Новините днес

„Куидичът през вековете“, „Фантастични животни и къде да ги намерим“ и „Приказките на барда Бийдъл“ на Дж. К. Роулинг

Вчера се навършиха двадесет години, откакто първата книга за „Хари Потър“ бе публикувана. Както се казва в клишето – останалото е история.

„Хари Потър“ винаги ще заема специално място в сърцето ми. Това не е поредицата, която ме накара да започна с четенето – тази магия вече я бях овладял много преди да се сблъскам с „Хари Потър и философският камък“. Няма друга поредица обаче, която да съм препрочитал толкова много пъти. Няма друга поредица, която да ме омагьосва и вкарва в света си така, както тази. Обичам да изживявам този свят поне веднъж годишно, от – до, и така съм от много години насам.
В този ред на мисли:

„Госпожа и господин Дърсли, живеещи на улица „Привит Драйв“ номер четири, с гордост твърдяха, че – слава Богу! – са напълно нормални“.

Лиричното отклонение е пряко свързано с трите книги, които са пред мен и които смятам да ви анонсирам набързо. Разбира се, издателството е „Егмонт“, които от самото начало на издаването държат правата за нашата страна. Ако сте чели, препрочитали и изживявали магията на Хари, то най-вероятно знаете за какво иде реч. Ако обаче не сте, то ви препоръчвам първо да изчетете седемте книги и чак тогава да четете надолу, защото най-вероятно текстът съдържа спойлери.

Бързам да кажа, че и трите книги не се издават за пръв път, а са нови издания, в твърди корици и с блестящи илюстрации. На запад, преди много години, две от книгите бяха издадени с цел благотворителност, като приходите отидоха за тази цел. В България нещата се позабавиха, но пък е по-добре да ги имаме късно, отколкото никога.

Със сигурност сте гледали „Фантастични животни и къде да ги намерим“ с Еди Редмейн, който през изминалата есен отново потопи върлите фенове в магьосническия свят. Тогава не писах ревю за филма, а само за едноименната книга, която представлява сценарият, дело на Дж. К. Роулинг. Казано накратко обаче – историята ни отвежда цели седемдесет години преди събитията и проследяват приключенията на Нют Скамандър, който се е заел с написването на учебника си, който десетилетия по-късно ще се изучава от Хари, Рон и останалите от бандата първокурсници. Пренасяме се в наши дни, за да държа именно този учебник.

Както виждате – книгата с дебели корици, а автор е Скамандър. Тя започва с предисловия от автора, в който е разкрита цялата история за написването на учебника. Много забавното е, че в него се споменава за любимата Рита Скийтър, героиня от „Хари Потър и огненият бокал“ и образец за всяка една журналистка, пишеща за жълт вестник. Очевидно дори магьосническият свят не е застрахован от жълтини и клюки, но пък всичко приключва чудесно.

Вече разгръщайки книгата, читателят ще стане свидетел на детайлно описание на множество от познатите зверове, както и на много, които досега не са споменавани в седемте книги. Чудите се какво са аугурей, ашуиндър, имп, клиноопашка или пък медогуб? Е, това е вашият наръчник. Разбира се, вътре са споменати и всички създания, с които сте лягали, ставали, за които сте чели и поне за миг сте мечтали да притежавате, било то мъдър кентавър или летящ хипогриф. Не съм сигурен, че кентаврите биха се съгласили да бъдат роби на мъгъли и магьосници, но нищо не пречи да пробвате.

Втората книга също е споменавана многократно и това е „Куидичът през вековете“, написана от Кенилуърти Уисп. Ако има световен и многообичан спорт, в който българите да са добри, то това е куидичът. Спомняте си, че дори бяхме на финал срещу Ирландия в „Хари Потър и огненият бокал“, а местната легенда Виктор Крум се оказа един от основните участници в Тримагическия турнир между „Хогуортс“, „Бобатон“ и „Дурмщранг“. Особено на книгата обаче е разширяването на основната сюжетна линия, и то не само това, което е свързано със самия спорт, но и с история на метлите, анализ на цялото британско първенство, както и прекрасния предговор от Албус Дъмбълдор. „Куидичът през вековете“ е книгата, която е и най-интересна от трите, до които имам честта да се докопам. Вижте само какво казват прочути магьосници за нея:

„Усърдното изследване на Кенилуърти Уисп ни разкрива същинско съкровище от неизвестни досега факти за спрота на магьосниците“.

Батилда Багшот

„Господин Уисп е наистина обещаващ. Ако продължава все така добре, нищо чудно скоро да се озове на една снимка с мен и да се прочуе!“

Гилдрой Локхарт

„На бас, че книгата ще стане бестселър. Хайде, на бас!“

Людо Багман

Няма как да не се доверя на такива прочути имена, а дори думите на Локхарт и Багман са достатъчни, за да се доверя. Е, надявам се, че са изказани преди техните върхови падения.

Третата книга е особено важна за всички, които са изчели седмата книга. Без да сте в час с нея, то най-вероятно нищо няма да разберете. „Приказките на барда Бийдъл“ са основополагащи относно даровете на смъртта и подкрепят напълно сюжета, като го допълват и доразвиват. Първото издание също бе с твърди корици, а на вас оставям избора кое от двете да си купите.

Основен проблем и с трите книги обаче се оказа преводът. Множество публикации в социалните мрежи разбуниха духовете и ако трябва да съм откровен, то и аз бях силно раздразнен от факта, че не е обърнато достатъчно внимание на терминологията. За щастие на всички обаче, от издателството взеха кардиналното решение да преиздадат книгите, а всички, които са закупили първите издания, могат да ги заменят.

Ако Хари Потър ви липсва, ако искате да разширите знанията или просто искате да бъдете част от един нов, неразкрит досега свят, то бързо затичайте до книжарницата, купете седемте книги и се радвайте, че не съм на ваше място. Искрено завиждам на всички, които тепърва ще се потопят в един магически свят. Искам и белег на челото си.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*