Новините днес

Dunkirk / Дюнкерк

През 1940 г., една военна операция по спасяването на английски, френски и белгийски части от градчето Дюнкерк, разположено в северните части на Франция, се превръща в еталон за смелост, гордост и непоколебимост, особено след включването в операцията на цивилни части. Изоставени по обширните плажове, обстрелвани от настъпващите немски дивизии и тръпнещи да усетят вкуса на спасението, стотици хиляди войници разчитат единствено на решителността и тактиката на група военни и цивилни, които рискуват живота си, за да приберат бедстващите момчета у дома.

Това стои в основата на „Дюнкерк“ – поредният филм на гениалния Кристофър Нолан, сервиращ на зрителите смесица от военни, общочовешки и визуално съвършени съставки, способни да причинят експлозия от усещания в съзнанието на публиката.

Сигурен съм, че за всеки уважаващ себе си почитател на съвременното комерсиално кино, името на Кристофър Нолан звучи като манна небесна, спускаща се в горещ летен ден от небесата. Няма как да бъде по-различно, след като Нолан създаде едни от най-запомнящите се филми за последните седемнадесет години, започвайки от „Мементо“ и „Инсомния“ та чак до „Интерстелар“, преминавайки дори през супергеройския жанр. Би било огромна проява на лош вкус и излишен снобизъм, ако отречем творчеството на Кристофър Нолан – нещо, което може да бъде забелязано, ако се ровите достатъчно дълго в интернет. Сред някои кръгове на критици обаче е висша мода оплюването на Нолан заради някои негови леки спънки като „Черният рицар: Възраждане“ или неработещите закони на физиката в иначе прекрасната и изпълнена с перфектна драматичност космическа опера „Интерстелар“.  С или без тяхното мнение обаче, Нолан е феномен и като такъв той трябва да бъде уважаван.

За  реализацията на „Дюнкерк“, Нолан, който е и сценарист по добрата стара традиция, събира пред камерите си част от добре познати от други негови филми актьори, впускайки ги в работа с нови имена. Към Том Харди и Килиън Мърфи (и с неприятната липса на Майкъл Кейн) се присъединяват Марк Райлънс, Кенет Брана, Том Глин-Карни, Фьон Уайтхед, Деймиън Бонард, Джеймс Блоорд, Хари Стайлс („One Direction“), Джак Лоудън и Бари Коган. Съчетавайки добре познати имена с тези на току що навлизащи в киното младежи, Кристофър Нолан създава епичен сблъсък между морал и аквизиция, който трябва да си причините многократно в IMAX зала.

Бързам да споделя, че ми отне повече от 24 часа, за да обмисля внимателно тези редове. Трябваше да събера всичките си мисли, включително първосигналните пориви на разочарование, които ме бяха обладали. Влязох в киното със свръхочаквания за mind blowing екранизация, която да ме върне в годините на „Генезис“, а получих съвсем различен продукт и именно тези ми очаквания ескалираха в първосигнална и крайно ненужна реакция, която успях да предам на хората на около мен. Радвам се обаче, че имах достатъчно време, за да разбера колко мога да греша и колко добър е Нолан, когато използва най-добрата си режисьорска екстра – провокацията за мисъл.

Развивайки историята в три успоредни времеви линии, Нолан подарява на зрителите няколко различни истории, преплитащи се в солидна плитка кинематография. Първата линия ни показва фронта с неговата суровост и безкрайни пясъчни плажове, където плътно подредени млади момчета чакат решението на Уинстън Чърчил за прибирането си вкъщи. Тук срещаме младата надежда Томи (Фьон Уайтхед) и Алекс (Хари Стайлс), които достигат до границите на невъзможното, за да се доберат до заветното спасение на борда на спасителен кораб.
Земя.

Втората линия ни прехвърля на британското крайбрежие, където възрастният мистър Доусън (носителят на „Оскар“ Марк Райлънс) се измъква с хитроумен похват от военните, желаещи да приватизират неговата яхта. Мистър Доусън, синът му и негов приятел решават да предприемат самоубийствена мисия до Дюнкерк, където да натоварят колкото се може повече войници. Вода.

Третата линия се развива в небесата, където Фариър (Том Харди) и негови колеги – авиатори правят и невъзможното, за да запазят пространството над Дюнкерк свободно от вражески изтребители.
Въздух.

Съчетавайки земя, вода и въздух, „Дюнкерк“ е спектакъл не само за очите, но и за мозъците. Развит детайлно, и то без много излишен драматизъм, филмът посочва ужаса на войната такъв, какъвто рядко виждаме в съвременното кино. Липсата на ясно обособени главни герои е една от ключовите съставки, превръщащи „Дюнкерк“ в изживяване от висша инстанция. Именно чрез липсата на ясно обособени протагонисти и един точно определен антагонист, превъплътен в цялата нацистка армия, „Дюнкерк“ успява да докосне емоциите и да изрови най-закътаните чувства в душите на зрителите, дори те да са дълбоко погребани и забравени преди много, много години. Така – в тези моменти – се усещат развитите технологични похвати, използвани от Нолан – чрез инструментариума на камерата, Кристофър успява да имплементира множество усещания в публиката и това превръща „Дюнкерк“ в шедьовър.

И четиримата артистични титани във филма (Кенет Брана, Том Харди, Килиън Мърфи и Марк Райлънс), и симпатичните младежи успяват да постигнат и невъзможното, за да дадат на зрителите максимума от възможностите си. В индустрия, в която в повечето случаи хонорарите застават над честта, то е въпрос на доблест да се постигне такъв синхрон на действие. Винаги имам неприятното умение да откривам дупки в актьорската игра (при все че не съм изучавал актьорско майсторство), но този път такива не открих, което е още едно потвърждение, че „Дюнкерк“ заслужава да бъде гледан многократно.

По-горе споменах за IMAX изживяването, което трябва да изпитате. Както знаете, Нолан е перфекционист, що се отнася до заснемането, и би било грехота, ако не уважите този труд. Естествено, не бих допуснал, че някой ще го чака в торент тракер, откъдето да го открадне и да го гледа на петнадесет инча, но въпреки това съм длъжен да предупредя – много, много е важно да го гледате в IMAX зала. По този начин ще отдадете чест не на режисьора, а не себе си. Никога досега не бях ставал свидетел (при положение, че почти спя в кината) на толкова много нюанси на елементи от картината. Говоря за морето – дори на живо в обиколките си по света не съм виждал толкова много възможни вариации на водата и въпреки това те са толкова реалистични, че можете дори да усетите влага по пръстите си, ако протегнете напред ръка. Полетите на Фариър с изтребителя са също толкова истински, че ако имате страх от летене или въздушна мигрена, то най-вероятно би било добре, ако изпиете таблетка ибупрофен, вместо да си купувате пуканки.

„Дюнкерк“ е не само наслада за очите, но и за ушите. Подновявайки вечната си колегиална връзка с Кристофър Нолан, най-добрият съвременен композитор на филмова музика отново предлага тема, от която природното ви окосмение ще изпълни основната си биологична функция.  Както обичам да казвам, и то с оглед на крайните си атеистични възгледи, Бог съществува и неговото име е Ханс Цимер.

„Дюнкерк“ ще ви подари ултимативното удоволствие и ще ви накара да благодарите, че живеете във век, в който твори Кристофър Нолан. Суров, брилянтен и изпълващ дробовете ви с множество сподавени викове, филмът заслужава своите 107 минути внимание, последвани от часове на размисъл. Дайте му ги.

3 Comments on Dunkirk / Дюнкерк

  1. Брилянтно мнение и адмирации! Първа твоя рецензия за която отделям време да изчета и сега си давам сметка какво съм пропускал. Забележката (ако мога да я нарека такава)- моментът с трите „фронта“- вода, земя, въздух е леко издайнически. Не реален спойлер, но все пак нещо, което аз НЕ ЗНАМ и докато не отида в залата няма как да знам. Можеше да е изненада.
    Фен си. Киноман си. Умееш да си служиш с езика кинаджийския изказ и език. Адмирации. Браво!

    • Данаил Найденов // юли 22, 2017 at 7:35 am // Отговор

      Благодаря за милите думи, Митаче. Това с трите линии можеше да бъде усетено още от трейлърите, а и историята говори много за това, така че не го приемам за спойлер – все пак го знаехме и преди премиерата. Иначе ще се радвам да четеш и други ревюта. 🙂

  2. Станислав // юли 29, 2017 at 4:17 pm // Отговор

    Перфектен аудио – визуален шедьовър. Врътнах го тия дни в IMAX-а в Пловдив и ми отвъртя главата! От времето на “ Спасяването на редник Райън“ не бях така директно запращан на фронтовата линия. Филмът на годината.

Вашият отговор на Данаил Найденов Отказ

Your email address will not be published.


*