Новините днес

За кино с… Китодар Тодоров

Ако искате да разберете какво се прави, когато ви откраднат акумулатора, как се успокояват пътници в запален автобус на СКГТ, как се търси малайзийски самолет, колко е важно да запалите данъчно и баскеболна площадка, колко струват каренцата за голф при майните в Пловдив, същестуват ли извънземни, колко струва да се повозите от Централна гара до Студентски град, как трябва да обичате ортаците си, как работят операторите на 112 и прочие важни житейски мъдрости, то със сигурност няма да разберете от това интервю. Ще разберете обаче кой стои зад тези мъдрости и колко е важно Китодар Тодоров да е на екран. Имахме удоволствието да си поговорим с него за кино и сме изключително доволни, че той отдели от времето си, за да бъде с нас и вас. 

Скъпи читатели, за кино с Китодар Тодоров!

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
Принципно „на кино” трябва да е в киното. За филми, които нямат как да гледаш на кино, например някой стар филм или филм, който е минал на чуждестранен фестивал и не е дошъл в България, то може и вкъщи, така че много от хубавото кино за съжаление е вкъщи. Би било хубаво тогава, когато киното си е в киното, защото това е идеята.

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
На „Славейков” съм гледал като малък един чешки или полски филм за един робот, за който имам бегли спомени. Имаше и един за Бермудският триъгълник, в който се случваха много чудеса и който също си спомням много общо. Спомням си и „Хан Аспарух”. Естествено, спомням си и „Междузвездни войни”, но не помня през коя излезе в България. Това са ми най-ярките спомени от детските години.

3. Имат ли българите кинокултура?
Май не. Не съм много сигурен, но съдейки по себе си – нямат. Аз не знам дали изобщо има кинокултура в България и то не само зрителите, но и изобщо разпространителите и всички ангажирани. Със сигурност трябва да се печели от киното, но ако е само това поводът, то се губи част от чара. Киното не трябва да е само начин за придобиване на средства. Трябва да има и шумолене около него, както например в Европа има кина по кварталите, което е много сладичко, пък тук това изчезна с големите вериги по молове; също така независими филми. По-скоро започва такава култура МАЙ и много се надявам наистина да започва. От друга страна има и още една гледна точка – тази на самото кинопроизводство, защото с чужди филми горе-долу има култура и все повече се появяват места, на които можеш да гледаш по-независими филми. Последното се отнася специално за София, което е много важно. Все пак има места да се гледат неофициално идвали в България филми. Има и фестивален живот, което също е хубаво, макар и фестивалите да не са чак толкова посещавани.

4. А какво мислиш за българското кино?
Ако искаме да имаме българско кино, то трябват много усилия от страна на много хора. Трябва нещо да се промени. Винаги давам за пример една сесия от по-миналата година, където разделиха единия бюджет за високобюджетни пълнометражни филми за десет нискобюджетни и вместо два филма се заснеха 11 филма и тогава имаше много киноживот в София – актьори се снимаха в няколко филма едновременно, сценаристи скачаха от един в друг филм и това беше добре, независимо от ниското заплащане. Другото нещо, което искам да спомена, е за Полша. Там, полските филми са сигурно в топ 5 на боксофиса. Ако първите два филма там са американски, то третият е полски, докато в България и Румъния такива филми сигурно са извън топ 20. В Полша има не само желание от страна на зрителите, но и държавата помага. Там хората от малки започват да придобиват усещане за родно кино. Тук го е имало, след това 90-те бяха пагубни за киното, а сега отново се гради всичко отново. Аз обаче все пак съм оптимист. Ако няма производство на филми в България, особено в период след голям спад, то няма как киното да се развие. Ние трябва да имаме търпението, за да могат младите автори да експериментират. В началото може да се създават страшни тъпизми, но лека-полека ще се отсеят имената. Киното е процес и вече има такъв. Има много добри оператори; към звука може да се подходи по друг начин. Изобщо има възможност, но може би няма желание. По закон трябва да се разпространява българско кино, но дори това не се спазва. И това също е в ущърб на българското кино.

5. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Пачино не го харесвам. Не ми е любим актьор, освен в „Белязаният” и „Dog Day Afternoon”, където играе бисексуален, който обира една банка. Той ми е много напънат. Аз обичам по-лежерните актьори от типа на Марлон Брандо, Кристофър Уокън, Робърт Де Ниро и Джак Никълсън, т.е. актьори, които не си дават много-много зор (или поне привидно), а пък имат хубаво присъствие и имат мъжкарски роли. Бих добавил и Рутгер Хауър и Едуард Нортън, така че определено предпочитам Скорсезе и Де Ниро.

6. Според теб кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Аз не съм запознат много-много със съвременното кино поради лошата ми кинокултура в момента от 8-9 години насам. Това стана заради раждането на синът ми и оттам нататък някак не успях да започна пак да ходя на кино, дори миналата година имах бадж за „София Филм Фест” и не го използвах. Отидох само на една премиера.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Дори в много тъп филм мога да намеря нещо, за което да се хвана. Прагът ми на поносимост е много висок, така че не мога да кажа, че някой филм го ненавиждам. Има теми, които не харесвам и въпреки това, дори в такъв филм, аз мога да харесам нещо. По темата обаче – аз не съм гледал „Титаник” с Леонардо Ди Каприо. Стори ми се, че ще е лигав и не го гледах нарочно. Да кажем, че това е успешен филм аз не го харесвам, колкото и да е странно.

7. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
По-скоро ми се е случвало обратното. Например „Нос Страх” на Скорсезе. Наскоро го гледах отново и не ме привлече така, както преди, а аз бях много запален по този филм.

8. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
Зависи! Любимите ми филми не са комедии, но ако отивам в изолирана среда ще си взема комедии. Бих си взел „Има ли пилот в самолета”, някоя от сериите на „Голо оръжие” и „Тримата амигос” или „От мошеник нагоре”. Не бих си взел любимите филми на самотен остров, защото те са мрачни и ще потъна в голям мрак там – „Бразилия”, „Полет над кукувиче гнездо” (и то само заради финала). Не бих взел и „Лошият лейтенант” и „Погребението”.

10. В кой филм би заменил главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?
Бих заменил Марлон Брандо в „По Мисури” – аз обичам садистичните персонажи. Бих заменил и Харви Кайтел в „Лошият лейтенант”, Марлон Брандо в „Апокалипсис сега”, Джак Никълсън във „Вещиците от Истуик”, Робърт Де Ниро в „Шофьор на такси”, Рутгер Хауър в „Стопаджията”. Бих заменил много хора в много неща.

ВАЖНО! Ако желаете да подкрепите Китодар Тодоров и да гледате трети сезон на „Петък точно в пет“, то може да помогнете с IndieGogo кампанията за набиране на средства. За повече информация може да натиснете точно тук. Вижте и видеото за повече информация:

Leave a comment

Your email address will not be published.


*