Новините днес

За кино с… Йордан Стоянов

В седмицата, в която българската рап сцена е разтърсена от поредицата концерти на емблематичните „Гумени глави“, в офиса си говорим с Йордан Стоянов – българският режисьор, създал документалния филм „Старата школа“, посветен на създаването на хип-хопа в България.

„Старата школа“  е в процес на постпродукция, а вие може да подкрепите завършването му, не само чрез четенето на настоящото интервю, но и закупувайки шапка или тениска от сайта. Събраните средства ще послужат за завършителните работи, за да могат всички почитатели на тази музика да разберат откъде е тръгнало всичко!

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
Netflix и подобни платформи много промениха дигиталната дистрибуция и вече можеш да гледаш цял месец филми на кино срещу 10 долара. Аз лично предпочитам прожекцията в киносалон, понеже вкъщи лесно се разконцентирам, а и самото преживяване е различно.

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
Трябва да е бил „Assassins“ (1995) на Ричъд Донър. Бях на море с родителите ми в Приморско и те ме заведоха на лятно кино. Спомням си, че беше студено и бях завит с някакви родопски одеяла, но гледах с интерес пукотевицата на екрана.

3. Имат ли българите кинокултура?
Ако трябва да генерализираме – по-скоро нямат. Шепа са хората, които ходят по фестивалите, а именно те дават различния поглед от американския масов филм, и не малка част от тях са с баджове.

4. А какво мислиш за българското кино?
Посоката му е е добра, опитва се да стигне до зрителите, печели фестивални награди, но системата за субсидиране па проекти в НФЦ не работи и трябва истинска реформа. Българско кино ще има, когато има български филми, а не български филм. Затова се надявам останалите колеги, които се борят да въведат промените, свързани с финансирането на повече филми с по-нисък бюджет да успеят, защото така ще се бъде по-лесно за копродукция с други държави и в даден момент може да се говори за нова вълна в българското кино.

5. Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Определено Скорсезе с Де Ниро! Това е любимият ми актьор, а двамата са една от най-емблематичните връзки в киното между режисьор и актьор.

6. Според теб кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?
Може би Тайка Уайтити, ако вече не се е превърнал.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?
Много са, но ако трябва да е класика, то нека да е „Stalker“ (1979) на Андрей Тарковски. Както казваше един приятел монтажист – „ако го премонтирам, то би се получил доста интересен филм“.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Естествено. Аз съм отраснал с 80-тарски и 90-тарски екшън филми. В момента голяма част от тях не биха предизвикали носталгия, а по-скоро насмешка, породена от тяхните one liner-и и предвидимите им сценарни обрати. А едно време им се кефехме. Разбира се, има го и момента с остаряването – променяш се и вече са ти интересни филми с възрастни хора. Ражда ти се дете, искаш да снимаш детски филми.

9. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
“Smoke” (1995) на Уейн Уонг и Пол Остър;
„O Brother, Where Art Thou?” (2000)на Братята Коен;
„Strangers on a Train“ (1951) на големият Алфред Хичкок.

10. В кой филм би заменил главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?
Може би в „In the soup“ (1992) бих седял добре в ролята на Стийв Бушеми. Сатира за един сценарист мечтател, който минава през всякакви перипетии, за да заснеме първия си филм, вкючително мошеника продуцент Сиймор Касел, и да спечели сърцето на любимата си с него. „Living in Oblivion” (1995) с Бушеми също е вариант. Въобще неща, които са близко до ежедневието ми, но за съжаление ми дават все роли на квартали наркопласьори.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*