Новините днес

CineLibri 2017: Rosso Istanbul / Истанбул червен

„Истанбул червен“ слиза до недрата на човешката душа и свири на най-тънките струни там. Вади на повърхността изкристализирали емоции, фини и бистри, ефирни, човечни и болезнено истински. „Истанбул червен“ е създаден по едноименния роман на Ферзан Йозпетек, сценарист и режисьор на филма, и представлява поема за любовта във всички нейни проявления, всички форми, които заема спрямо тялото, в което е излята. Обяснение в любов към града, червен като зората, червен като кръв върху бойно знаме.

 Завърнал се след години в родния Истанбул, писателят Орхан отсяда в дома на известния турски сценарист Дениз, за да му помогне с писането на дебютната му книга. След изчезването на Дениз, Орхан се изправя срещу личната трагедия на сценариста, сблъсква се със собственото си, отдавна забравено Аз. Улиците на Истанбул са павирани в спомени, стари любови, а в огледалото на настоящето може да срещнеш само парчета от миналото. Истанбул гони и приютява в този завъшен култ към красотата, и показва града на Босфора като амалгама от човешки страсти.

 Защото Истанбул е всичко, диаметрални противоположности, които живеят в грахова шушулка.

Роден от пяната на Босфора, Истанбул е примордиална супа, ябълка между бедрата на първороден грях.

 Истанбул е песъчинката, върху която сеобразува перлата на Изтока. Истанбул дава живот като първата глътка въздух, поета сподавено в плач. Истанбул е димът от последната цигара, последната угарка, преди да си обещаеш да ги спреш.

 „Истанбул червен“ е подреден феноменално точно пасианс. Гурме филм, пиршество за разума, чиста форма и наслада за ума. Нежен и топъл като милувка по косата. Суров и строг като готвач, сготвил стомаха си, за да се нахрани. Истанбул е мостът, който не разделя реката, а свързва брегове.

Демаркационна линия, подредена от кредитна карта.

Истанбул е песента на мюзеина рано сутрин. Истанбул е и фарисеят, който купува индулгенции. Истанбул е невидима шина, която придържа гръбнака на изтока изправен. Пъзел от стъклени небостъргачи и килимчета за молитва. Любовният триъгълник на изтока и запада. Инцестът на християнството и исляма. Остаряващ като вино от Бордо, буен като младо божоле през ноември. Свеж като къдрици на девица и озъбен като усмивката на просякиня. Маслинена клонка, стъпкана от ботуша на гражданска война. Безразличен като съпруга, която вече не обича, плах като мъж, който все още обича. Истанбул е пръчката в колелото на съдбата, зъбното колело в джобния часовник на времето. Утробата, която ражда изкуство. Мъртвородената любов.

Като пастис, изпит по залез на брега на Босфора, Истанбул прегръща с цветовете си. „Истанбул червен“ е толкова добре заснет, че между теб и филма няма никой, няма дори кислород, само вакуума на стъкления похлупак на мегаполиса. Покров, изтъкан от гласните струни на майчин крясък по изгубено дете. Истанбул е сестрата, която очаква, и братът, който се завръща. Скалата, която разбива вълната на излюзиите на милиони водни пръски.

Истанбул е и ефирен воал, и тежък никаб. Истанбул е смях през сълзи. Истанбул е пъстър като пазар за девствени булки и блед като изоставена жена. Ферзан Йозпетек е елмаз. „Истанбул Червен“ е шедьовър.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*