Новините днес

Call Me By Your Name / Призови ме с твоето име

Уютът на първата любов и независимото кино

So Independent е от онези хубави неща, които трябва да се случват веднъж годишно, за да разпукват цветовете на красивото кино изкуство, поднесено с финес, кино красиво и силно, носещо като Атлас на раменете си истината за любовта, човешките взаимоотношения и изкуството в чистата му форма.

„Призови ме с твоето име“ е едновременно вълшебна приказка за първата любов и почти експлицитен прочит на Лолита в гей вариант. Любов, съблазнителна като зряла праскова, която чака да бъде отхапана, за да пусне соковете си върху нечии устни. Как това едновременно се претворява трябва да попитаме режисьора Лука Гуаданино, създал филма като завършващ трилогията му Desire” след I am Love и A Bigger Splash с Тилда Суинтън и Ралф Файнс.  С красиви, дълбоки кадри рисува цъфтенето на любовта, без да осъжда, без да провокира отрицание в привличането между двама млади мъже, достатъчно атрактивни за срещуположния пол и достатъчно смели да признаят влечението си един към друг.

Действието се развива през 1983 година и обилно е полято с диско музика, топирани коси, ярки гащеризони и нацупени момичешки устни. Филмът е екранизация на едноименната книга на Andre Aciman от 2007 година, като изключително точно пресъздава и именитата сцена с прасковата.

Професорът по древногръцко и римско изкуство Господин Пърлман (Майкъл Щулбарг) кани в лятната си къща, както всяка година, докторант, за да му помага със своите проучвания. „Американските прелести“ на Оливър (или медено сладкото обръщение Оливие, което се лее от устичката на хлътналата по него френска девойка) влизат в лятната вила на професора, за да не оставят никого безразличен. В ролята виждаме Арми Хамър, който освен че сме гледали в J. Edgar на Клинт Ийстууд и The Man from U.N.C.L.E. на Гай Ричи, лично аз бих гледала всяка сутрин как разпуква варено айце с върха на лъжичка за чай. В къщата на професора живеят прекрасната му, красива като елинска статуя съпруга (в ролята Амира Казар), единственият му син Елио и домашните помощници. Елио е великолепно изигран от Тимъти Шаламет, с цялата му тинейджърска наивност, желание да влезе в света на големите, небрежен тинейджърски непукизъм, толкова сексапилен за девойките. Тимъти Шалет е едва 21-годишен, с богата история на ролите и изключително талантлив актьор, способен да изпълни цялото пространство с присъствието си. Елио е току-що прохождащо в сексуалността и първите летни копнежи момче, което експериментално бръсне девствения си мустак малко преди да изгуби и девствеността си. С идването на Оливър в Италия започва откриването един към друг на сексапилния, американски студент, носещ в себе си самочувствието, леко наглия поглед и маниер на новия свят, и младия, леко смугъл, изключително красиво интелигентен, фино образован младеж, който свири Бах на пиано, а както знаем, да разбираш и свириш Бах е едно от най-големите изпитания за всеки музкант. Със същата лекота, с която Елио експериментира върху музиката на Бах, младежът съумява да прави вариации и върху темата за собствената си сексуалност. Изпитание е и любовта между Оливър и Елио. Изпитание за тях самите, не и за околните, тъй като семката на омразата не може да вирее в среда с толкова томове книги, в дом, в който свободно се говорят няколко европейски езика, и се водят разговори за Луис Бунюел на вечеря. Разкошни пасторални гледки на плодни дървета, обсипани с плод, реки и тази особена, гостоприемна Италия, са идеалния пейзаж, на който да поникне една любов и да остави следа завинаги. Градчето е толкова малко и сякаш спряло по пладне, за да си почине от жегата, че освен да се галиш под яркото слънце и да се влюбиш, не ти остава много за правене. С осъзнаването на истината, която се крие зад първоначалното привличане, с материализирането на емоцията между двамата млади мъже, момчешкия вид на Елио се променя, възмъжава, попива от мъжествеността на Оливър, превръща се в все по-зрял, по-осъзат млад мъж. Силата, която споделената емоция носи, е несравним катализатор за себеизграждането.

Всъщност завършваме със старата истина, че хомосексуалната ориентация не пречи да си мъж, и накрая просто да се обадиш. И да обясниш.  Меланхолията по изгубеното е там, защото го има и красивия спомен, а болката е само доказателство, че си жив и си обичал. Всяка любов е красива, дори отминалата, а най-големите губещи са само тези, които никога не са я изпитвали. Красива гей любовна история, гореща като летните дни в северна Италия. Лято топло като прегръдка. Няма сила на света, която може да ме убеди, че имаме право да съдим дълбочината на удоволствието, което са способни да изпитат двама души един от друг при спуснати завеси. Ултра толерантността към собственото дете, липсата на предубеденост към влеченията му е точното определение за чиста любов. Всъщност, дискриминацията е веригата, която ни държи още в Чистилището. Фино поднесен, впечатяващо визуален, с целия разкош на европейската природа, изискана кухня, аристократично спокойствие. Вплетени са едновременно всички удоволствия от живота, в които човек може да блажено да потъне – цигарите, доброто виното, хубавата храна, красивата литература и любовта.  Кара те да искаш да се влюбиш като недокоснат тийнейджър за първи път, с цялата емоция, която може да донесе само първата любов, и никога не се повтаря. Не може да не споменем защо филмът е оскаров претендент – гей афера на евреи, носещи звездата на Давид върху мъжествените си гърди, плачещи на фона на менор за Ханука … End of the story.

„Призови ме с твоето име“ те кара да се вслушаш без да крещи, с мек глас, написан сякаш за всеки един от нас потделно, толкова универсално истински и едновременно неповторим като всяко човешко същество, като всяка любовна история. Последната прожекция на филма ще бъде в неделя, 5 ноември в Дом на киното. Всяка секунда от тези два часа си заслужава да бъде попита като капка сок от млада, добре узряла праскова.

 

Leave a comment

Your email address will not be published.


*