Новините днес

Wonder Woman / Жената Чудо

Когато разбрах, че ще излиза филм по „Жената Чудо”, останах с много смесени очаквания, но най-вече негативни. Противоречивият „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта”, а след него и нескопосаното представяне на „злодеите” в  „Отряд самоубийци” ме накара да погледна на предстоящия филм с не особено добро око. Почти насила отидох в киното, но истината е, че си тръгнах много повече очарован, отколкото с влизането си там. Първо, бих искал да препоръчам  на всички ви да гледате филма в IMAX зала. Сцените го изискват, а и Гал Гадот в близък план води до понижаване на кръвното налягане поради концентрацията на живителна течност в една конкретна област – доста грубо написано, като се има предвид, че Жената Чудо е доста феминистки образ, но с фактите трудно човек може да спори. Второ – усещането за мащабност в продукцията обгръща отвсякъде. Освен това, каквото и да си говорим, IMAX си е IMAX.

Но всъщност – коя е Даяна Принс, по-известна като Жената Чудо? Обещавам да не ви досаждам прекалено много с информация, взета от Уикипедия, но е необходимо поне кратко обяснение коя все пак е тя!

Красивата Жена Чудо е създадена през 1941 г. от психолога Уилъм Марстън и илюстраторът Хари Джордж Питър. Образът на Жената Чудо е вдъхновен от съпругата на Марстън, Елизабет, и неговата любовница Оливър Бърн. Интересното е, че психологът, който е имал интимни отношения с две жени по едно и също време, е създал толкова феминистичен образ като Жената Чудо. Уникалното в нея е, че нейната майка, кралица Хиполита, я е изваяла от глина, а живот й вдъхва богинята на любовта, красотата и удоволствието Афродита. Наред с това, Жената Чудо получава като подарък и свръхсила от гръцките Богове. С времето, образът на Жената Чудо е допълнително развиван и тя е била посочвана като дъщеря на Зевс. Жената Чудо е амазонка, обучавана в смъртоносни бойни техники, феминистки разбирания за живота и живееща на райски остров полугола, много секси и двойно по-опасна за мъжете. Когато пътува в „мъжкия свят”, Даяна, Принцеса от Темескира и дъщеря на Хиполита се представя под името Даяна Принс.

Според моето скромно мнение от DC най-накрая успяха, поне засега, да напипат нишката на създаване на филмите си. Разхвърляните из филмовата Вселена на DC „Мъж от стомана” „Батман срещу Супермен” и „Отряд самоубийци” не успяваха да напипат, така да се каже, точната химия с публиката и отстрани изглеждаше сякаш от DC правят филмите само за феновете си, без да имат желанието да запознаят по-обширната публика с персонажите, които имат. Не бих искал да правя сравнение между Марвъл и DC, защото филмовата вселена на първите е много по-добре структурирана, притежава в арсеналите си много повече персонажи и в огромната си част е много по-популярна на масовата аудитория, за разлика от DC. За мое огромно удоволствие обаче, „Жената Чудо” успява да постигне почти перфектната химия за един origin филм. Нямам предвид, че филмът е перфектен, но дразнещите в него аспекти са прекалено малко на фона на общите му плюсове.

Историята на Даяна Принс е ситуирана по време на Първата световна война, а бъдещата Жена Чудо в ранните си години живее на райски остров, заобиколена само от жени. Страхотно впечатление ми направи интрото на филма с компютърната анимация за битката между Зевс и Арес, която всъщност поставя и основната линия на историята. Още отначало на всички става ясно, че Даяна ще се изправи срещу унищожителния Бог на войната. Райското кътче, на което живее принцесата, е магически и красив остров, скрит от нашия свят и детството на Даяна преминава в гледане на бойното обучение на другите амазонки. Един от огромните плюсове на филма е използването на цветни филтри, които създават перфектен контраст между райския остров и нашия свят. Светът на Даяна е приказен, животът на aмазонките е ситуиран в един забравен за съвремието момент, а именно древното племенно общество. Неуместно би било да бъде по друг начин, имайки предвид, че амазонките, поне според древногръцката митология, са войнствен народ, състоящ се само от жени. Те са деца на Арес и дъщеря му Хармония, а според легендите, амазонките „употребявали” пленените от проведените войни мъже за създаване на потомство, а след това ги убивали, заедно с родените деца от мъжки пол. Това е засегнато във филма в разговор между Даяна и Стийв Тревър (Крис Пайн), където принцесата обяснява гледната си точка относно интимните отношения между мъжете и жените.

Винаги  представяни с изваяни до съвършенство тела, красиви извивки и още по-смъртоносни умения, амазонките във филма до една (всъщност без една – Филипус (Ан Огбомо), която е нещо като Амазонски терминатор)) изглеждат като фотомодели и манекенки на Виктория’с Сикрет. Красивите актриси, които се подвизават  по къса броня допълнително успяват да събудят интереса към филма и да задържат погледите върху екрана. Огромни адмирации за избора на второстепенни персонажи.

Във филма амазонките се обучават с идеята, че някъде в бъдещето ще се наложи да се изправят отново срещу своя баща, Арес, и на всяка цена трябва той да бъде спрян.

Красотата и  хармонията на райското кътче е нарушена от катастрофирането на самолет, а Даяна спасява от сигурна смърт Стийв Тревър. Именно отношенията между Стив и Даяна са още един от многото плюсове на филма, защото химията между двамата и синхронизирането им един с друг е повече от блестящо, а разчупването на някои от традиционните клишета с отношенията помежду им допълнително подсилва страхотните сцени.

Житейската философия на Даяна за матриархат и липсата на визия на „зловещ убиец”, която  противоречи изцяло на амазонките от митовете и легендите във филма на DC не дразни изобщо, а дори напротив. През цялото време наивността на Даяна се отразява върху възгледите и избора й като персонаж, докато малко по малко тя започва да разбира, че светът не може да бъде само в черно и бяло, а боговете не са единствените, които определят решенията на хората. Контрастът между Райския остров и мрачният свят на мъжете се отразяват в личностното развитие на Даяна, променяйки я малко по малко от една наивна по детски жена с крайни разбирания за добро и зло до силен войн, който осъзнава, че не всичко е ясно и точно, а човешките постъпки в много от случаите са измамни.

Според мен филмът може да се разглежда като един страхотен апогей за филмите на DC, което, колкото и парадоксално и странно да изглежда, всъщност е своеобразен факт. Титаничният „Батман срещу Супермен”, макар и страхотен в много отношения, има минуси, които според мен го смъкват на едно ниво под „Жената Чудо”, защото за „Батман срещу Супермен” очакванията бяха огромни, а филмът не отговори на тях подобаващо, докато в „Жената Чудо” ние имаме една страхотна в структурата си origin история, която в развитието си представя много по-удачно и добре балансирано своите персонажи.

Битките във филма са страшно динамични  и в тях се вижда истинската сила на „Жената Чудо”. Освен прелестна повече и от Богиня, бойните й умения са страхотни, а и хореографията на сцените е запомняща се. Даяна успява да използва в битките  цялото си налично бойно снаряжение, което включва меч, щит, ласото на истината, плюс  допълнение танк вместо бухалка и още какво ли не.

Смятам обаче да изтъкна и минималното количество минуси, които по никакъв начин обаче не развалят филма.

Проблем ми бе един от постерите, който много силно напомня на „Конан Разрушителят”:

Това не е точно минус, а най-вероятно е търсен ефект, с който искат да подчертаят силата на женското чудо.Останалите негативи могат да се разделят на три части:

Излишно дълга средна част и драматичност.

В средата на филма, малко преди инкарнацията на Даяна от наивна прелестна жена в ядосана и още по-прелестна жена има няколко много удължени драматични моменти, които ако бяха с около десетина минути по-малко, щяха да превърнат структурата на филма в една страхотна картина на седмото изкуство. Именно тази средна част създава усещането за загуба на динамика във филма, защото честно казано доскучава за кратко.

Гадно CGI

Гал Гадот е толкова красива, че мамка му компанията, която е правила компютърната анимация с нея! Направо я е развалила и заслужават да бъдат разпнати и подпалени… К*р за тази компания!  Пластмасовата Жена Чудо не става за гледане, най-готиният плюс в това е, че не е използвана толкова често и се налага човек да я търпи съвсем за кратко!

Кофти избор на главен злодей

През цялото време се чудех дали Отрова е главният лош или дали Людендорф е злодеят на филма, докато накрая най-лош се оказа…Не, сериозно, изобщо няма да се усетите. Всъщност истината е, че този туист дори не е за споменаване, защото ще развали част от преживяването, но има някои кофти черти с визията на наистина лошия злодей.

Ако оставим ревюто, което прочетохте току-що, то наистина филмът си струва на макс да се гледа на кино. По всички параграфи. В „Жената Чудо” няма да видите плоският сюжет на „Х-Мен Началото: Върколак”, няма да откриете протяжната и нечовешки слаба атмосфера в „Тор: Богът на гръмотевиците”, а още по-малко кухата и еднообразна идея зад „Капитан Америка: Първият Отмъстител”. В „Жената Чудо” ще откриете една брилянтна идея, подплътена с още по-страхотни сцени и отлична бойна хореография (пак повтарям, без кухата и пластмасова Даяна). Едно от най-яките изживявания в киното беше реакцията на един пич, който седеше зад мен. Обожавам когато някой реагира на филм, когато той успява да предизвика емоция в зрителя. Този пич  (човек, да си жив и здрав,ако четеш ревюто), беше страхотен в това отношение. Именно възклицанията на този човек и удивлените възгласи, които се чуваха от него ме изкефиха на макс и ме убедиха съвсем, че този филм заслужава да бъде гледан на кино.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*