Новините днес

Thor: Ragnarok / Тор: Рагнарок

Пъстър, забавен и вълнуващ – така може да бъде определен набързо най-новият филм от мултивселената на Марвел, посветен на Бога на гръмотевиците Тор и неговия специален чук Мьолнир.

Колкото и да e странно за мнозина, а и неочаквано, Марвел най-накрая смениха визионерската си концепция и започнаха да предлагат на феновете си не само еднообразен сторилайн, изпълнен със скучни до болка персонажи, събития и обрати, но добавиха и най-важното, което трябва да има един комиксов филм от това естество. Хумор! „Тор: Рагнарок“ представлява безкрайна палитра от свежи закачки, които правят от от него най-забавното от „Пазителите на галактиката vol. 1″ насам.

Преди обаче да нахвърлям мислите си за комиксовото приключение, то съм длъжен да обърна внимание на името „Рагнарок“, което носи много по-голям и по-различен смисъл за комиксовите гийкове, отколкото новозеландското чудо Тайка Уайтити вкарва в него. Рагнарок всъщност е персонаж, клонинг на самия Тор. Когато избухва Гражданската война (Капитан Америка срещу Айрън Мен, сещате се), Ханк Пим, Железния човек и Мистър Фантастик се нуждат от повече мощ на своя страна и тази мощ е съсредоточена именно в Тор. Тор обаче е мъртъв и тримата научни гении създават негов клонинг, наречен Рагнарок, който убива Голиат, а впоследствие е победен от Херкулес в последната битка от Гражданската война. Накрая Рагнарок е съживен и се присъединява към формацията „Тъндърболтс“ на Люк Кейдж.

В „Тор: Рагнарок“ обаче събитията са изменени в коренно различна посока, макар че исках да видя нещо подобно. Още при анонсирането на филма бях заинтригуван от това, че може би ще видим изключителен обрат в синематик юнивърса. Уви, Кевин Файги и компания няма да се лишат от една от златните си кокошки и вместо това измениха историята.

Каква промяна, обаче!

Необходимо е да разглеждаме целия филмографски сторилайн като отделно и развиващо се в алтернативна вселена събитие. По-горе обясних защо; в противен случай очакванията няма да бъдат покрити и това обикновено води до водопад от разочарование, отварящ гаргантюантска дупка, нейде из времеемко изградената (и лична) гийк култура. „Тор: Рагнарок“ обаче не е разочарование, защото стъпва на три особено важни постулата, липсващи досега в който и да било от  предишните марвелски филми, а именно максимален ентъртейнмънт, смес между аудиовизуален арт и най-важното – добре изграден антагонист. Последното звучи като химера, но не е – на Марвел им трябваше почти десетилетие, за да се сети, че Кейт Бланшет трябва да се намеси в тази вселена!

Еднообразието до този момент (с някои малки, макар и съществени изключения) ме е оставило равнодушно и последните пет-шест филма на комиксовия конгломерат бяха изгледани като на конвейер, без да запомня особени детайли за развитието на героите. „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“ беше разочарование и след него почти всичко остана на заден план, с изключение на вече споменатите пазители на галактиката. „Тор: Рагнарок“ обаче е смел завой с риск от поднасяне, поет от Файги и режисьора Уайтити и впоследствие се оказа, че дрифтът е изпълнен перфектно, без залитания и без използването на стабилизиращи системи, които да обират луфтовете и да убият неравностите на пътя. „Тор: Рагнарок“ ни подхваща с екшън от самото начало, поставяйки зрителя в смесица от ролева компютърна игра тип Diablo“ на Blizzard и комиксовото творение Тор, борещ се срещу неправдата в света. Пардон, във вселената.

Комерсиализмът взима превес и тук, боравейки с взаимстваните от скандинавската митология герои – Тор (Хрис Хемсуърт), Локи (Том Хидълстън), Один (Антъни Хопкинс) и Хела (Кейт Бланшет), богиня на смъртта. Стан Лий и Джак Кърби боравят умело с молива и историята, вдъхновени от Злодеида от „Спящата красавица“ на Уолт Дисни, създадена само четири години преди появата на комиксовата персона. Тор бърза към Асгард, за да докладва за огромната заплаха Рагнарок, целяща да затрие космическия рай. Вкъщи обаче не го очаква татко Один, а милото братче Локи, което е изпратило своя осиновител на заточение в…старчески дом на планетата Земя. Бързо раздвижените времеви линии ни пренасят на родна територия, където виждаме и завръщането от отвъдното на първородната щерка на Один и сестра на двамата братя Хела, която не иска нищо друго, освен наследството си, сиреч Асгард, потопен в камъни и дървье, оплискани с кърви.

Както и може да се очаква, Тор и Локи ще помагат срещу мощната сестрица, но попадат в друг свят по пътя към вкъщи, където обаче съдбата не е на тяхна страна. И ако типове като Валери Божинов, Благо Джисъса и Емил Велев-Кокала играят „наш’та си игра, мач за мач“, то при Властелина (удивителен Джеф Голдблум като брат на Колекционера Танилир Тиван на Бенисио Дел Торо) нещата стоят по съвсем друг начин. Организацията на гладиаторските боеве стига дотам, че влиянието на великата комиксова поредица Planet Hulk“ достига до нови високи.

Хълк бие, Хълк мачка, Хълк говори, Хълк е шампион, а Марк Ръфало създава най-доброто си включване във вселената на Марвел досега. Обединяването след поредица от перипетии (и тонове комедия, вервайте ми като на завърнал се цар-изгнаник с декари гори в полите на Витоша) на Тор, Локи, Хълк и ръсещата на всеки километър сексапил като Стефан Данаилов Валкирия (Теса Томпсън, бейби!) представлява най-внушителното, най-забавното и най-доброто обединение на супергерои след Батман и Споун в едноименната поредица на Dark Horse. Забравете Отмъстителите! Хълк и компания са новото двадесет.

По-горе вече споменах за Кейт Бланшет и се чувствам длъжен пред жарката си аудитория да споделя минимум един абзац за нея. Да се обясня в кинаджийска любов към Бланшет е ненужно. Нейните актьорски качества са по-очевидни от константата на Болцман, по-силни от Корилиосовата сила и по-мощни от трифазната токова система. Още по-голямото могъщество идва от факта, че най-накрая, след тонове перипетии и безброй ялови като София Сандвоорт опити, от студиото изровиха и имплементираха образ, който да има не само мотивацията да върши злини, но и да изглежда и действа като истински злодей. Какво по-хубаво от това да се завърнеш в тихата си спретната къщурка с две липи отпред, и то в момент, в който лошият татко вече няма сили да коси сено за овцете, да дои козите и да реди бетонови плочки за следващото ритуално клане на прасе преди Коледа? Коледа идва от „коля свиня“ и Хела знае това много добре. В нашия случай прасето и неговите малки прасенца са нахалните Один, Тор и Локи, а лошата и невероятно сексапилна сестра (двете вървят ръка за ръка) е безскрупулна, дива и носеща в себе си фатализма на Веспър Линд и Ани Уилкис. Взети заедно, of course.

Кейт Бланшет е най-доброто, случвало се на злодеите в Марвел вселената и силно се надявам, че нейният образ ще продължи да живее в съзнанието на Файги, Уайтити и братя Русо, независимо от… знаете. Ако не – гледайте.

„Тор: Рагнарок“ е изпълнен и с множество препратки към по-старите филми, както и към бъдещето развитие на персонажите оттук насетне. Като подправка към блюдото имаме и Стивън Стрейндж (Бенедикт Къмбърбач) и Черната вдовица (Скарлет Йохансон), които допълнително ароматизират и овкусяват ястието.
Тепърва ни предстои и огромният обрат, обещан от Файги в двете части на „Oтмъстителите: Война без край“, но началото вече е поставено и силно копнея Тор да бъде част от тази промяна.

Шарен като родопски чорап от чиста вълна, „Тор: Рагнарок“ е ултимативното забавление по кината тази седмица, а въздебеличките нърдове имат пълното основание да сложат впити фланелки с комиксови персонажи и да се потопят за няколко часа в любимата си (и променена, finally) вселена. Кой знае – може пък там някъде да ги дебне житейската им половинка, облечена като Валкирия.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*