Новините днес

Kong: Skull Island / Конг: Островът на черепа

Кинг Конг е може би най-емблематичното филмово чудовище, което някога е изпълвало киносалоните с могъщия си рев, достоен да събори дори съвременните „Долби Атмос” системи за звук. Могъщият примат, бушуващ в киноманските души почти цяло столетие (неговата първа поява във филм е през 1933 г.), успя и този път да разбуди животинското в мен и да ме накара да стоя вдървен от кеф в киното, докато се потапям минута след минута в дълбочината на показваните образи.

Мощ, сила и звук. Това е Kong: Skull Island”, който официално е по кината от 10 март в 3D и IMAX версии. Преди обаче да пристъпя към същинската част ми се иска да направим една кратка разходка назад във времето, за да видим кое накара Джордан Воу-Робъртс да задвижи уменията си и да ни достави още един чутовен филм за Кинг Конг, поставящ основите на една от най-грандиозните битки, които киното някога ще види.

Началото е поставено през 1933 г., когато Мериан С. Купър създава маймуноподобния гигант. Неговото първо име е Конг, което идва от местното население на „Островът на черепа„, позициониран нейде в Индийския океан. На този остров Конг живее с оцелели представители на динозаврите. В първия филм, режисиран от горецитираната Купър и Ърнест Б Шодсак, Конг е пленен и закаран в Ню Йорк, където се превръща в „осмото чудо на света“. Или поне до момента, в който не се отървава от оковите си, мачкайки всичко наред до върха на Емпайър Стейт Билдинг.

Успехът на „King Kong“ е толкова голям, че същата година излиза директното продължение „Son of Kong„, режисирано отново от Ърнест Б. Шодсак. Хората са възхитени от гигантската маймуна, но втория филм не постига този успех и Кинг Конг потъва в забрава чак до 1962 г., когато Иширо Хонда, създател на кайджу в японската алтернатива „Годжира“ (позната извън Япония като „Годзила“), изправя своето японско отроче срещу Кинг Конг в “Godzilla vs. King Kong”. В следващите години идват „King Kong Escapes“, отново дело на Иширо Хонда (през 1967 г.), King Kong“ и „King Kong Lives“ на Джон Гилермин, съответно от 1976 г. и 1986 г. Конг се завръща на екран през не чак толкова далечната 2005 г., когато Питър Джаксън, създател на „Властелинът на пръстените“, режисира Наоми Уотс в главната роля в “King Kong”.

Дванадесет години по-късно, след като студията създават и обединяват своите най-известни творения в общи филми, идва „Kong: Skull Island“ на Джордан Воу-Робъртс по сценарий на Дан Гилрой и Макс Боренстийн. Воу-Робъртс бе известен до този момент предимно с късометражни филми и работа в телевизията (включително и ‘Funny or Die Presents“…), но след този филм неговото име ще бъде все по-често срещано и това е повече от добре!

Както споменах и по-горе, филмовите студиа намериха нишата за сливане на филмовите си вселени . „Marvel/Walt Disney” и „DC Comics“ асемблират комиксовите си герои; „Universal“ започват изграждането на вселена с най-популярните си злодеи, инспирирани от литературни произведения („Dracula Untold“ бе само началото), а „Warner Bros.“ решиха да заложат на добре познатото старо, но за сметка на това – печелещо. Няма човек, който да не обича разрушения от най-висока степен, достойни да разтърсят Вранча повече от земетресението през 1997 г. Преди 3 години видяхме реинкарнацията на Godzilla”, режисирана от Гарет Едуардс. През 2019 г. Годзила се завръща в Godzilla: King Of Monsters” с Мили Боби Браун („Stranger Things”), Вера Фармига и Кен Уотанабе, а само година по-късно легендарния гущер среща мощността на Конг в „Godzilla vs. Kong”. Проста, но работеща формула – остави ги да се млатят, а зрителите сами ще дойдат.

Далеч по-сложна е обаче работата, която екипът, стоящ зад Kong: Skull Island”е свършил. Отидох с нулев „хайп” от киното и това бе основната точка, която проработи и която ме накара да „ахна” от визуалното пиршество, което се разгърна пред мен в продължение на двата часа. Дори учениците на Христос не са били толкова доволни от масата на Тайната вечеря, колкото аз, гледайки кредитите след филма. Независимо, че сценарното изпълнение бе на моменти предсказуемо, то филмът работи в полза на зрителите, при това работи на бързи обороти, успявайки да превключва предавките на въображението без особени усложнения.

САЩ приключват с неуспех войната във Виетнам. Оцелелите се прибират обратно към дома, но не и Престън Пакард (Самюъл Л. Джаксън). Командващият въздушна флота е разочарован от изхода на военното действие и предвкусва посттравматичния синдром, който го очаква на път към вкъщи.

Междувременно, екип от учени получават финансиране и заминават за мистериозния остров Конг в Индийския океан, където през годините са изчезвали множество летателни и плавателни съдове. Екипът, предвождан от учените Бил Ранда (Джон Гудман) и Хюстън Брукс (Кори Хокинс) и включващ военната фотографка Мейсън Уийвър и наемникът Джеймс Конрад (Том Хидълстън) обединява сили с получилите последен шанс за изява Престън Пакард и отборът му от бойци. Всички заедно отиват на изследователска мисия, за да открият какви всъщност са тайните на скрития остров.

Там обаче ги очаква архаично зло, което е способно да унищожи не само тях, но и да плъзне като зараза из цялата планета. И това не е Кинг Конг.

В най-общ план, Kong: Skull Island” представлява disaster-monster movie, който извежда разрушенията до високо (почти недостижимо) към настоящия момент ниво. Още в самото начало екипът получава далеч от горещото посрещане, което ни „вкарва” във филма с мощни батални сцени, вдъхновени от класиката „Апокалипсис сега” на Франсис Форд Копола. Не се сещам скоро да съм гледал толкова милиони долари, похарчени за аквизиция, които да изгарят толкова бързо и толкова качествено.Тук трудещите се по специалните ефекти са се постарали много добре, доставяйки ни баталност, гарнирана с блестящия звук на Хенри Джакман.

Борбата за живот на оцелелите бива посрещната на острова от стоящият в изгнание Ханк Марлоу (Джон С. Райли), прекарал тук последните двадесет и осем години. Всички дружно следва да намерят пътят към спасението, но колко обаче трънлив е той?

Ако зарежем за момент тази праволинейност, то ще открием, че Kong: Skull Island” се разделя в две посоки, които се свеждат до два първобитни гряха на човечеството, които са далеч по-важни и по-ценни от отхапването на райската ябълка от Ева:

На първо място се поставя въпросът за върховенството на човека в света, в който живеем. Именно тук героите поемат в дирекции, които ги разделят на антагонисти и протагонисти. Имаме един блестящ Самюъл Л. Джаксън, чиито герой е въплътен в една-единствена цел – да докаже себе си; нещо, което не е успял да направи по време на Виетнамската война. Дори в най-смелите си мечти не бих допуснал, че ще видя Джаксън в една от най-добрите му роли за последното десетилетие и искрено се радвам, че излезе от калъпа, в който беше навлязъл през последните години. От другата страна стоят чудесните Бри Ларсън (носителка на „Оскар” за участието си в „Стая”), Том Хидълстън, отърсил се завинаги от сянката на Локи и Джон С. Райли, чиято цел е не само да се завърне при отдавна изгубеното си семейство, но и да спаси Кинг Конг от унищожение.

На второ място идва инстинктът за самосъхранение, че дори се заиграва с пирамидата за потребностите на Ейбрахам Маслоу. Челите „Теория на човешката цивилизация” знаят, че дори позиции първа и втора от пирамидата могат да бъдат обединени в едно или дори разменени, слагайки безопасността на първо място. С други думи – включването на инстинкта за самосъхранение е средство за осигуряване на останалите блага. Това е другата сюжетна линия, поради която филмът работи толкова добре – заиграването с човешките ценности винаги е притежавало свойството да свърши работата, която следва да бъде свършена.

Още по-доброто е, че актьорския състав е подбран с финес и съчетава на пръв поглед несъчетаеми характери. Моите лични (да се чете „предварителни”) притеснения идваха заради Бри Ларсън, на която не съм от най-големите почитатели. Дори в „Стая” преди две години не ме трогна, а по-скоро успя да ме накара да я гледам с безразличие, като дори наградата „Оскар” не ме впечатли. За щастие обаче, чрез този филм тук тя ми стана не само симпатична, но дори успя да провокира мъжкото в мен и да ме накара да я харесам чисто физически. Нейната героиня е изчистена от излишен драматизъм и дори да се доближи до класата на Джесика Ланг в King Kong”на Джон Гилермин от 1976 г. (с Джеф Бриджис).
Другото богатство на филма, освен вече споменатия Джаксън, е Джон С. Райли, който изгражда нищо повече от най-обикновен човек с най-нормалното желание на света. Джон С. Райли бе и причината да се разрева в края на филма и се радвам, че 3D очилата бяха на лицето ми, за да не покажа моментната си слабост пред останалите в киносалона.

Kong: Skull Island” е богатство за очите и ушите. Сцените са заснети с дълбоко въображение, смесвайки богата палитра от ярки цветове със студенината на пастела, достигайки до артистична ексцентричност, която обаче радва повече, отколкото се очаква. Освен цветово, бойните хореографии напомнят за японската нотка в историята на Кинг Конг (Хидълстън с катана, oh my God!) и подтикват към записване на частни уроци по рязане с всевъзможни остриета. Както споменах и горе, от визуална гледна точка, лаврите се обират от хеликоптерите в началото и дори липсата на Вагнер за озвучаване може да бъде пренебрегната.

Би било същински грях ако не обърнем внимание и на самия крал на остров Конг. Както можеше да се очаква, сегашния Конг е най-големия, появявал се във филм. Изграждането на героя е базирано на motion capture, a зад компютърно генерирания образ стои (не, не е Анди Съркис) Тоби Кебъл, познат от продукции като Dawn Of The Planet Of The Apes” (добре де, ученик е на Анди), Prince Of Persia”, “Warcraft” (той е и Дуротан), както и The Counselor” на Ридли Скот и “War Horse” на Стивън Спилбърг.

Десет точки следва да бъдат отбелязани и за саундтрака. Основната тема е композирана от Хенри Джакман, но истинската наслада идва от музиката на „The Chambers Brothers”, “The Hollies”, “The Stoogies”, Дейвид Боуи и „Крийдънс Клиъроутър Ривайлъл”. Цялата композиция е блестяща и заслужава да бъде част от всяка една домашна фонотека.

Kong: Skull Island”като disaster movie има и пробойни. На места предсказуем до болка, той трябваше да действа на по-различно равнище.Основният минус е диалога, който в много моменти е почти толкова плосък, колкото и използването на кадър с Брад Пит в поредната българска историческа драма. В много случаи, зрителят е способен да подаде сам следващата реплика с точност до над 60 процента. Дразнещото в случая е, че успеваемостта расте правопропорционално, но пък това е само до един изключително грандиозен момент, в който Самюъл Л. Джаксън скрива шапките на целия киносалон. Оставям този прекрасен и най-вече запомнящ се момент на вас – длъжни сте сами да го откриете.

Kong: Skull Island” следва да бъде гледан и поради това, че поставя основите на блокбъстър сезона за 2017 г. и го прави така, че да има с какво да сравняваме следващите в жанра филми за годината. Едва март е, а годината стартира силно и се надявам това да е повече от добър знак. Смел, ефектен и разрушаващ, Kong: Skull Island” заема достойно мястото до своите родители и прародители от миналия век и доставя нужното удоволствие на всеки, отделил два часа от времето си. Гледайте.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*