Новините днес

American Made / Бари Сийл: Наркотрафикантът

Имам огромно доверие на Дъг Лаймън. Не, че притежава актив от сериозни заглавия във филмографията си или защото е перфектният режисьор, а защото притежава едно много важно качество – той успява да хване надутата с ботокс и филъри физиономия на Том Круз и да я направи гледаема не само за почитателите на „Невъзможна мисия“, но и за всички останали, които предпочитат качественото кино.

American Made“ бе анонсиран с българското заглавие „Американски тарикат“ преди няколко месеца, а впоследствие Universal смениха името за родния пазар на „Бари Сийл: Наркотрафикантът“, което ми навя мисли за лошо продуктово позициониране. Впоследствие обаче се оказа, че това е гениален маркетингов подход, действащ на елементарно съзнателно ниво. Без да се лъжем излишно – българинът не харесва американското, пък било то и отнесено за някой тарикат. Българинът обича наркотрафикантите и смяната на заглавието се оказа безупречен ход, чрез който очаквам филмът да оглави родния бокс офис поне за една седмица. Сигурен съм, че Гълъбин харесва това.

С оглед на добре прокараните от гениалния сериал Narcos“на Netflix и филмът Escobar: Paradise Lost“ на Андреа Ди Стефано традиции, „Бари Сийл: Наркотрафикантът“ се оказва перфектното решение за двучасово прекарване пред екрана,  смесвайки във взривоопасен коктейл емоциите на зрителите. Да, дори и с Том Круз.

Бари Сийл (Том Круз) постига американската мечта – той е щастливо женен за красива жена, има прекрасно семейство и мечтаната работа. Бари е най-младият пилот, постъпвал на работа в аерокомпанията TWA, а парите му стигат за пълни здравни осигуровки. Бари обаче живее на ръба, докарвайки с допълнителни доходи чрез елементарна контрабанда. Това бързо е забелязано от ЦРУ и на бърза ръка го дръпват за себе си с елементарна задача, която ще промени целия живот на Бари.

Донал Глийсън (погрешно изписван на хиляди места като Домнал) е другата страна на монетата под тайното име Сайфър, който рекрутира Сийл и се появява като тайната свръзка на ЦРУ. Дотук добре – пилотските умения на Сийл помагат изключително бързо за справяне с „невъзможната“ мисия (добре, че няма и спомен за Итън Хънт). Бари обаче бързо е забелязан от все по-бързо набиращите популярност представители на „Меделин“ в Колумбия и още по-бързо започва да работи и за тях, вкарвайки в Щатите от бялото сладко. За изключително кратък период, двойнственият живот на стоящия далеч от екшъна Сийл се превръща в неизчерпаем източник на свеж кеш, който изцяло преобръща представите за охолство на съпругата му Луси (прекрасната Сара Райт от телевизионните сериали Mixology“ и Marry Me“) и трите малки деца на пилота.

„Бари Сийл: Наркотрафикантът“ обаче не поставя Пабло Ескобар (изигран не особено достоверно) и дружината му в сърцето на действието и това е особено добре – филми за Ескобар под път и над път и още един нямаше да има нужния ефект. „Зад кадър“ стоят висшестоящи политици от щатската история, начело с Роналд Рейгън (благодарение на ретроспективни кадри), които потвърждават част от писанията на множество конспиративни теоретици. Живеейки във време, в което САЩ тайно или не чак толкова финансират сепаратистки групировки, „Бари Сийл: Наркотрафикантът“ обръща сериозно внимание на събитията в Латинска Америка и множеството партизански отряди, част от които са подсигурени с оръжия от щатското правителство. Правилно разбрахте – Сийл започва да прекарва и неизчерпаем ресурс от АК-47, с което подпомага себе си не само финансово, но и помпайки своето самочувствие, превръщайки се в един от онези безименни американски герои, които са отписани изначало от шефовете си. Based on a true story, филмът служи като историческа справка, доукрасена с художествени похвати от режисьора Лаймън и най-вече показваща елементарни машинации за прилагане на определена външна политика.

Филмът носи в себе си елементи от прекрасните Scarface“ с Пачино на Де Палма и Blow“ с Джони Деп на Тед Дем и най-вече не разгръща екшън потенциала на Том Круз, което е един от най-свирепите козове на продукцията. Круз не тича, не виси от скали и сгради, не избива наред и не доказва, че медицината не важи за неговите герои – той използва единствено позабравените с годините актьорски качества на себе си и това работи в пълен синхрон с основното послание на филма. Липсата на множество второстепенни герои (с изключение на вече споменатото име на Глийсън по-горе) прави от „Бари Сийл: Наркотрафикантът“ жанров филм, който най-спокойно може да бъде причислен към ясно обособените филми за разгръщането на американската мечта и нейното неразбиране от страна на постигащите я. Мечтата не е само бързо забогатяване и в това сме се убедили от много разказани на екрана истории и е жалко, че през предпоследното десетилетие на миналия век все още са съществували алчни индивиди, които допускат фундаментална грешка в разбиранията си. Такъв е и Бари, който лети по ръба на бръснача с риск да катастрофира върху него.

Заинтересованите от личността на Сийл могат да се разровят за повече информация в книги като „Barry and the Boys: The CIA, the MOB and America’s Secret History“ на Даниел Хопсикър и „Smuggler’s End: The LIfe And Death of  Barry Seal“ на Дел Хан, а междувременно могат да потърсят и филма „Doublecrossed“, където ролята на Сийл е поверена на Денис Хопър. Сийл е представен и в гореспоменатия сериал „Narcos“, където ролята му се изпълнява от Дилън Бруно. Въпреки множеството информация, в настоящия филм с Том Круз историята е представена с възможно най-малко лирични отклонения, което дава надежди, че комерсиалното кино на XXI век все още може да разчита на достоверност.

„Бари Сийл: Наркотрафикантът“ е не само свеж и изпълнен с оригинални идеи; той е заснет чрез добре изпълнени кинематографични похвати, а отделно с това може да се похвали, че е най-доброто предложение по кината за месец август. Заслужава да му обърнете нужното внимание, дори да сте пуснали meh настройките на кино сетивата си.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*