Новините днес

Ghost In The Shell / Дух в броня

Класическата киберпънк манга поредица „Дух в броня”, създадена от Широ Масамуне, звучи стряскащо истинска 27 години след създаването на първия аниме сериал по историята. Аниме шедьовърът на Мамори Оши от 1995 година със същото заглавие отиде дори по-далеч, като създаде култ около името си. „Дух в броня” е  почти обожествяван от феновете на качествената продукция на японското изкуство и това направи задачата на Рупърт Сандърс да създаде пълнометражен игрален филм изключително тежка. Първият му филм, „Снежанка и ловецът”, с покъртително лошия избор на Кристен Стюърт за Снежанка и великолепната Чарлийз Терон, даде заявка за интересния визуален подход на режисьора към класиките.

„Дух в броня” на Сандърс дава заслужения почит на класическия японски шедьовър, като го облича в бронята на съвършено технически изпълнен филм, създаден от гениите WETA Digital. Филм, който задължително трябва да си причините на IMAX екран, за попиете всеки спиращ дъха кадър.

Критиците на избора на актьорски състав, както и върлите фенове, които изразиха огромните си опасения, че филмът ще е холивудски блудкавеж, гаврещ се с първоизточника, могат спокойно да отдъхнат. Голяма част от сцените са взети директно от оригинала, а Скарлет, макар и бяла, е великолепна в ролята си. Тя надгражда образа си от „Люси” и Under the skin”, за да изиграе първия киборг с трансплантиран човешки мозък. Съвсем очаквано, част от съдържанието на оригинала е смляно за по-лесна асимилация от широката аудитория, но изключителният усет и усещания за естетика на почитателите на мангата са далеч по-взискателни, интуитивни и сензитивни от тези на масовия зрител, незапознат с предисторията, отишъл на кино да види този визуален шедьовър.

Всеки почитател на „Дух в броня” очакваше, и съвсем естествено, интрото на филма да показва създаването на киборга под почти извънземните звуци на Кенджи Кавай. Музиката, използвана както в анимето от 1995 година, така и в пълнометражния филм, е традиционна японска сватбена песен, символ на сливането на човека и машината в едно цяло. Изключителната музика, върху която се лее японския текст, е вдъхновена от хорово изпълнение на българскта народна песен „Пиленце пее”.

В свят, в който технологията е достигнала ниво, до което контролира дори човешкото тяло, а електронните подобрения позволяват да бъде поставен под заплаха дори ума, се поставя въпросът – кое ни прави хора? Под вещия контрол на  Hanka Corporation се извършва „първата по рода си” церебрална трансплантация на човешки мозък „дух” в „броня” – изкуствено тяло, което премахва всички слабости, на които човешките същества са склонни, за сметка на съвършенство в емоционален и физически план.

Неуместeн по мое мнение е превода на shell” като “броня”, тъй като бронята носи усещане за подкрепа, докато черупката е естествена бариера между нас и заобикалящия ни свят, често прекрачваща тънката граница между това да е жизненоважна и унищожителна. Майор Мира (Скарлет Йохансон) е мастърпийсът на д-р Улет (в ролята Жулиет Бинош). Французойката създава мек, топъл и състрадателен образ на доктор Франкенщайн. Най – великото й творение до сега – Мира, е красива и технологично съвършена обвивка, създадена за да бъде най-добрия боец-киборг във войната с кибер тероризма. С изтрито минало, Майора е лидер на антитерористичния отдел Сектор 9 на правителството в град, напомнящ Лос Анджелис в „Блейд Рънър” и видимо послужил за вдъхновение на пейзажа от „Матрицата” на братя/сестри Уашовски. Мегаполис, в който холограмните реклами са с големината на сгради и напомнят литературни пророчества от Рей Бредбъри – колкото по-бързо живеем, толкова по-големи стават рекламите. Всичко, което знае Мира за себе си, е че семейството й е загинало при корабокрушение, плод на терористична атака. За да не отхвърли тялото й трансплантирания човешки мозък, тя приема лекарства, но в състемата постоянно се появяват спомени, които създателите й наричат „бъгове”. А „бъговете” всъщност са спомени от живота на „мозъка”, преди да бъде изваден и поставен в диодното тяло.

Много е трудно да не се повдигне моралният въпрос за трансплантацията и трафик на органи и кой определя разделението на „качествения човешки материал” от биомасата. Под обвивката от впечатляваща аудио-визуална кинематография са поставени философски въпроси за ексизтенцията и смисъла от съществуването на всяко човешко същество. „Това, което мислим, че ни определя, са спомените ни. Но това, което всъщност ни определя, са действията ни”. Дали спомените ни са истински, дори сега, на прага на ужасяващата технологична революция, в която се намираме, и в която източването на данни и хакерските атаки са новини от ежедневието? Има ли чувства, които идват от сърцето, и кои емоции са резултат от мозъчната ни дейност или всичко, което знаем, е плод на това, което виждаме само с очите?

Актьорският състав на Сектор 9 е разнообразен и включва изгряващата датска звезда Pilou Asbæk, в ролята на партньор и дясна ръка на Мира в Сектор 9, който допълва с мекост и емоции хладния образ на киборга, много, много далеч от ролята му на Юрон Грейджой в „Игра на Тронове”.

В ролята на злия хакер, който Майора трябва да убие, е Майкъл Пит (Ханибал), който в пронизаното си от електроди тяло и компютърен глас дава заяка да бъде един добър злодей, но малкото му отредено време не позволява да разгърне достатъчно целия потенциал на крайъгълната си роля.

Ръководителят на Сектор 9, „самураят”  Takeshi Kitano, който говори само на японски,  носи в себе си цялото великодушие, мъдрост и сила на японската същност. Обвит в достолепие, японецът тихо и достойно показва на зайците, че никога не трябва да ходят на лов за лисици.

За съжаление голямата заявка за философска дълбочина е съкратена, изсмукана и претупана във финала на филма. Твърде много време е отделено на историята и истината за произхода на Майора, време, което можеше да предложи повече интерпретация по темата коя част от мозъка е запазена, кои черти на човешкото същество се крият в мозъка и колко важни са спомените за изграждане на характера на човешкото същество. За момент зрителя изпада в противоречие до колко Мира е киборг и колко технология може да се вплете в усещането ни за справедливост и морал.

Може да заключим, че „Дух в броня” почита оригинала, като създава разкошна реалност, достойна за великата идея зад първоизточника и оставя достатъчно ключови моменти за размисъл. Enjoy the silence след прожекцията, дайте воля на собствения си дух да изпълния черупката на тялото ви, особено ако технологията успява все повече да превърне истината в илюзия.

А ти днес имаше ли бъг?

1 Comment on Ghost In The Shell / Дух в броня

  1. Светослав Богданов // април 11, 2017 at 11:27 pm // Отговор

    Страхотно ревю. Днес имах удоволствието да гледам филма. Светът е маниакално красив, историята е поразбита малко, но като цяло филмът е страхотен. Тръгнах си от киносалона и все още виждах цветно, а прекрасният град на филма светеше пред очите ми. От мен палец горе.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*