Новините днес

It / То

Изпитвам органична непоносимост към клоуни. Сигурен съм, че това ще ви го каже всеки интелигентен зрител, роден около или след края на милиционер-социализма. Връхлитащата с огромни сили иззад разрушената Завеса попкултура не подмина и нас и бяхме от първите, чиито нощни полюции бяха предшествани от смразяващия ужас на Тим Къри, неговия Пениуайз и техния първоизточник Стивън Кинг, белязали с кървава усмивка няколко поколения. Напикаване в леглото. Тих писък, съпроводен с учестено сърцебиене, обилно изпотяване и търсене на електрическия ключ. Това ми причини Пениуайз и именно заради това го обичам днес, двадесет и кусур години по-късно.

Обичам и Стивън Кинг. Обичам неговите герои, изпълнени с мъст, страх, отмъщение и болка. Обичам да се потапям в книгите му, във филмите по тях и в историите, инспирирани от сърцето в буркан на младо момче, стоящо върху бюрото на Краля. Обичам хоръра почти толкова, колкото хероиновите наркомани обичат ежедневните си дози кафяви лайна в спринцовка. Не обичам обаче, когато ме третират като незапознат с творчеството на един от най-популярните автори на съвременна проза. Не обичам да ме третират и като лаик, а съм сигурен, че никой не иска да бъде лаик.

Почти така се почувствах, когато излязох от двучасовата прожекция на „То“ – първата част от заплануваните два филма на Андрес Мушети, които имат за цел да дадат нов екранен поглед върху Клуба на неудачниците и техния кошмар Пениуайз. Повече от очевидно беше, че масово ще се търси аналогия не само между първата екранизация (телевизионен мини-сериал с участието на гореспоменатия Къри), но и чрез двата тома, които минават при някои читатели за най-добрия труд, за който Кинг е отделил време.

Бързо и ясно казвам – филмът е добър, стига да не очаквате да гледате адаптация. „То“  на Мушети е вдъхновен от „То“ на Стивън Кинг, но в никакъв случай не представлява пълнокръвна екранизация. Представете си да гледате осъвременена версия на „Ромео и Жулиета“ по Шекспир, в който главните герои оцеляват и заживяват щастливо. Филмът може да е гаргантюантски изключителен, режисиран от съвременен титан и да бъде най-доброто, гледано от публика за последните десетилетия. Да, но няма да е „Ромео и Жулиета“, а ще бъде вдъхновен от трагедията поглед върху нея. Такова е положението и с „То“ на Мушети.

Ако случайно попадате на този текст и никога не сте се докосвали до „То“, то най-вероятно си представяте история, в която лош клоун гони деца и ги убива. Ще бъдете прави до определена степен и най-вероятно много ще харесате филма, защото той е направен за вас. Със сигурност ще го определите като перфектен ужас и с нетърпение ще очаквате заплануваното вече продължение, а най-вероятно ще си купите и двата тома, които наскоро изд. къща „Бард“ пуснаха в прекрасен едишън с твърди корици. Ще бъдете прави и за грубо очертаната сюжетна линия, но все пак е важно да знаете, че в несъществуващото градче Дери в щата Мейн (роден щат на Стивън Кинг, by the way) се таи невиждано зло, което прилича на клоун, храни се със страх и яде деца. Такъв е случаят с Джорджи Денброу, който изчезва безследно (според филма) след среща с миловидния клоун. Неговият брат, Бил Денброу (Джейдън Либерхер), започва разследване, чрез което се заформя Клуба на неудачниците – събрани от кол и въже деца, отритнати от връстниците си и изглеждащи като отбора от „Stranger Things“, без пръсната по масата Dungeons&Dragons. Ричи Мръсната уста (Фин Улфхард), Бевърли Марш (София Лилис), Майк Хенлън (Чоузън Джейкъбс), Еди Каспбрак (Джак Дилън Грейзър) , Бен Ханском (Джеръми Рей Тейлър) и Станли Юрис (Уайът Олеф) постепенно разбират, че нещо ужасяващо живее в канализацията на Дери и те са единствените, които могат да го спрат.

Всичко това може да ви стане ясно и от перфектно изглеждащите трейлъри, които следях с нетърпение и дори успяха да ме успокоят, че Кари Фукунага (режисьор на първи сезон наTrue Detective„) остава само като косценарист, вместо и като режисьор, чието място бе заето от вече споменатия Мушети. Всички предпоставки бяха налице, за да получим тази екранизация на „То“, която заслужавахме, дори с онези крайно некоректни политически моменти в книгите, заради които Кинг днес би определен като опасен педофил. В крайна сметка обаче имаме, както вече споменах, вдъхновена история, спазваща някои основни правила и в същото време променяща толкова много ключюви събития и факти, че се получава съвсем различен краен продукт. И да, мрънкам и не съм толкова доволен, колкото трябаше да бъда.

Иначе актьорската игра е блестяща и това може да го потвърдят дори нередовите зрителите. Бил Скарсгард прави чудесен Пениуайз, съчетан с мощни CGI ефекти. Коренната промяна спрямо познатия образ, наложен от Къри и собствените виждания на читателите на Кинг по никакъв начин не остъпват на ужасяващата реалност и съм сигурен, че много дечурлига (залата беше пълна с тях, независимо от D категорията съгласно НФЦ) не са спали спокойно тази нощ. Седемте герои от Клуба на неудачниците също са прекрасни. Както и в книгите, така и тук любимец ми е Ричи Тозиър, чиято роля е изпълнена от Фин Улфхард, който направи екстремно включване като главен герой в „Stranger Things“ на Netflix. Другите деца са ми крайно непознати до този момент, но съм сигурен, че поне половината от тях ще имат растяща по ордината кариера от този момент нататък.

Допълнителните ефекти силно наподобяват на използваните такива във всеки един хорър от последните десетина години и от тях не видяхме новаторство, но въпреки това са сложени на място и допълват общия фон, а музиката, композирана от Бенджамин Уолфиш, заслужава да бъде слушана и отделно. Филмът се заиграва смело и с попкултурните елементи от края на 80-те години на миналия век, сложени за милване на душите на истинските киномани, които се вглеждат правилно в детайлите (и техните рейтинги спрямо MPAA). Тези заигравки са и от плюсовете на филма – просто гледайте добре.

„То“ на Мушети със сигурност не е лош филм и може да се похвали, че стои много високо над съвременни ужаси като The Conjuring„, „Mama“, „Annabelle“ и подобни, но много ми се искаше да притежава вдъхновение от филми като It Follows“, вместо от стандартния за ХХI век обикновен ужас за моментите преди лягане. Съчетанието от актьорска игра, мощен саундтрак, феноменално изграден Пениуайз и същевременно липсата на ключови моменти правят от „То“ филм, пъхащ се в калъфа на стандарта. О, със сигурност резултатите му ще бъдат повече от добри и със сигурност ще го гледам пак, докато чакам продължението. Смятам обаче да се абстрахирам и да не си представям, че гледам „То“ по на Кинг. Така ситуацията ще работи повече от чудесно.

1 Comment on It / То

  1. Светослав Богданов // септември 11, 2017 at 9:17 am // Отговор

    Филм като филм, но това не е „ТО“, а разказ за клоун-чудовище, който тероризира градчето Х. В голяма степен съм съгласен с ревюто, но имаше едно нещо, което беше по-добро и от книгата и това е последната битка между хлапетата и Пениуайз. ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ :В книгата битката между децата е слаба и не особено добре реализирана, Бев стреля с прашка и раняват То, докато тук всеки един от тях се изправи срещу страха си и го спукаха от бой. Да, в книгата също има подобен момент, но е много по-слаб (според мен). Сцената беше страхотна и ме изкефи на макс. И след адски абсурдната простотия със събуждането на спящата красавица, това според мен е най-яката сцена изобщо. Сцената в къщата беше страхотна и сцената в банята на Бевърли. КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ Убеден съм, че ролята на Скарсгард ще остане в историята и 27 години по-късно, някъде там в бъдещето, следващите фенове на „То“, ще обсъждат колко скапан филм е това с всичките му промени по книгата, как има няколко много силни момента и колко запомняща роля е направил Скарсгард, защото този човек се превъплъти в един удивителен Пениуайз. По детски приятен и интересен и същевременно с това толкова ужасяващ. Сцената с Джорджи просто ме изкърти. В пъти повече ми хареса от предходната с Тим Къри. Играта с очите на Бил Скарсгард просто беше маниакална. Недостатък според мен в целия филм е неиползването на „R“ рейтинга по подходящ начин.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*