Новините днес

Logan / Логан: Върколакът

Кървавочервена, примесена с адамантий и мирис на сълзи емоция. Това представлява дългоочакваната комиксова адаптация Logan”, която не ме остави да заспя в продължение на часове след прожекцията. Имах огромни очаквания и те не само, че бяха напълно оправдани, но и надминаха всичко, правено някого от когото и да е в кинаджийска Америка. И няма как да бъде по-различно, след като режисьорът Джеймс Манголд използва за вдъхновение филми като  Shane (1953 г.), The Cowboys (1972 г.),   Paper Moon (1973 г.), The Gauntlet (1977 г.), Little Miss Sunshine (2006 г.) и The Wrestler (2008 г.).

Десет X-Men филма, шестнадесет години „на сцена” и трети филм от самостоятелната история за Върколака. Това е най-опростената статистика това кой всъщност е Хю Джакман и защо той изгради най-запомнящият се комиксов персонаж в света на киното изобщо. Популярността на X-Men като цяло бе повлияна именно от неговото изпълнение; мнозина верни към настоящия момент фенове дори смятаха, че X-Men всъщност е самостоятелен персонаж, а не група от мутанти със супергеройски сили, заети с опазването, респективно завладяването на света, в който живеем. И ако смятате, че “Logan” не заслужава Вашето внимание, то или трябва да обърнете сериозно внимание на себе си, или да хвърлите един поглед към Берлинале и да видите защо плачеше Хю Джакман в края на представянето на филма.

Ако трябва да съм искрен – трудно пиша тези редове. Приемам ги като прощално писмо, а никога не съм обичал да се сбогувам с някого, когото обичам и харесвам. Аз съм от това поколение, за което беше създадена X-Men вселената и която израсна с нея, с нейното развитие, с нейните моменти на върхове и спадове . Аз пораснах, станах баща и остарях успоредно с Логан и Чарлз Екзейвиър и това допълнително внася тежест в емоционалното ми състояние. А “Logan” направи точно това – докосна ме не само киномански, но и успя да бръкне във вътрешната ми нестабилност и да изкрещи: „Човече, вече си на тридесет!”.

“Logan” на Джеймс Манголд е връх не само в X-Men вселената; той е не само носител на качествата на обратната пропорционалност (трети поред, а всъщност най-добър в самостоятелната трилогия), но и най-добрия комиксов филм, появявал се някога на бял свята. And here is why!

Сценарият на “Logan” е написан (не само режисиран) от Джеймс Манголд, който умело стъпва върху графичната новела Old Man Logan” на Марк Милър и Стивън Макнивън. Стъпката върху тази комиксова история обаче е малка, но в същото време – изключително стабилна. Особено важно е да се отбележи, че Old Man Logan” е само вдъхновението, повлияло върху Манголд за изграждане на сценария. Запознатите с историята в комикса няма как да пропуснат факта, че “Logan” само взаимства идеята, но не се базира върху основната история. Това се дължи на факта, че в графичната новела Логан живее в антиутопична Америка, където основен антагонист е не друг, а Хълк. Както знаете, Логан и Хълк са собственост на две различни филмови компании, съответно Фокс и Уолт Дисни, и кросоувърът (поне към настоящия момент) е повече от невъзможен. Накратко – в комикса семейството на Логан е избито от поколението на Брус Банър. Върколакът тръгва на път, за да извърши своето грандиозно, R-rated отмъщение. Кръвта и зелената плът се леят в изобилие – нещо, което дори не се споменава в Logan”

Също така е много важно да се обърне внимание на Професор Х, когото виждаме като заболял от старческа деменция човек. Годината е 2029 г., а професора е на цели 90 години. Инцидент, известен сред комиксовите фенове като „Инцидентът в в Уестчестър” е довел Чарлз до сегашното му състояние. Уестчестър е мястото, където се помещава училището за надарени деца на д-р Екзейвиър, което сме виждали многократно в предишните филми. С възрастта обаче Чарлз става все по-неконтролируем и в изблик на ментален пристъп избива голяма част от познатите мутанти, както и по-малките ученици.

Логан пък вече усеща отравянето, което носи адамантия на организма му. Побелял, помъдрял и най-вече бавно отправящ се към отвъдното, той, професора и глътката свежест във филма Калибан (в ролята Стивън Мърчант) са се отделили от света и се крият нейде из Мексико, близо до границата със Съединените щати. Логан работи като шофьор на луксозна лимузина, а целите пред него са две – да осигури старините на професора чрез специални и изключително скъпи медикаменти и да събере достатъчно пари, за да закупи яхта, с която двамата да изживеят остатъка от дните си, скрити на спокойствие в морето. И докато Логан е преследван от вътрешните си демони и спомените за всичко, което е извършил в столетното си съществуване (за справка вижте комикса Wolverine: Origin”, част от Marvel Graphic Novel Collection), неочаквана среща с на пръв поглед мило дете ще преобърне цялото му съществуване.

Детето, носещо името Лора и притежаващо завидни сили, е генетично създадено копие, за чиито първоизточник са използвани гените на Логан. Лора, заедно с друга група изкуствено създадени деца (познати впоследствие като The New Mutants), са преследвани от създателите им, наследници на създателите на самия Върколак. Инцидент в лабораториите им води до нова поява на хомо супериор сред обикновеното население и правителството спряга всички сили, за да ограничи тяхното разпространение.

Разбира се, на помощ идва Върколакът.

Кървав, носещ в себе си нужда за отмъщение и рязане на човешки глави, Logan” подхваща вълната на Deadpool с рейтинга R (забранен за лица под 17 съгласно Motion Picture Association of America) и предоставя на зрителите върховно комиксово, кино и емоционално изживяване, което трудно ще забравите.

Връх в кариерата на Джакман като Върколакът, „Logan” ни представя един изключително диференциран, неспокоен и отчаян Върколак. Натрупал още повече физическа маса, Хю Джакман прави и невъзможното, за да се сбогува със своите милиони почитатели. Не съм си и представял, че е възможно такова дълбоко потапяне в дебрите на образ, и то във времена, когато за такива изпълнения сравняваме актьорите с класата на Робърт Де Ниро в „Разярения бик” и трансформациите на Крисчън Бейл за „Механикът” и „Черният рицар”. Джакман е повече от неумолим за своеобразния си бенефис и поставя нови граници на комиксовото кино, които скоро няма да бъдат надминати.

Да оставим обаче настрана Джакман. Колкото и да е велик, то X-Men вселената има нов господар и това е X-23.  Мистериозният млад мутант, който е „почти“ като Лоугън, е генетичен клонинг на нашия герой, създаден от „Есекс Корпорейшън“, като началото на това бе проследено в края на миналогодишния „X-Men: Apocalypse“. Дафне Кийн, която е само на 11 по време на снимките (родена е през 1995 г.), е актрисата която, според думите на Джеймс Манголд, е „единствената, която може да открадне шоуто от Джакман“. И да, тя го прави повече от добре. Изграждането на такъв образ изисква много и Кийн се справя забележително. Мълчаливата героиня, чието количество реплики е сведено до критичния минимум, показва именно това, което може да видим и в комиксовите поредици. Бруталност, граничеща с безумието, изгражда същността на Лора и в същото време действа като аларма за феновете на Върколакът. Колкото и да е симпатичен той, в крайна сметка неговата личност е нищо повече от тази на обикновен наемен асасин, борещ се за своето място под мутиралото слънце. Това доказва колко прост е живота, когато хората, до които се докосва протагониста, умират по един или по друг начин. Лора е дете, създадено без родители и на нея липсват онези добродетели, познати за нормалните деца. Това я отличава и я прави перфектното оръжие за масово поразяване, каквато всъщност е и крайната цел.

Мога да определя “Logan” не само като комиксова адаптация, но и като типичен „road movie”, чието действие зависи най-вече от придвижването и преодоляването на препятствията по пътя. Далечната точка, към която са се отправили персонажите, е осеяна не само с дупки, но и с особени душевни промени, които настъпват в Логан, Лора и Професор Х. Не ми се иска да пускам спойлери, защото всеки миг от Logan” заслужава да бъде изживян по свой, собствен начин от всеки един зрител.

“Logan” променя изцяло не само Х-Men вселената; той променя киното и оттук нататък комиксовите адаптации ще бъдат поставени пред въпросът не защо, а как по-точно следва да работят, за да се опитат да надминат този филм. С изкусна операторска работа, достойна да постави абсолютно всеки един кадър в рамка, безупречен сценарий, прекрасна режисура и героична актьорска игра, Logan” е най-доброто сбогуване, което някога съм виждал. Още по-хубавото е, че спомените не могат да избледнеят, а само да се натрупват и с времето да стават по-силни, по-ярки и по-трогателни. Logan” е Олимп за древните гърци, райската градина за християните, девиците за мюсюлманите и най-вече върховния оргазъм за киноманите. Гледайте. Не веднъж. Не два пъти. Гледайте до безкрая, където ще ви очакват адамантиевите нокти на Джеймс „Логан” Хаулет.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*