Новините днес

The Hitman’s Bodyguard / Бодигард на убиеца

Окей, нека го кажем така – избирате актуален холивудски актьор, взимате за компания идол на близкото поколение, по възможност чернокож, и накрая към кашата добавяте Патрик Хюз. Качвате ги в самолета за София, че е по-евтинко. Луксозните апартаменти, резервациите в актуалните барове в центъра на столицата и качественото бяло са по-достъпни от черно-бял учебник на „Просвета“ за бедни. След като разбърквате хубаво мармалада, чувствайки се като в септична яма на Слънчев бряг, получавате клиширан екшън, който набързо оглавява родния боксофис. Вие сте доволни, а от родителите си получавате целувка по челото и гордост, развяна като байряк пред панелния блок, в който вашите все още живеят.

Не искам да ме разбирате погрешно, а още по-малко да се надявате, че ще излея две страници със злобно-снобарски думи, с които да начеша хейтърското си его и да заклеймя „Бодигард на убиеца“ като боклук. Нямам такова намерение. Имам намерението да ви кажа дали заслужава да отделите от времето си (пък майната им на парите) и да гледате Райън Рейнълдс, Самюъл Л. Джаксън и Гари Олдман във филм, правен от режисьора на „Непобедимите 3“ и сниман около ИКЕА и БНБ. Евтините хотдози по три-за-левче и обезценените банкноти на българина винаги привличат внимание, то е ясно – ето защо няма как да пренебрегна желанието на Хюз да изпъкне, пък било то и като възпален мазол на кутре.

Сценарият е обидно елементарен и няма как да не бъде такъв, след като филмът носи заглавието „Бодигард на убиеца“. Че кой убиец, по дяволите, има нужда от бодигард? Естествено, ситуацията винаги може да се заплете така, че дори Карлос Чакала да се нуждае от телохранител, приличащ на все още неизпържения Дедпул. Добавяме и диктатор на Беларус, съден в сградата на БНБ (пардон, в Хага) за престъпления срещу човечеството и свидетел – хитмен, който трябва да пристигне цял-целеничък от точка А до точка Б. Майкъл Брайс (Рейнълдс) е топ охранител, лишен от висшите си клиенти поради неприятна нему грешка в сигурността. Гари Олдман е горецитираният проруски диктатор. Салма Хайек изпъква със сексапилни извивки като латино затворничка, неподдаваща се на чуждо влияние. Журналистката Ралица Василева е журналистката Ралица Василева, а Самюъл Л. Джаксън е…. Самюъл Л. Джаксън. Толкова.

Брайс трябва да транспортира Джаксън (добре де, Дариус Кинкейд) от централата на Интерпол до международния трибунал в Хага, където последният да се яви като последната надежда за съдиите в качеството си на свидетел. Кинкейд е топ килър, нает в миналото от Владислав Дукович (Олдман) за мокра поръчка и сега е време за разплата. Не така мисли Дукович, който праща потеря от нискоинтелингентни мутри с руски акцент, който да претрепят лошия свидетел. Ситуацията е почти същата като тази в Сицилия и „Свидетелите на Йехова“ – те не виреят в Сицилия, защото в Сицилия не обичат свидетелите. В Сицилия обаче си нямат Майкъл Брайс и бившата му половинка и настоящ агент на Интерпол (в ролята Елоди Янг), който да организират логистиката и да закарат здрав Кинкейд до Хага.

Както вече би трябвало да ви стане ясно, „Бодигард на убиеца“ оправдава напълно заглавието си и асоциациите, които могат да се направят във връзка с подобно заглавие. Екшънът е на нивото на B филм от 80-те, който дори Чък Норис, Лоренцо Ламас и Майкъл Дудикоф била заклеймили като скучен. Глави хвърчат на поразия, кръвта се лее почти като червеното вино в чашата на семейство Ланистър, а двамата главни герои се измъкват невредими и с все още запазено чувство за хумор, достойно за третокласници от Република Коми. Завръзка ли споменах? А, не, не съм. Не съм, защото такава няма. Праволинейността владее Силата от начало до край, а е много вероятно да поглеждате често часовниците и да се питате как е възможно да бъде побрана такава история в умопомрачителните два часа, които можеше да прекарате, правейки разсад за домати от сорта „биволско сърце“ и които да насадите през идната пролет.

Единствената свежа част на филма е присъствието на Салма Хайек. Именно мексиканската дива достига необходимата висота, за да превърне от „Бодигард на убиеца“ претоплена, но все още годна за ядене манджа. Тя е единствената неразвалена праскова в торбата с гнили плодове. Последната диня за сезона. Благородната плесен на старата буца рокфор в хладилника. Червената зелка в киселото зеле and so on.

По-горе обаче обещах да не бъда хейтър и да не се проявявам като сноб, какъвто често ме наричат. Напълно разбирам зрителите, които избират подобни филми пред други и в това няма абсолютно нищо лошо. Лошото идва, когато режисьорите ни третират като измет и умишлено ни предлагат боклуци, които са по-вредни и от съвременен български филм, в който се говори за тежкия преход към пазарна икономика. При Патрик Хюз ситуацията, obviously, е далеч по-разбираема – самият той е наясно с възможностите и не предявява претенции за създаването на кино. Той снима джънк фууд за почитателите на джънка и те на драго сърце го купуват, знаейки, че е вреден за организма. И аз обичам пържено пиле и бургери, колкото и да са скапани.

„Бодигард на убиеца“ е елементарен за обмисляне слаб екшън, незапомнящ се и неоставящ трайни мозъчни поражения, защото не ви е необходима силна мисловна дейност, за да го асимилирате. Едва ли ще го помните повече от час, но ако все пак искате да го гледате – филмът е в кината от петък и съм сигурен, че ще се задържи няколко седмици.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*