Новините днес

Life / Признак на живот

От заглавието с една дума до цялостните тематични идеи и решения (малобройният екипаж, непозната форма на живот, клаустрофобичният мизансцен на Международната космическа станция и т.н.) – почти всичко в Life”крещи „Пришълецът“. Този факт едва ли е много учудващ, имайки предвид афинитета на сценаристите на Life” Рет Рийс и Пол Уерник (сценаристи на чудесните „Зомбиленд“ и „Дедпул“) към изключителният шедьовър на Ридли Скот от 1979 г. Но повечето кино ентусиасти като нас са наясно и с факта, че какъвто и научно-фантастичен хорър с ДНК-то и формулата на „Пришълецът“ (независимо дали ще е с директен или индиректен подход) да се подаде на кино хоризонта, то в почти всички случаи бива заклеймен с една обща критика – бледо копие на култовият оригинал на майстор Скот. С малки изключения,  „Признак на живот“ е също един такъв „клонингов“ пример.

Life” проследява мисията на шестчленният космополитен екипаж в МКС: Хю (Арийон Бакаре), Шо (Хироюки Санада), Екатерина (Олга Диховичная), Миранда (Ребека Фъргюсън), Рой (Райън Рейнълдс) и Дейвид (Джейк Джиленхол). Всеки един член от екипажа носи своят принос към този проект, но сюжетът на филма се концентрира върху откриването на едноклетъчен организъм (пристигаща с капсулата, която е изпратена за мисията в Марс) от страна на Хю. Чрез серия експерименти, този извънземен организъм (в последствие кръстен „Калвин“) започва постепенно да расте с помощта на обилно количество инжекции, съдържащи глюкоза. Калвин бързо започва да става заплаха за екипажа, като той се нуждае от тях, за да еволюира в едно по-голямо и силно същество. Звучи ли ви познато?!?

 Един от основните недостатъци на Life” се изразява в слабо изградените персонажи и техните взаимоотношения. Нито в един момент от филма не почувствах каквато и да е била емоционална ангажираност и интерес към някой от тях. Не че не съм се опитвал, но за съжаление не ми беше дадена дори една причина. Може би единствената наченка на персонажно развитие се вижда при японеца Шо, който на живо чрез Скайп гледа раждането на детето си, но за съжаление това е всичко, което научаваме за него. Предполагам, че за тази част от зрителите, които въобще не са гледали филм от този жанр, това ще им се стори интересно и приковаващо вниманието, но за хора, които имат добра кинокултура се иска нещо повече от семейство и подобен мелодраматизъм, за да може да ни въвлече в каквато и да е ангажираност в съответният образ.

Другото нещо, което прецаква нещата, е решението на режисьора Даниел Еспиноза (Easy Money”,“Safe House”,“Child 44”)да привлече в каста си топ А-листъри като Джиленхол и Рейнълдс, но самият сценарий да не им даде нищо, с което да бъдат запомнени при изпълненията си. Рейнълдс просто играе цапнатият в устата Дедпул, само с разликата, че този път е ситуиран извън земното кълбо, не носи спандекс и няма супергеройски сили. Ролята на Рейнълдс се изчерпва за 15-20 минути. Какъв е смисълът от това да включиш в актьорския си ансамбъл едно от най-горещите холивудски имена в момента и да не се възполваш от това? Оставаме с впечатлението, че решението на Райън да изиграе толкова мимолетна роля в Life” се базираединствено на неговата благодарност към сценаристите на „Дедпул“, които са основна част от „виновниците“ той да се превърне в световноизвестна знаменитост. Колкото за Джиленхол, който никога досега не ни е разочаровал със слабо или средняшко превъплъщение, определено мога да заявя, че неговата роля тук е най-слабата в цялата му кариера. Джейк е от тези малцина актьори, които са способни да носят върху плещите си целият филм, независимо от това колко е слаб или посредствен като кино. За съжаление това не се наблюдава при “Life”. Тук просто се движи безцелно в безтегловност и се тревожи за щяло и нещяло още от самото начало. Парадоксалното е, че неговият герой предпочита да живее в изолация от себеподобните си, но той е този, който проявява най-голям алтруизъм от всеки друг по време на мисията. Проблемът е, че това ни се натяква не един, а два пъти – именно, че е личност, която предпочита да е толкова емоционално дистанциранa от останалите, а от друга страна дава мило и драго за безопасността на колегите си, като по този начин зрителят бива подведен за истинската му същност и отношение към останалите персонажи. Останалите четирима по-неизвестни актьори/актриси са солидни и се справят доста добре, предвид по-ограниченото им екранно време (с изключение на Миранда, героинята на Ребека Фъргюсън) и принос в цялостната идея на историята.

Веднага щом „Калвин“ се измъква от своята карантина, темпото на филма се превръща в една досадна репетативност. Миранда и целият екип се опитват да избягат от съществото, но не успяват. Носят се от стая на стая, за да гарантират безопасността си, но всеки знае, че „Калвин“ няма да се предаде и ще елиминира всеки един от тях. То се превръща в болезнено експлоатирания антагонист, от чиито ръце/пипала бягането е невъзможно – точно в като поредният слашър хорър филм. Колко клиширано и генерично! За кой ли път публиката трябва да се прозява на сцени, в които някоя от потенциалните жертви заключва здраво вратата след себе си в опит да оцелее? Особено когато някое от тези същества се разпльоква здраво в стъклото на кръглата врата, след като я залоства „винаги навреме“? Дори  първата и втората третина от филма да бяха толкова скучновати, единственото ми утешение и причина да не изляза по средата на филма беше надеждата ми за достоен и изненадващ финал. А той бе толкова предсказуем и очакван, че дори неопитният в този жанр зрител би предположил какво го очаква. Дори не ми се говори за безумно глупавата идея Дейвид и Мелинда да измислят план А и план Б.

Единствената причина, поради която си струва да си причините Life” на кино остава в бравурната му операторска работа, която е повече от безупречна. Кинематографията на Сиймъс МакГарви (удостоен с две номинации „Оскар“за работата си в „Изкупление“ и „Ана Каренина“) те потапя в мрачната и безнадеждна атмосфера, като визуално ангажира до краен предел. Продължителният кадър в началната сцена, при която се запознаваме с всеки един от героите е достойна за отбелязване (при все, че се усеща влиянието му от Емануел Любецки в „Гравитация“). Специалните ефекти на „Industrial Light & Magic” също не са за подминаване, като пресъздаването и трансформацията на „Калвин“ от едноклетъчен организъм в по-развита извънземна форма е просто превъзходна.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*