Новините днес

За кино с… Ейдриън Уейн

Александър Султанов, познат още и като Ейдриън Уейн, е един от най-популярните автори на книги-игри у нас. Тандемът му с Богдан Русев (Робърт Блонд) се превърна в синоним на качество, що се отнася до публикуването на популярните през 90-те години на миналия век игрови платформи. Роден през 1975 г. в гр. Велико Търново, името на Уейн се превърна в легенда сред почитателите на жанра.

Сред най-популярните книги, дело на Уейн, могат да се причислят „Сонора“, „Олтарът на тъгата“, „Патрул за Ада“, „Пурпурният змей“, както и поредицата „Магията на мрака“. През 2011 г., Ейдриън започва възраждането на жанра, издавайки „Асасините на Персия: Спящият убиец“ и „Патрул за ада: 2в1“. Понастоящем творчеството му може да бъде открито в специализираната книжарница на площад „Славейков“ 7 в гр. София.

1. На кино в киното или на кино вкъщи?
От 10 години гледам филми само и единствено в кината, възможно най-добрите зали. Водя с мен и приятелите и приятелките си – когато намерят време. Така и така винаги разполагам с групови фен-карти в „Арена“. При качеството на съвременната визия и звук  е срамота да се гледа другояче, особено зрелищните филми. А и за мен киното е едно от трите най-важни удоволствия в живота – самото влизане в киносалона е удоволствие и ритуал. До 2007-ма наваксвах здраво с торенти класиките, които не бях гледал – но след това спрях. Има си филмотечни кина все пак и за тази цел („Домът на киното“ в София).

2. Кой е първият филм, за който имаш спомени, че си гледал/а на голям екран?
„Лейла и Манджну”, индийска класика. Трябва да съм бил на 3-4 години най-много – но вече си четях самостоятелно субтитрите. Скоро след това вече гледах по не знам колко пъти „Междузвездни Войни“, „Индиана Джоунс“ и „Манастирът Шао Лин“. Всичко това в киносалона на селското читалище – което обаче си имаше приказен чар, балкон  и по-голям салон от повечето днешни кина.

 3Имат ли българите кинокултура?
Не мога да преценя дали сме по-зле от другите държави като равнище на широката публика. Но определено е адски жалко, че кината са празни, а българинът точи Замунда. Срамота, както казах. Аз, от моя страна, наваксвам за това, като гледам в кината повече филми отколкото кой да е друг българин (най-вероятно). Интересен факт е и че съм може би единственият в историята на света Кино-Турист. Наскоро прекарах година и половина в Дъблин, Ирландия – като ходех на средно по два филма на ден, в огромния им мултиплекс със 17 зали. Така изпълних една от мечтите си.

Ако българските кина намалят цените или пуснат абонаментни карти – залите лесно могат да се напълнят, като на запад. Но тъй като Ганьо толкова разбира от бизнес, че по-скоро ще си отгризе ръката, отколкото да пусне нещо по-евтино, и така кината стоят празни. Толкова по-добре за мен – вече съм свикнал да се разполагам сам в зала.

4. А какво мислиш за българското кино?
Нямам мнение, уви. Ще го изчакам да се поразвие. Но ако изкарам милиони от книгите си – ще ги налея веднага там.

 5.Скорсезе с Де Ниро или Копола с Пачино?
Да са живи и здрави – всичките.

6. Според теб кой от съвременните режисьори ще се превърне в легендарна емблема за световното кино?

Не и Нолан. Много ме разочарова този, с „Черният рицар: Възраждане“ и особено „Интерстелар“. „Дюнкерк„, виж, по-биваше. Друг ужасно прехвален е Вилньов, дето един филм не може да си освети като хората, дори когато работи с гении-оператори като Дийкинс. Така че, уви, нямам отговор и на този въпрос. Каквото харесват повечето – за мен често е прехвалено. Каквото харесвам аз – например всичките филми на Джеф Никълс – едва ли някога ще стигне до признание от масата. Но ОК – ще заложа на него.

7. Кой е филмът, който всички харесват, а ти искрено ненавиждаш и защо?

Виж по-горе – „Интерстелар“. И много други, разбира се. Пиша на професионален LA кино форум – и винаги троля американците с техните вечни прехласвания по бози. Не знам защо ме търпят още, явно си ме обичат. А „Интерстелар“ е от филмите, които успешно изпълняват единствената си цел, и нищо друго – да накарат широката публика да зяпне и да си каже: Брей, виж колко е умно това, щом даже не го разбирам. А смешната истина е, че няма нищо за разбиране.

8. Случвало ли ти се е да промениш изцяло мнението си за даден филм при повторното му гледане?
Да. Доста пъти даже. Най-вече в Дъблин, където можех да гледам филмите и по 15 (буквално) пъти. В България обаче, където киното ми излиза несравнимо по-скъпо (смешно, нали) рядко гледам филм повече от 3-5 пъти, а повечето ги отписвам още след първия път. Така например въпросният „Интерстелар“ нямаше шансът да го оценя по-добре на второ гледане.

9. Кои са трите филма, които би взел/а със себе си в изолирана среда?
„The World’s End“ на Едгар Райт. Гледах го много пъти в Дъблин, това е идеалът ми за енергия, хумор, характеризация и трагедия.
„Властелинът на пръстените“ на Питър Джаксън, че е дългичък. Разширената версия.  Няма да върна и Хобит трилогията, ако вървят в комплект.
„Kingdom of Heaven“ на Ридли Скот, отново разширената версия. Този филм ме върна към киното преди 12 години.

10. В кой филм би заменил главния/главната актьор/актриса, за да изпълниш неговата/нейната роля?
Никога не ми е и хрумвало. Всеки да си гледа това, в което е най-добър. Хрумвало ми е, разбираемо, само за еротични филми – но и тази мечта вече съм си я осъществил на практика.

Leave a comment

Your email address will not be published.


*