Новините днес

За кино с… Росен Георгиев

Ако някога сте попадали в някоя от българските Фейсбук групи за кино, то със сигурност поне един път сте попадали на коментарите на Росен Георгиев. Независимо, че се занимава с HR, Росен обича киното почти толкова, колкото и прекрасното си семейство, а успоредно с това се занимава и с менажирането на малката, но за сметка на това събрала множество характери група „Cinema Lovers“. През годините сме преминали през всички фази на комуникация с Росен – през караници за кино и религия до единно мнение за качествата на „La La Land“.
Провокативен, остър и директен, Росен може и да ви ядоса, а в същото време да ви кара да се смеете с глас. Обичаме да говорим за кино с него!

1. На кино в киното или на кино вкъщи?

Предпочитам вкъщи да гледам – например как Мерил Стрийп се тръшка или как Ал Пачино крещи…Драми, трилъри, комедии, криминалета… всички те са подходящи за гледане вкъщи, даже е препоръчително, защото можем по всяко време да се върнем на проспана или недоразбрана сцена – нещо което няма как да направим в киното… На кино гледам само филми със специални ефекти или с много разточителна кинематография, защото само това си заслужава да жертваш комфорта си и да се завлечеш при мляскащите пуканки и сърбащи кока-кола тийнейджъри, които да ти мигат във физиономията с телефоните си точно на най-интересните моменти.

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал на голям екран?

Влачили са ме на кино още на 3 години, но първия ми осъзнат спомен от филм на кино, е когато баща ми ни заведе с брат ми да гледаме „Raiders of the Lost Ark“. Трябва да съм бил на 8 години. По-ранните ходения на кино не ги помня, но този филм за Индиана Джоунс – да! Тогава реших, че ако не мога да стана Харисън Форд, то поне ще стана обикновен археолог. „Star Wars“ също дойде в тези години. Киното инспирираше детските ни мечти и беше вълшебно. Много съм щастлив, че именно тези бяха филмите от нашето детство. Обичам ги и до днес.

3. Имат ли българите кинокултура?

Българите са много информирани, анализиращи, разбиращи и обичащи киното. В Cinema Lovers сме си събрали толкова много знаещи и вдъхновени киномани, че понякога е дори стряскащо колко интелект и душа се излива в постовете… Новите се сепват и не смеят да се включат… Такива ги виждам аз българите и отношението им към киното. Разбира се, сигурно е съвсем друго извън обществата на кинолюбители и вероятно не всеки на улицата знае кой е Ким Ки Дук или дори Мартин Скорсезe. Съществуват прослойки от българското общество, чиито представители трудно могат да бъдат заподозряни в наличие на култура по принцип, какво остава за кинокултурa, но няма да се занимаваме с тях и ще се правим, че не съществуват.

4. А какво мислиш за българското кино?

Вече не знам какво да мисля! Хиляди пъти съм се питал как се случва така, че всяка европейска нация има своите значими постижения в киното, само ние не. Къде бъркаме? Дали вината е само в некадърните актьори, които се клатят като дървета на екрана и боботят на някакъв бабаитски, хулигански диалект, дали в тъпите мутренски сюжети и фалшивите реплики, които се слагат в устите на гореспоменатите дървета, дали режисьорите ни са калпави и нямат читава визия за нищо, дали чисто технически не ги изпипваме нещата и ги проваляме в последните стадии от изработката им… Не знам, но това не е работа! Вече напълно съм се отказал да се надявам, че някога ще се пръкне конкурентноспособен български филм, който да прави нещо друго, освен да дразни зрителите с дърварщината и тъпотията си. Едно време бяха една идея по-добри филмите – пак неконкурентноспособни, но малко по-истински и адекватни. В последните 25 години е просто някакъв ад.

5. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?

Уф, и четиримата са ми изключително прехвалени ягоди. Сега си давам сметка, че и четиримата имат италиански корени… Може би просто не харесвам италианци… Във всеки случай преекспонирани са имената им доста. Човек в един момент си казва: „Стига вече с тези! Дайте някои други! Знаем, че има други! Не може 50 години да се занимаваме само с тези!“

6. Според теб кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?

Ако под „съвременни“ имаме предвид „живи“, то смятам, че филмовите сноби биха искали в емблема на киното да се превърне Ларс Фон Триер или друга някоя подобна претенциозна дъвка. За тяхно съжаление обаче това няма да се случи. За да стане един режисьор легенда, трябва внимателно да дозира претенциите и позите и да ги смесва с равни количества простота на изказа и достъпност… От живите и творящи в момента режисьори може би Тарантино ще се сдобие с легендарен статут, макар че той вече има такъв. А пък аз лично ще заложа на синчето на Боуи – Дънкан Джоунс. Три филма дотук, като и трите са просто перфектни. Дано продължи така и дано прескочи и в други жанрове, освен фантастиката и фентъзито заради останалите зрители, макар че на мен ми е окей в тези жанрове.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?

Това е „Кръстникът“! Няма да изпадам в подробности, само ще кажа, че не ми се вижда редно изобщо да се снимат високобюджетни продукции с феноменални актьори, в които престъпници и убийци да бъдат представяни като обаятелни джентълмени, пълни с всякакви достойнства. Нямам нищо против качествата на филма като продукция, просто смятам, че е вредоносен и посланията му са сбъркани.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?

Не! Изградил съм си някакъв много добър зрителски рефлекс да разпознавам от едно гледане в кой филм има нещо за мен и искам да го гледам още и да го разгадавам и в кой няма да открия нищо, ако ще и десет пъти да го гледа. Разбира се има филми, които са ми говорили по един начин, когато съм бил на 17, по друг, когато съм бил на 30 и по съвсем различен начин ми говорят сега.

9. Кои са трите филма, които би взел със себе си в изолирана среда?

Това е ужасяващ въпрос. Тое като „Коя е любимата ти песен?“. Как да отговори човек, като днеска е едно, а утре вече е друго ? И все пак ако трябва задължително да изброя три филма, което бих гледал до припадък, нека това са „2001: A Space Odyssey“ на Кубрик, „Schindler’s List“ на Спилбърг и „The Great Dictator“ на Чаплин. Разбира се много бих се радвал, ако вместо филми ми бъде разрешено да си взема сериал, макар един. Сериали не гледам, но с удоволствие следя интригите в бразилската сапунка „От обич“. Всеки път, когато го мерна по телевизията се вълнувам като пенсионерките. Бих си взел него, поне е дълъг и ще съм на сериозна далавера със сапунка, вместо с три пълнометражни филма.

10. В кой филм би заменил главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?

Най-пресни са ми оскаровите филми от миналата година и би ми било интересно да се видя в образа на Себастиян от „La La Land“ или още по-интересно в образа на Лий Чандлър от „Manchester by the Sea“. Не, че Райън Гослинг и Кейси Афлек имат каквато и да било нужда от смяна, но ми е любопитно какво е да си в кожата на тези герои… Иначе най-близък винаги ми е бил Джери Магуайър на Том Круз, защото имаме много общи съдби с този герой. Странно е, но се чувствам така, все едно аз съм го изиграл. С никой друг герой нямам подобни обвързаности.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*