Новините днес

За кино с… Дани Йорданов

Дани Йорданов роден през 1988 г., а от 2013 г. е репортер в предаването „Господари на ефира”. Всяка свободна минута посвещава или на филм, или на книга. Харесва заплетените сюжети и сложните взаимовръзки, избягва филми с фантастични елементи.

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
Напоследък такива филми се прожектират в киносалоните, че ме е страх да отида, камо ли да заведа приятелката ми на кино в киното. Дават ми се пари за култура, разбира се, и давам, подкрепям и българските, и световните творци, но не подкрепям продукта, създаден само и единствено заради бизнеса.
Веднъж даже не издържах на един нов български филм, макар че има страхотни такива, и си тръгнах преди да е изминал първият половин час. Няма да кажа кой е, за да няма обидени, само ще споделя, че чашата преля, когато главните герои започнаха да се състезават кой ще се изплюе по-далече. Това може и да е някаква дълбока метафора, но за мен не е сериозно. Като излязох от киното тогава, даже се затичах без да поглеждам назад…

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
Това беше през 2000-та година, когато за първи път чакахме да свърши светът. Филмът, който гледах на голям екран, беше „Гладиатор“. Мисля, че това е първият ми спомен. Възможно е някои да си спомнят и филма „Излизането на работниците от фабриката на Люмиер”, който, както знаем, е първият филм в историята на киното… При мен е друго.
Истината е, че израснах в малък град, където киното беше едно от малкото развлечения. Ходехме организирано от училището на кино, сега някои не могат да ги съберат да влязат в час. „Гладиатор” го гледах с баща ми – специален момент.

3. Имат ли българите кинокултура?
Дайте на първо време да започнем да си изключваме телефоните в киносалона и да пазим тишина, пък после ще мислим за другото. По-важно е да имаме морал, а след това да разбираме от едно или друго.

4. А какво мислиш за българското кино?
В България има уникални актьори, има и уникални разказвачи на истории, обаче бюджетите винаги куцат. Като във всяко едно направление у нас. Все няма пари. Имайки предвид и какви хора бяха по високите държавни постове в сферата на културата в последните години, направо можем да помълчим траурно.
И все пак – не съм предубеден към българското кино. Напротив, хората в тази сфера имат пълното ми уважение. Старанието винаги личи.

5. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Де Ниро с когото и да е, в каквото и да е. Яд ме е, че вече е на 73-годишна възраст и е дал най-доброто от себе си.

6. Според теб кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Всеки има своя специфичен почерк, трудно ми е да предскажа. Ако си различен и имаш собствен стил до края, няма как да не станеш легенда.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Харесвам филмите, които те карат да мислиш. Филмите, след които си различен, филмите, след които реалността е друга.
Сега обаче ще хвърля бомбата. Възможно е някои да ме помислят за луд, но ще си призная, че не съм гледал нито една част от „Междузвездни войни”. Не само не съм гледал, никога не бих пуснал да гледам. Вместо да нося костюм на стормтрупър, предпочитам да играя белот на плажа и да пия топла бира, ако трябва, като онези пичове в „Оркестър без име”.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Не съм от хората, които обичат да гледат филми по два пъти. Няма време. Единственият филм, който гледах 4 пъти, е „Интерстелар”. Знам репликите наизуст, а Матю Макконъхи ми е любимец, където и да се покаже.

9. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
Бих взел само сериали – „Семейство Сопрано”, „Истински детектив” и „Приятели”. Три шедьовъра, които заслужават изключително внимание.

10. В кой филм би заменил главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?
Понякога ми се иска да съм Ди Каприо от „Титаник”, особено накрая. Друг път ми се иска да съм Ди Каприо от „Вълка от Уолстрийт”, особено в началото. Или Ди Каприо от „Хвани ме, ако можеш”. Да изиграя чак ролята едва ли бих могъл, нека оставим това на професионалистите, за да не влизаме с изцепки и излагации в „Господари на ефира”.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*