Новините днес

За кино с…. Павел Владимиров

Снимка: Цветана Бонева

Днес имаме огромното удоволствие да си говорим за кино с Павел Владимиров – едно от най-разпознаваемите лица от малкия екран. Помните го от „Нова телевизия“, където водеше забавната част на сутрешния блок „Здравей, България!“ и даже имаше рубрика за кино с Деян Статулов. След години работа, Павката се прехвърли като водещ и продуцент в „Първа смяна“ на 359TV, а от март тази година го гледате всяка неделя в предаването на Мира Добрева „Отблизо“ по БНТ 1.
Усмихнат, винаги позитивен, забавен и с огромна доза лафове, изскачащи от всяко негово движение на устните, Павел се съгласи да се включи и при нас, където отговори на превърналите се в традиция десет въпроса, свързани с любимото ни хоби.

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
Aз съм от старата школа и предпочитам доброто старо кино – любимото ми беше „Сердика“, с най-големия екран в София навремето. Там съм гледал „Боен клуб“, „Властелинът на пръстените“, „Троя“, първата част на „Карибски пирати“. За жалост единственото оцеляло подобно тук е „Влайкова“, но и него се опитват да бастисат.
Не разбирам хората, които гледат филми, особено мегапродукции, на компютъра си. Лошото на съвременното кино е, че се е превърнало в място за криворазбрана забава и плюскане, a в салоните има всякакви типове, които хрупат, сърбат, грухтят и пърдят наоколо. После залите, особено в по-големите молове, са леш, като във финала на предпоследния епизод на „Game of Thrones“. Прибирайте си боклуците, тъпанари, никой не е длъжен да ви ги събира!

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
„Индиана Джоунс“
беше като религия за нас, както и филмите с Арнолд – „Конан“, „Червената Соня“, „Червена топлина“. Да, Арни си е австрийски дъб, но притежава някаква особена харизма, която ни плени като хлапета и която я няма в Слай, например. А и за Слай съм чувал, че е лайненце в реалния живот, за разлика от Бат Арни. Малко по-късно дойде времето на Брус Уилис и първите две части на „Умирай трудно“ и „Последния бойскаут“. Бях голям фен и на Кевин Костнър покрай “Робин Худ”, oще ми се реве като се сетя как го застреляха на финала в „Перфектен свят“. Тогава нямаше билбордове и заглавията, и часовете на излъчване филмите се рисуваха на платна и се окачваха oтвън, на стените на кинaтa. Приятелите ми бяха полудели по „Mеждузвездни войни“, но аз не бях особен фен. Виж, „Седморката на Блейк“ беше хита на сезона, дялкахме пръчки и изрязвахме шишета от веро, за да си правим бластерите на Блейк и Джена. А детските пластмасови часовници ползвахме за гривни за телепортиране. Славни времена бяха! Няма да забравя и когато дядо ме заведе на „Време разделно“, шокирах се от насилието във филма, направо ненавиждах Караибрахим. Всъщност велика роля на Йосиф Сърчаджиев и се радвам, че години след това имах възможността да го интервюирам.

3. Имат ли българите кинокултура?
За залите и мръсотията в тях, след прожекция, вече споменах. Ако говорим за филмови заглавия, обаче, едва ли можем да генерализираме и да кажем, че сме изключителни тъпанари и нищо не разбираме от кино. И все пак, според боксофис-класациите, които у нас са много смешни, при положение, че филм, който събира над 1 млн. лв се брои за блокбастър, та според боксофиса, блокбастърите най-често са разни комиксови мегапоредици и анимации. Айде, в анимациите няма нищо лошо, ясно е, че тук родителите масово водят децата си на „Смърфовете“, например, но другото са пълни бози. Всъщност можем да се успокоим, че тенденцията е такава в целия свят. Иначе, единствените комикс герои, които аз уважавам са Железният човек, най-вече заради Робърт Дауни, и Батман. Всяка серия на „чуекът-прилеп“ е култова, особено последните. Можем да изключим единствено тази с Крис О‘Донъл и Джордж Клуни, но Хийт Леджър измива срама от нея за столетия напред!

4. А какво мислиш за българското кино?
Имаме изключителни заглавия през годините: „Господин за един ден“, „Опасен чар“, „Оркестър без име“, по-сериозните: „Краят на песента“, „Шибил“, „Време разделно“, „Козият рог“, „Инспекторът и нощта“, „Съдията“, „Хотел Централ“, „Борис I“, „Сватбите на Йоан Асен“ и не на последно място – „Вчера“. Няма как да не спомена и детското кино, и уникалния тандем Мормареви-Гръбчева – няма такива филми вече.
За съжаление, в момента киното, както и всеки друг отрасъл, е място за комбинации и схеми, освен ако не е частно финансирано, разбира се. Едни и същи хора се въртят на екрана и зад него, гледаме едни и същи до болка експлоатирани сюжети. После режисьорите обясняват как публиката е тъпа и не ги разбира. Говоря като съпричастен със случващото се, защото имам идеи за сценарии, а вече и няколко роли в български заглавия. Въпреки всичко аз давам шанс на българското кино, ясно ми е, че за да го има и да се развива трябва да се правят филми. Не съм като някои хейтъри да отричам всичко родно. Виждам какво правят „Слава“ и „Безбог“ по фестивалите, още не съм гледал „Никой“, но смятам, че ще е интересен, както и филмът за Леа Иванова. Бих дал шанс и на „Бензин“, без да хейтвам и сравнявам с „Бързи и яростни“, „Да изчезнеш за 60 секунди“ и т.н. Всъщност хубаво е, че отново се снимат и филми, и сериали – усеща се някакъв подем, а и няма как киното да върви напред, ако го няма метода – проба – грешка.

5. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Много труден избор – и четиримата, Дедо Попе, и четиримата! 🙂 Но да не забравяме, че има и Копола с Де Ниро, и може би младият Дон Корлеоне е една от най-силните роли в кариерата на Де Ниро, заедно с „Шофьор на такси“, „Разяреният бик“, „Казино“, „Имало едно време в Америка“ и т.н. Дори не харесвам Ал Пачино в Кръстника, толкова, колкото Робърт Де Ниро и Джеймс Каан.

6. Според теб кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Един куп са. Ти вече спомена Скорсезе, не мога да пропусна и Спилбърг… Иначе други двама дедовци – Клинт Истууд и Ридли Скот са си живи легенди според мен. А и последният ми е особена слабост, защото сме родени на една и съща дата – 30-ти ноември. Много харесвах и филмите на брат му Тони – “Spy Game”, “Man on Fire”, ама се самоуби човечецът. Дейвид Финчър е голям, а Иняриту и Тарантино също имат съвсем обосновани шансове да се превърнат в легенди, ако вече не са! Не трябва да забравяме и Братя Коен, и тоя с трудното име и откачените филми – Шаямалан, и Уес Андерсън, който също е доста луд в добрия смисъл. Май станаха много, а?! И като добавим към тях и европейците – Амолдовар, Вим Вендерс, Никита Михалков, Дани Бойл – определено ще има матриал за легенди!

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Не съм особен фен на „Матрицата“, както и на „Интерстелар“. Матю ми беше някак изкуствен в тая тричасова мудна полюция, изпълнена с термини за професори по физика и астрономия. Да не говорим колко откраднати неща от „Гравитация“ имаше. Не понасям и „Star Trek“ – тия уродливи създания там не могат да ме грабнат. А преди години така се смяхме на финала на „Титаник“ в едно ловешко кино, че някаква върла фенка на Лео от задния ред, стана и каза през сълзи и на висок глас: „Когато дават хубав филм, първо ще изчакам всички олигофрени в града да го гледат и тогава ще отида!“ Хаха!

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Хаха, много рядко, даже не си спомням подобен момент. Според мен човек не трябва да тръгва с големи очаквания, както към филмите, така и към всичко друго в живота, защото именно това скапва всичко.

9. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
Само три ли, човечеее?! Пази боже да попадам в изолирана средa! Може би ще са някакви, които все още не съм гледал, плюс „Нимфоманката“, че ако средата е твърде изолирана, ще трябва някак да освобождавам напрежението. Хаха! Хубавото е, че има флашки и мемори карти и ще мога да си взема повече, представяш ли си ако трябваше да мъкна видео-касети или кутии с ленти?!

10. В кой филм би заменил главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?
Еееех, да беше само един. Искрено завиждам на Мат Деймън за поредицата „Борн“, говоря за първите три части, после нещата малко се размиха. Според мен една от най-добрите и силни екшън-поредици, правени някога. Може би само „Мисията невъзможна“ е съизмерима с Борн, колкото и да не харесвам Том Круз. Играе ми се и в нещо на Тарантино – ето Aлдо Рейн от „Гадни копилета“, например, не че Брад Пит не е перфектен там. Играе ми се и с Робърт Редфорд, та затова бих се пробвал и на мястото пак на Брад, само че в „Шпионски игри“. Много мъжки филм за истинското приятелство, не помня колко пъти съм го гледал вече. Стига толкова, че няма да ми стигне времето до Коледа да изброявам! Хаха!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*