Новините днес

„Да уловиш голямата риба“ на Дейвид Линч

Светът от няколко месеца е „Туин Пийкс“ и това го знае всяко хлапе.

Независимо, че напоследък съм обладан от „Игра на тронове“ и интригите, които се изплитат във Вестерос, „Туин Пийкс“ остава в сърцето ми и следя с огромно желание всеки следващ епизод от настоящия трети сезон. Дейвид Линч е магьосник и ако започна да изброявам качествата му на режисьор, то най-вероятно настоящият текст ще се превърне в един от хилядите, които левитират из интернет пространството, без същите тези текстове да казват нещо по-различно. За Линч ни разказа Гергана Симеонова в прекрасния ѝ трактат „Lynchувай ме“ преди година, а сега смятам да обърна внимание на една книга, която най-накрая имам честта да притежавам.

„Да уловиш голямата риба“ е част от прекрасната поредица „Амаркорд“ на изд. „Колибри“, която от години е превърната в еталон за качествена литература за киномани. Издателството се фокусира върху най-големите творци на седмото изкуство, издавайки техни биографии, текстове и интервюта, а дори намирането на по-стари книги от серията е предизвикателство, което все още не мога да подмина с лека ръка. От известно време издирвам „В търсене на Ал Пачино“ на Лорънс Гробъл и резултатите от това търсене се увенчават с грандиозен неуспех, особено след като съм разровил във всички възможни кашони на площад б, както и в интернет. „Колибри“ обаче се оказаха така добри да преиздадат книгата на Линч (първият тираж е изчерпан отдавна) и най-накрая имах възможността да се докосна до тези магически 78 страници, в които Линч успява да излее себе си по-добре от всеки друг.

Книгата не е автобиография и ако си мислите, че ще четете такава, то се настройте за нещо, поставено на много по-висока позиция. Както самият Линч споделя, „в тази книга искам да споделя някои свои преживявания“. Именно това представлява историята, съставена от множество кратки, но изключително съдържателни текстове, в които режисьорът говори за кино, трансцедентална медитация, идеите, от които черпи вдъхновение и всички онези дребни моменти, превръщащи живота в извисено удоволствие.

Не съм си представял, че душевната физиология на Линч е чак толкова широко разпростираща се. Както може да се очаква – няма филм на Дейвид Линч, който да не съм гледал многократно, а гореспоменатият сериал „Туин Пийкс“ маркира и ранното ми детство, тръпнещо в ненавист тогава към Лиланд Палмър и Бенджамин Хорн и едновременно с това отдадено изцяло на прекрасната Шели Джонсън. Години по-късно обаче приоритетите се смениха, а успоредно с тях и възприятията. Тези възприятия обаче никога нямаше да бъдат така оформени, ако не беше „Да уловиш голямата риба“, която ми показа истинската страна на Линч, представляваща съчетание от мистика, душевност и Единно поле. Наскоро подарих книгата на мой добър приятел, който ме засипа късно вечер с въпроси относно психиката на Линч и вярвайте – този скромен и е в същото време обогатяващ подарък ме спаси от часове обяснения. Цялата мъдрост, която Линч притежава, може да бъде открита в тези 78 страници.

„Да уловиш голямата риба“ не е книга, която трябва да бъде описвана многословно. Това е история, която трябва да се чете, препрочита и осмисля, а след това да бъдат очертани основните изводи, за да успее читателят да създаде свое усещане за Линч. Силно препоръчвам на запалените киномани да се докоснат до това огромно удоволствие, струващо колкото голямо питие в софийско заведение. Едва ли съществува по-добра инвестиция напоследък.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*