Новините днес

The Mummy / Мумията

През 1922 г. английският изследовател  Хауърд Картър прави едно от най-големите открития в историята на археологията. Финансираната от Джордж Едуард Станхоуп Молиню Хърбърт, пети граф на Карнарвън експедиция се увенчава с успех, след като в долината на Луксор, Египет, е изровена гробницата на Тутанкамон.

Успехът е начело на всички вестници по онова време, а интересът към древноегипетската история се увеличава и с т.нар. „проклятие на Тутанкамон“, виновно според мнозина и за преждевременната смърт на лорд Карнарвън и неговия брат. Вестниците гърмят, а мумиите придобиват култов статут, разпрострян не само в научните среди, но и в тепърва зараждащата се сфера на ентъртейнмънта. Десет години по-късно, Universal създават едно от най-емблематичните си чудовища в „The Mummy“, а изпълнението на Борис Карлоф се превръща в еталон за следващите години при създаването на филмови злодеи. През 1959 г., в ролята на мумията влиза сър Кристофър Лий в едноименния филм на Терънс Фишър.

Десетилетия по-късно, през 1999 г., интересът към мумиите е съживен с римейк, дело на Стивън Сомърс и с участието на Брендън Фрейзър, Рейчъл Уайз и Арнолд Восло. Следващите две продължения не постигат успехите на първия филм, но искрата вече е запалена и резултатът е налице.

През 2016 г., Universal официално излязоха с позиция, че дават ново начало не само на „Мумията“, но и на т.нар. „Dark Universe“, която ще обедини най-популярните им филмови чудовища, повечето излезли под перата на редица многоуважавани автори на готическа и хорър литература. Първият филм вече е факт – „Мумията“, дело на Алекс Кърцман е вече по кината, а настоящото кратко ревю би трябвало да даде наклон на вашите желания и сами да решите дали да отидете до киното или да пропуснете филма, изчаквайки по-добри времена.

Моят ентусиазъм клонеше към абсолютната нула още на ниво трейлъри. По никакъв начин не успях да бъда заинтригуван, а участието на Том Круз само потвърди първоначалните ми притеснения. От една страна, сциентоложкото човече е симпатично и притежава наистина добри филми във филмографията си, започвайки от „Топ Гън“ и „Роден на четвърти юли“, та чак до „Интервю с вампир“ и първите два филма от екшън поредицата „Мисията невъзможна“. Невъзможно е обаче Круз да бъде съборен от пиедестала на вечно оцеляващия герой, отърваващ се най-много с драскотина по иначе перфектно инфузираното с ботокс лице и това е първата крачка, която се увенчава с изкълчване на продуцентската стъпка.

Втората грешна крачка се оказва изчерпаните откъм идеи творчески дела на Кристофър Макуори, който е абониран за работа с Том Круз („Операция Валкирия“, „Джак Ричър“, „На ръба на утрешния ден“, „Мисията невъзможна: Престъпна нация“). Макуори, който иначе има потенциал, особено с оглед на перфектната му работа по „Операция Валкирия“, сега е попретупал работата си, бързайки не за да подсигури перфектен сценарий, а да грабне полагащия му се хонорар и заслужено да се оттегли в творческа почивка.

За ролята на Аманет, или т.нар. мумия, е избрана алжирската перла София Бутела, която в крайна сметка се оказва и най-доброто, което този филм може да предложи. Перфектната мотивация на героинята, в съчетание с прелестните и секси извивки на Бутела (възможно е да се сбърка с „Нутела“ и има защо!) правят от „Мумията“ секси, но слаб филм, който не доближава и за секунда оригиналната творба или римейка от ’99-та.

Всичко, от което имате нужда, са трейлърите. Нямам навика да съдя за филм по трейлърите му – тук винаги влиза в сила прастарата поговорка да не съдим за книгите по техните корици. При „Мумията“ обаче се получава точно това – наситените със сивкави тонове предварителни рекламни материали с пълна сила посипват визуалното несъвършенство, придавайки сив цвят не само на визията, но и на историята. Ник Мортън (Круз) е американски военен, който действа из Ирак, търсейки древни артефакти, с които да запълни скромния си бюджет. Джени Холси (Анабел Уолис) е археолог, наета от митичния д-р Хенри Джекил (Ръсел Кроу), за да открие древна мумия, с която се свързват множество легенди за ултимативното зло, действащо из целия свят. Случайно или не, но двамата герои откриват мумията на Аманет (София Бутела) – египетска принцеса, заровена далеч от Египет, след като извършва едно скромно, но въпреки това мотивирано отцеубийство. Както обикновено става в тези филми, Аманет се събужда, активирайки древните си желания, а Мортън е единственият, който може да спре разпростирането на лошотията из душите на обикновените хорица.

Дотук нищо изненадващо или неочаквано. Независимо от своите желания, Мортън трябва да спре Аманет, като междувременно се бори и с новите си вътрешни демони. Какво обаче следва оттук насетне?

Искреността ми винаги е изпъквала на преден план и надеждите ми за този филм бяха съсредоточени изцяло върху Ръсел Кроу. Без да обръщам внимание на чуждестранните ревюта, Кроу бе искрицата надежда, че все пак „Мумията“ няма да бъде поредното изтъкано от клишета безумие, опитващо се да даде начален тласък на изграждането на качествена филмова вселена. Уви, Кроу доказва, че и той може да бъде посредствен. Още като ученик, когато четох романа на Робърт Луис Стивънсън, си представях Джекил/Хайд с визията на застаряващ австралиец, с подпухнало лице и изпъкващо коремче, забравило отдавна диетата от „Гладиатор“. Последното беше лъжа, разбира се. Истината обаче е, че с нетърпение чаках този образ, а накрая получих още един уморен от работа актьор, бързащ да се отдаде на следващата чаша малцово уиски.

Както обаче споменах по-горе, София Бутела е истинската причина, поради която „Мумията“ не умира изначало. Признавам, че имах проблем с този каст, и то най-вече заради внедряването на политкоректни идеи за женски образ. Грешката ми обаче ме накара да се замисля и да бъда благодарен, че точно Бутела е в ролята на Аманет. Вече споменах за перфектната мотивация на героинята, а най-хубавото е, че София изгражда достатъчно зъл образ, който може да ви накара да трепнете един или два пъти в салона.

Недостатъците на филма са много – започвайки от ужасното CGI и преминавайки през абсурдните на моменти сцени, главно с участието на Том Круз и армията от зомбита на Аманет, сякаш излезли от игра за мобилни телефони. Иска ми се дори да пропусна самолетната катастрофа и нейните последствия, а по възможност дори бих изрязал сцената от филма.

Нито декорите, нито ефектите, нито сценарият правят от „Мумията“ добър филм. В едни по-добри времена, зрителите биха били морално обидени и не биха допуснали да се говори за тази история, изсмукана набързо от нечии пръсти и представена като начало на голяма вселена, особено такава, която следва да се конкурира с комиксовите гиганти Marvel и DC. Не искам да бъда лош пророк, но финансовите успехи на „Мумията“ ще дадат основания за последващото реализиране на останалите филми и ако паричките са къси, а аз очаквам те да бъдат такива, то Dark Universe може да се окаже нищо повече от несбъдната мечта.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*