Новините днес

Spider-Man: Homecoming / Спайдър-мен: Завръщане у дома

Моментът, в който чуеш осъвременен вариант на музиката от анимацията за Спайдър-мен от ’60-те, е моментът, в който разбираш, че Marvel поне частично са те спечелили с поредния reboot на филмите за лазещия по стени супергерой. Тези няколко ноти в откриващите минути на „Спайдър-мен: Завръщане у дома” отлично се вързаха с цялата концепция за това, че героят най-накрая е част от филмовата вселена на Marvel (MCU), там, където винаги е трябвало да бъде. Нещо, което ни се напомня през целия филм.

Забравете Spider-Man” 1, 2 и 3 с Тоби Макгуайър. Забравете и The Amazing Spider-Man” 1 и 2 с Андрю Гарфийлд. Всички те, заедно с историите и героите им, са в миналото. От значение е само онзи Питър Паркър/Спайдър-мен (Том Холанд), чийто дебют в MCU видяхме в Captain America: Civil War”. След що-годе успешното си представяне там, той се връща обратно в родния Куинс. От него не се очаква да е Отмъстител. Тони Старк/Железният човек (Робърт Дауни-джуниър) му оставя специално-проектирания за него ултра технологичен костюм с една-единствена молба – да бъде различен. Да се фокусира върху малките престъпления, проблемите на квартала, а да остави глобалните заплахи на по-големите.

Но след като веднъж си опитал от най-мащабното нещо, което супергеройският занаят предлага (като например война между самите герои), няма как да се примириш с ежедневния вкус на спиране на крадци на колелета и упътване на стари дами. Тук ясно се очертава образа на новия Спайдър-мен, който получаваме, и успешно екранизирани са двата основни конфликта, бушуващи в него.

Този Питър Паркър е едва на 15 години и през повечето време се държи като типичния свит, леко смотан и неуверен представител на тази златна възраст. Силите, които това момче е получило, са огромно изкушение. За него това да ги използва и да се „бори с престъпността” е с пъти по-интересно от училищните му занимания. Карат го да пренебрегва гимназиални отговорности, да изпуска възможности за забавление и реално провалят личния му живот. Проблем, който комикс-феновете знаят, че Паркър има години наред.

Но това не е единственият проблем. Дори като Спайдър-мен, Питър не е напълно щастлив. Да, от него се очаква да действа на дребно и да пази собствения си квартал. Да се учи и да развива силите си. Но по-големите предизвикателства го изкушават, а след като веднъж е бил редом до Отмъстителите, иска пак да е с тях в „спасяването на света”. Тези конфликти следват Питър през целия филм, а тъжната физиономия на Том Холанд успешно показва що за предизвикателство може да е това за едно хлапе.

Първото голямо предизвикателство за новия Спайдър-мен и шанс да се занимае с нещо по-сериозно се появяват, когато се сблъсква с търговци на оръжие, базирано на извънземни технологии, останали на Земята след Битката за Ню Йорк (краят на „Отмъстителите”). Случаят сякаш хем е по-голям от границите, които Тони Старк му е дал, хем е твърде малък за вниманието на самия Железен човек и компания. Питър обаче упорито иска да разбере кой стои зад разпространението на тези оръжия и да го спре.

Enter The Vulture!

Едно от нещата, които истински привлякоха интереса ми в новия Спайдър-мен филм, бяха злодеите. За да избегнат объркването с предните филми, Marvel и Sony залагат на изцяло непознати злодеи. Майкъл Кийтън (“Batman”, “Birdman”, “Spotlight”) удобно се промъква в кожата на Ейдриън Туумс – един обикновен човек, принуден от обстоятелствата да нагази в криминалния свят. В рамките само на две сцени сценаристите успяват да ни представят Туумс, че дори и най-верните му служители разбират какъв е бил и с какво се е занимавал, както и как се е „преориентирал”. Става ясна мотивацията на този т.нар. „злодей”, която всъщност можем да открием в истинския свят при много хора в неговото положение – грижата за семейството, препъната от борбата на малкия човек срещу богатите.

Екипиран с летателна (и не само) технология, базирана на тази на извънземните читари, Туумс е ужасяващ като Vulture (Лешояда). Кадрите със спускащия се към камерата Лешояд с „нокти” на краката му, опитващ се да те сграбчи, са визуално грабващи. Не по-малко зрелищно е да го наблюдаваш как се рее с широко разперени криле над поредната си цел. Осъвремененият дизайн на вида на злодея в сравнение с комиксите тук е нещо, което одобрявам, защото се е получило много добре.

Vulture обаче не е единствен. Позицията на второстепенен bad guy тук е заета от Шокър – друг враг на Спайдър-мен, който до момента не беше показван на киноекран. Тук той е нещо като доверена дясна ръка в бизнеса на Туумс, което обаче се връзва със сценарния подход. Букийм Уудбайн („Фарго”, сезон 2) няма възможност да покаже кой знае колко харизма с общо 10-те си реплики, но все пак целта на подобни поддържащи антагонисти не е да крадат шоуто. Освен това налице е и човекът, който сглобява всички оръжия от извънземните технологии, както и човешкото алтер-его на още един познат на комикс-феновете злодей, който Marvel/Sony удобно представят тук, за да могат да го ползват в някой от следващите филми. Аз лично доста се израдвах като чух името му, защото и него все още не сме виждали на киноекран. Кой е той ще разберете сами в киносалоните.

„Спайдър-мен: Завръщане у дома” определено успява там, където Spider-Man 3” и The Amazing Spider-Man  2” се провалиха – умелото и логично вплитане на повече от един злодей в историята на филма, без да изглеждат пришити, натоварващи или пренебрегнати. Можело значи! Лично за мен се потвърждават и подозренията ми, че Sony не са се отказали от идеята за това да покажат на екран и злодейската група Sinister Six – теория, за която можете да прочетете повече в Блогът на Бирето.

Филмът сякаш  преплита две теми – тази за тегобите на гимназиалния живот и тази за още по-големите отговорности в света на възрастните. В първата налице са обичайните персонажи за един high school филм – смотаният, но верен най-добър приятел (самоанец?), момичето, по което Питър си пада (мулатка), момчето, което го тормози и подиграва всеки ден (Флаш Томпсън с индийски корени?!?) и бунтарката, която поне привидно не се интересува от нищо и никого (също мулатка?). Гледали сме достатъчно такива филми, за да няма какво толкова да ни изненада, освен този брутален мултикултурализъм. Да, ясно е, че действието се развива в Ню Йорк, но не е само това – сериозната политкоректност и diversity политиката, които в последните години се срещат в комиксите на Marvel, са налазили и този филм. Не е проблем, но прави едно леко неуместно впечатление.

Другата тема е представена от Тони Старк и нарочения за отговорник на Питър Хепи Хоган (Джо Фавро). Опасенията ми, че в този филм ще има твърде много Iron Man донякъде се оправдаха. Старк има едва няколко появи, но менторската му роля (колкото и да е странно) е твърде голяма, Питър постоянно говори за него и това започва да се натрапва. Да, Marvel, знаем, че Спайдър-мен вече е част от MCU! Не е нужно да ни го набивате в лицата отново и отново. Докато други филми правят леки, но готини връзки с цялата „вселена”, тук такива има твърде много, вероятно за да разберем, че новият reboot връща „героя у дома”. Все едно сме тъпи.

Като цяло обаче това са дребни кахъри, а “Spider-Man: Homecoming” е достатъчно сполучлив, че да го приемем за успех. Има много общо с атмосферата на останалите филми от MCU и същевременно дава нещо различно – не само тийнейджърската част, но и по-малкия, квартален мащаб на заплахите. Филмът показва, че дори дребните проблеми могат да доведат до много по-големи такива и дори „супергероя на махалата” може да помогне, за да не се налага после „големите” да се опитват да спасяват света… отново. Spider-Man: Homecoming” също така експериментира леко в някои насоки (никъде не се споменава чичо Бен, което за мен е по-скоро плюс), без да стига до крайности като The Amazing Spider-Man” и глобалните конспирации там.

Завръщането у дома за лазещия по стените герои за мен лично е успешно, без да има претенциите да е революционно. „Homecoming” е типичният ОК Marvel филм, с който ще се забавлявате два часа в киното, без да ви оставя сериозен спомен. Но поне дава надеждата, че скоро друг reboot на поредицата няма да гледаме.

1 Comment on Spider-Man: Homecoming / Спайдър-мен: Завръщане у дома

  1. Светослав Богданов // юли 9, 2017 at 1:22 pm // Отговор

    Във вторник ще ходя да го гледам. Дано не ми покажат пак ориджин история как го е наръфал радиоактивен шарпей, че ще се издрайфам. Не ми се гледа ОЩЕ една ориджин история на Спайди.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*