Новините днес

The Circle / Кръгът

Трудно, много е трудно да направиш филм, който дори Том Ханкс не може да спаси. „Кръгът” на Джеймс Понсолд по романа Дейв Егърс  и адаптиран от самия него, е с  впечатляващ актьорски състав – Ема Уотсън (“Хари Потър”, “Красавицата и Звяра”), Джон Бойега (“Междузвездни войни”) и Том Ханкс (“Облакът Атлас”), нeлоша идея за превземането на човешкия живот от технологииите и … дотам. Категоричен провал в идейно и сюжетно отношение, смлян и изплют за по-лесно дъвчене от зрителя.

 „Кръгът” е всичко онова, срещу което се опитва да роптае – свръхпретенции и лишаване на личността от вземане на самостоятелни решения. На планетата, на която антиутопии е писал Оруел, е жалка подигравка да излезе филм като “Кръгът” през 2017  година. Най-лошото в случая е, че посланието на филма остава категорично неразбрано – някак лутайки се между ползите и заплахите от технологията, не става много ясно кое е по-силно. Амбициозна идея, лошо изпълнение.

 След страхотната Бел на Ема Уотсън, героинята й тук Мей Холанд е някак далеч по-неубедителна в силата и позицията си. След кофти работа в местното ВиК, тя получава шанс от своя приятелка да се яви на интервю за работа в мега-гига-мечтана компания за технологии, наречена „Кръгът”. Компанията е еманация на лустросаната, излъскана до блясък фасада на класическото лицемерие, в която грижата за служителя е достигнала изключителни висоти, включващи приемането на личния живот и комфорта на дискретността за прояви на лош вкус и асоциалност. От другата страна на хайпа по новите технологии и живота в кампуса на Кръгът се явява приятеля от детство на Мей, Мърсър (Елар Колтруйн, Boyhood), и както лоши хора биха го нарекли – с изражение на slightly retarded. Мърсър е добро, антитехнологично момче, което става жертва на компанията, за която Мей работи. Всъщност, в борбата на технологията срещу човешкото същество, големият губещ е личността.

Всяко следващо нововъведение на компанията все повече прекрачва границите на етиката и морала, като ги опакова в лъскавия, евтин целофан на грижата за безопасността и личното отношение към всеки. За съжаление, до самия финал няма нито едно интригуващо решение, нито един точно зададен въпрос от страна на създателите на филма, а какво остава за адекватен отговор. Добра роля, за съжаление една от последните му, прави Бил Пакстън („Аполо 13”) като болният от множествена склероза баща на Мей.

Десетте минути екранно време на Том Ханкс ни подсказват, че не просто никога не трябва да пътуваме в неговата компания, но и никога не трябва да работим за него. Започнати, но недовършени сюжетни линии, абсолютна гавра с потенциала на актьорския състав, един изключително неуспешен филм, по-тъп и от неделя вечер.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*