Новините днес

Blade Runner 2049 / Блейд Рънър 2049

Представете си лабиринт от сглобяем куб, чиито парчета са прецизно разрязани от лазер, а всяко парче е неидентично с останалите. Вие сте позиционирани в центъра на куба, а за да започнете да излизате от въпросния лабиринт, е необходимо да подредите пъзел с хиляди парченца, всяко съдържащо в себе си гама от поне шестнадесет милиона цвята. Ако успеете да проектирате подобен низ от събития в главата си, то най-вероятно ще добиете бегла представа за Blade Runner 2049″.

Тридесет и пет години след премиерата на емблематичния Blade Runner“ на Ридли Скот с участието на Харисън Форд и Рутгер Хауер, режисьорът-визионер Дени Вилньов бележи ново попадение в прецизната си и изпълнена с качество филмография. Директното продължение Blade Runner 2049″ вече е по кината, а главните роли виждаме завръщащия се Харисън Форд и надеждата Райън Гослинг. И не само това – на бял свят имаме класически аудио-визуален спектактъл, който не е обикновен сикуъл.

Той е най-добрият филм за настоящата година. И за изминалите пет. Минимум.

Сериозно говоря. Не обичам да ръся суперлативи, особено ако те са незаслужени или се базират на изцяло личната си хайп настройка. За последно бях толкова въодушевен, когато гледах „Съветникът“ с Бардем и Фасбендър (сещате се – на Ридли Скот и онази велика сцена с Камерън Диаз). Тогава обаче бях нетърпелив за прожекцията, а сега се чувствах до последно като в небрано лозе, защото, колкото и велик шедьовър да е „Блейд Рънър“ (а той наистина е такъв, сериозно!), аз не съм от die-hard феновете, които изпадат в яростна еякулация на живителни флуиди с бял цвят, когато някой наоколо заговори за екранизацията по Филип К. Дик.

Истината е, че еякулирах след прожекцията на филма.

Нямам спомен кога за последно прекарах толкова изпълнени с наркотично удоволствие два часа и четиридесет минути в седящо положение. Може би тежките хероинови наркомани изпитват подобно чувство, пък макар и мимолетно. Не пожелавам на никого да започне да бие вената, особено при положение, че живеем в свят, където твори Дени Вилньов. Копелета, Вилньов! Сещате ли за режисьор, особено съвременен (Максиме, ти не си режисьор, бро!), който може да надгражда и развива собствените си умения до степен на нетърпимост? Има ли друг режисьор, за когото можем да кажем, че ако Кубрик и Вилньов бяха съвременници, то най-вероятно първият щеше да бъде в мастър класа по режисура на втория? Всички знаем отговора. Няма.

Всичко, което трябва да знаете предварително за „Blade Runner 2049“, вече бе показано в трейлърите. С оглед на това, че лично Дени Вилньов изпрати призив до журналистите да напишат spoiler-free ревюта след предварителното гледане, то аз нямам намерението да ви разказвам сюжета или да ви пускам опорни точки, върху които да стъпите предварително. Това, което мога да ви препоръчам обаче, е свързано с трите предварителни видеа, които бяха разпространени постепенно и които правят връзката между първи и втори филм. Силно препоръчвам да ги гледате, а най-добрият експириънс ще бъде, ако ги стриймнете на голям екран.

Най-общо казано – човечеството продължава да се занимава с репликантите. Идеята на Филип К. Дик е по-жива от всякога, а основният фокус е съсредоточен върху Райън Гослинг – блейд рънър, който продължава правителствената мисия и може да бъде наречен достоен наследник на изчезналия Рик Декард.

И тук започва спектакълът, който цели да изцеди и последната капка въображение на зрителя. Ако въображението като такова можеше да бъде събрано в едно цяло, най-вероятно човечеството щеше да представлява сборище от репликанти, кланящи се пред Нейно Величество Фантазията на Вилньов. Имайки предвид, че „Блейд Рънър“ вдъхновява класическата манга „Дух в броня“ на Масамуне Широ, то може сами да си представите какъв инфлуенс притежава това величествено произведение на изкуството. Клишето за рамкирането на кадри вече е по-изтъркано от тираджийска гума на шофьор, носещ името Джей Ти и живеещ нейде из Луизиана, но то е общовалидно и изцяло приемливо за визията на филма. Наркотичното удоволствие, което носи всеки един детайл на картината, най-вероятно може да причини поредица от припадъци на фотоепилептици. По-силно и от най-силния оргазъм, решението на Вилньов да ни зашемети с визия е не само най-доброто, което е прилагано от режисьор от години насам, но и крещи „Майната ви на Оскарите!“. Този филм няма нужда от нито една номинация или нито една награда на пропитата с долнопробна политкоректност филмова академия. Най-големият съдник тук е публиката, а публиката ще остане втрещена от минималистичните образи, обрисувани върху огромното платно на Дени.

Blade Runner 2049″ обаче не е само поредица от съвършени 24 кадъра в секунда. Той е нещо много повече и отлично ляга върху философските послания на Дик и Скот. Аристотел, Платон, Евхемер и Диоген Лаерций биха събули сандалите си, хвърлили тоягите и драснали клечката върху годините труд, учейки се на философия от Филип Дик и неговия „Омнибус“, събрал най-значимите му (и екранизирани) творби.

Две взаимнопреплитащи се и едновременно с това отричащи се идеи изграждат основното ядро на филма. Освен преследванията, скритите интриги, желанието за мъст и власт, най-ярките поводи за размисъл изпъкват на преден план – самотата и изкуственият интелект. От една страна имаме вечното търсене на сродна душа – човешко (или репликантно) създание, по образ и подобие на Бога, което да бъде до единичната личност „докато смъртта ги раздели“. Другата идея обаче е далеч по-важна, по-значима и търсеща отговор не само в художествените шедьоври (а Blade Runner 2049″ е шедьовър, без съмнение) и това е изкуственият интелект. Във век, в който човечеството все повече се доближава до създаването на личен асистент, Дени Вилньов силно заплита моралното с антихуманното и създава Джой (Ана де Армас), която е и един от многото положителни идеи, които изграждат историята. Де Армас, позната ни от няколко хоръра и няколко безмозъчни комедии (черният War Dogs“ на Тод Филипс е изключение), прави най-силната си роля досега, за която едва ли е мечтала, преди да прекрачи прага на театралното училище в Хавана, откъдето е родом. Макар и вдъхновени от „Her“ на Спайк Джоунз (или обратното), радетелите на AI-то в наши дни могат да се поучат от Вилньов и да заработят в насока за инициирането на душа в машината. Нямам нищо против да си закупя Joi система, ако тя говори, диша и чувства по този магически начин, по който го прави Ана де Армас.

Друга характерна черта е станалото модерно напоследък отрицание от собствения вид – нещо, което видяхме преди 8 години в „Аватар“ на Камерън и в тазгодишния блокбастър и къртач на андроидни глави „Война за планетата на маймуните“ на Мат Рийвс. Все по-често ставаме свидетели на прокарването на тази идея в различните граници на шоубизнеса, а разплискалите легена конспиратици вече започнаха да пишат своите трактати за имплантирането на чипове и заместването на човечеството от друг, свръх развит вид (в Х-Мен вселената бе въведено приятното определение homo superior). Идеята обаче все още се учи да диша, тепърва ще се разработва и ще мине много време, преди тя да бъде клиширана и поръсена с пудра захар за разкош, а дотогава Blade Runner 2049″ ще бъде сочен като пионер в областта.

Много е важно да отбележим, че силни включвания правят още Дейв Батиста, Робин Райт, Джаред Лето в ролята на основния антагонист (нищо повече не ви трябва да знаете от настоящия текст), Макензи Дейвис и най-вече Силвия Хьокс, която ще разпали въображението не само на мъжката част от публиката, но и на женската такава, хвърляща ежеседмично литри пот в залите по тае-бо. Най-хубавото е, че дамите ще се откажат от тае-бо и ще се насочат към сериозни бойни изкуства, а най-вероятно ще си боядисат и косите в черен цвят. Основният носител на актьорското присъствие обаче е Райън Гослинг и смятам, че това момче е една от най-големите надежди за бъдещето на съвременното кино.

„Blade Runner 2049“ показва един от най-вдъхновяващите и най-вече впечатляващи светове, в които цари антиутопията; той е крещящ пример за прилагане действието на джорджоруелските фантазии и изключителен пророк, що се отнася до бъдещето. Обладан от музиакта на Ханс Цимер, филмът може да накара аудиторията да изпадне в еуфория, от която измъкване няма да има в близките часове и дни.

Грабвайки мигновено титлата „едно от най-добрите продължения изобщо“, филмът започва да се плъзга по острието на бръснача, в чиито край дебне експлоадираща бомба от цветна феерия, която ще оцвети всички зрители и тяхното сиво ежедневие.

5 Comments on Blade Runner 2049 / Блейд Рънър 2049

  1. Едва ли е по-добро продължение от Терминатор 2 🙂

    • Данаил Найденов // октомври 9, 2017 at 1:19 pm // Отговор

      „Терминатор 2: Денят на Страшния съд“ излиза във време, в което sci-fi жанра тепърва ще става свидетел на множество събития – както попкултурни феномени (Матрицата, например), така и разочарования. Със сигурност годините са оказали своето влияние и е твърде рано да говорим за инфлуенса на Blade Runner 2049, но ни остава времето, което ще покаже дали съм прав или не. 🙂

  2. WoW …как сипа тез хвалби…
    Не бих го нарекъл най якото продължение , нито пък ЧАК най добрия филм за кяото било година.
    Сюжета беше доста простоват, пролуките в сценария бяха зашеметяващи ( няма камери в полицейски участък ,човек влиза убива двама и си излиза без никой да разбере) и края…ммм края, изобщо не беше каквото се очакваше от филма.
    Лично бих му дал 5 от 10

Leave a comment

Your email address will not be published.


*