внимание върху тази нишка. Още повече, че хомофобите в Русия и Алабама забраниха показ на филма.

    • Здравейте, Иван. Няма как да не с еобърне внимание на гей-нишката, на която не смятам е отделено толкова внимание, колкото твърдите, тъй като това е революционна нова сюжетна линия във филм на Дисни. Същото се случи с Тиана в Принцесата и жабока. Доста повече внимание съм обърнала на феминизма, на красотата на филма, тъй че гей-елемента в ревюто е колкото и във филма.

  2. Гледах филма според мен Лефу просто си разменя погледи с Гастон нищо повече, айде сега разменили са си 2-3 погледа и вече в Русия налагат забрани.Филма е толкова хубав уникални костюми, страхотен саундтрак.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*