Новините днес

The Dark Tower / Тъмната кула

Човекът в черно бягаше през пустинята, а друг черен човек го преследваше….

Летен блокбастър, съчетан заедно с най-емблематичната поредица на Стивън Кинг по дифолт е равно на миш-маш, престоял на слънце в продължение поне  на четири дни. Мирише на смрад и вкиснало. В съботната следобедна жега реших да отдам значимото на емблематичното за повечето почитатели на Кинг заглавие, което от Холивуд гръмко рекламираха през последните няколко  месеца.  Гледах „Тъмната кула”. Читателите на Краля на ужаса, или поне повечето, са запознати с поредицата за Роланд Стрелеца, неговия път към Тъмната кула и преследването му на Човека в черно.

През последните месеци очаквах това заглавие с леки притеснения  и трепети в сърцето, но за съжаление в крайна сметка получих пориви и гадене в стомаха, след като изгледах филма и гарантирам, че това не е заради студената бира, с която утолих жаждата си.

Тази тъмна кула не е онази Тъмна кула, с която сме запознати. „Тъмната кула” на Стивън Кинг е епос, а филмът „Тъмната кула” е клоака, сценарият на която не заслужава да се използва дори за подпалка за печката на село.  Стрелецът в книгите е символ. Той е Роланд, жертващ себе си в името на Тъмната кула и достигането ѝ. Роланд е войн, на който се налага да прави тежки избори, някои от които дори довеждат до смъртта на дете. Роланд следва пътя си към Кулата крачка след крачка, независимо от изтощението си, независимо от това колко е разрушено тялото му и колко изстрадал е умът му. Той следва своята цел.

Истината е, че мазните пръстчета на Холивуд за пореден път налазиха един епос и го превърнаха в нещо, върху което кацат мухите и понеже все пак това е ревю на филма, а не просто необоснован хейт, ще споделя максимално обективно гледната си точка.

Ролад е негър. Точка. Нищо против Идрис Елба – човекът е брилянтен актьор, но това не е неговата роля. Не ми пука за политкоректността, за вината от робството и още повече за разните му пласирания на цветнокожи люде, но това не е неговата роля, а още повече в никой случай не си представях последния Стрелец като негър, облечен в прашасал шлифер, все едно избягал от някоя мина. По същата логика можеха да поставят  Джет Ли или Юсеин Болт за ролята, като последният поне щеше по-бързо да настигне Човекът в черно, гонейки го през пустинята.

Да, но все пак е негър. Окей! Да речем, че тук си затваряме очите, че Джанго изведнъж се е превърнал в последния жив Стрелец и е лицето на произведението.  Проблемите обаче не са само в това. Филмът „Тъмната кула”, при все че се пласира като история, случваща се след действието в книгата, пак е като един вмирисан тюрлюгювеч.

През цялото време си задавах въпроса защо трябва да се изменя действието толкова много? Има написани книгите, има материал за работа, има какво да се покаже. Историята в епоса е достатъчно добре позиционирана, за да може да се следва, ако не дословно, то поне в по-голямата си част. Но истината е, че явно някъде по пътя от Холивуд са решили, че могат да пренапишат историята, да изменят идеята и да ни предоставят напълно адекватен материал, който да е гледаем. Да, но не е.

Независимо дали на някой му харесва или не, според мен е невъзможно човек да не направи паралел между книгите и филма. Трудно подобна история може да се разглежда като самостоятелен филм, който не е част от вече изградения свят на Стрелеца.

В света на Кинг поредицата е крайъгълен камък в цялото му творчество. Книгата е връзката му с почти всички значими негови книги в периода на написване. По-долу бихте могли да разгледате схема и поне малко да си представите какво представлява този огромен епос и колко обезличаващ е всъщност филмът:

И все пак, нека опитам да разгледам филма като самостоятелен такъв. Липсва обоснованост в действията на главния персонаж – негърът Роланд. Той е отказал се от титлата Стрелец и никой не знае защ един обикновен отмъстител, чиято единствена, подчертавам единствена, цел е да убие Човекът в черно, защото Роланд му има зъб заради смъртта на всичките му близки. Човекът в черно пък от, друга страна, изигран от Матю Маконъхи, е начумерен злодей с отмъстителен характер, който иска да събори някаква черна кула, която се явява основна връзка между няколко свята и събарянето и би  разрушило тънките прегради на световете. За целта Злият човек използва деца, притежаващи суперсили и стреля с лъчи по Кулата (не по лъчите на Кулата, които свързват световете, а по самата Кула).  Двамата се преследват един друг, срещайки се накрая в някаква странна битка, сякаш извадена от комикс на Марвъл. Сериозно, Човекът в черно е като някакъв мутант от Х-мен – мята натрошени стъкла, железа и други предмети с телекинеза, хваща куршуми с два пръста и шепне тихичко на хората какво да правят. А, да, може и да приспива с едно движение  на ръката. Както казах – Х-мен мутант…

Реално филмът е един огромен хаос от всички книги на едно място, но с толкова променена идея, че човек да не знае какво точно гледа. В желанието си да бъде угодено на всички – както на феновете, така и на по-новата публика, за да се запознае с историята, накрая се е получила манджа с грозде, от която се съмнявам след края на прожекцията на някой да му е ясно какво точно е гледал и коя сцена след коя следваше.

 

Leave a comment

Your email address will not be published.


*